Прокуратурата, в лицето на обвинител номер едно Сотир Цацаров, се опитва да разхлаби контрола върху специалните разузнавателни средства (СРС), като ограничи сериозно правомощията на Бюрото, което следи за прилагането им. Цацаров е лансирал идея Бюрото за контрол над СРС да няма достъп до материалите, въз основа на които заявителите на СРС изготвят предложение към съдиите, които от своя страна трябва да разрешат или не подслушване, следене и пр.

Това научи Клуб Z от няколко независими един от друг източника. Достъпът до тези материали по същество е АБВ-то в работата на контролиращия орган. От Бюрото отдавна алармират, че често исканията за прилагане на СРС не съответстват на наличните данни за предполагаемото извършено престъпление, а поради една или друга причина съдиите не правят проверка и дават разрешения. Както е видно и от последния доклад на Бюрото за 2016 г. Има случаи, в които един съдия отказва разрешение за СРС, а няколко дни по-късно, въз основа на същата информация, друг го разрешава. Пак видно от доклада, дори и от контролното звено да сезират ВСС, правосъдният министър, както и прокуратурата, МВР, ДАНС и останалите заявители на СРС за нередности - и да последват проверки, те не водят до резултат.

При закрити врати

Предложението си Цацаров е артикулирал на последното заседание на парламентарната комисия за контрол над службите, на което депутатите разгледаха годишния доклад на Бюрото. На заседанието логично присъства председателят на Бюрото Бойко Рашков, но защо и обвинител номер едно е бил поканен не стана ясно. Междувременно лидерът на ДСБ Атанас Атанасов даде своя версия - че Цацаров е присъствал, за да респектира присъстващите.

Именно на заседанието на комисията, което е закрито за медии, Цацаров е повдигнал въпроса за тълкуване на това има ли право Бюрото да се запознава с материалите за искане за прилагане на СРС или не. Те и мотивираното писмо до съда са задължителен атрибут на искането за СРС, в което трябва да се съдържат "пълно и изчерпателно посочване на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага, че се подготвя, извършва или е извършено тежко умишлено престъпление", срокът по прилагането и мотиви защо точно този срок, мотиви за това защо не е възможно информацията да бъде придобита по друг начин, оперативните способи, които ще се прилагат (т.е. подслушване, следене, наблюдение и пр.) и др. Бюрото е това, което проверява всяка стъпка в процеса - от искането, през разрешаването, удължаването на срока на "слушането", прекратяването, съхраняването, до унищожаването на СРС-то.

Аргументът на Цацаров Бюрото да не се запознава с материалите по искането бил, че това е работа на съдията, който разглежда съответното искане за прилагане на специално разузнавателно средство, следователно било недопустимо Бюрото да осъществява контрол върху работата на съдиите, чийто актове не подлежат на контрол. В аргументите "за" и "против" било намесено и тълкувателно решение на ВКС по Закона за отговорността на държавата и общините, според което съдът е освободен от отговорност при установяване на вреда от незаконосъобразно използване на СРС.

След заседанието на комисията на въпрос на Клуб Z към Цацаров дали вътре са били обсъждани коментарите на Рашков от това лято за опит от страна на държавното обвинение за "цензура" в работата на Бюрото, Цацаров бе лаконичен: "Не." На въпрос има ли някакви съображения към работата на Бюрото, отвърна: "Съображения към работата на Бюрото? - Не."

Крушката си има опашка

През лятото председателят на Бюрото Бойко Рашков направи няколко публични изявления, основното послание на които бе, че прокуратурата и ДАНС се опитват да ограничат контрола върху СРС-тата. Реакцията му бе предизвикана от сигнала на обвинението до ДАНС срещу заместника му Георги Гатев. Гатев остана без допуска си до класифицирана информация, след като стана ясно, че прокуратурата е направила предложение до ДАНС да спре достъпа му с мотива, че се е срещал с обвиняеми магистрати, за да ги консултира как да подадат заявления до Бюрото за проверка били ли са обект на СРС. Което е една от функциите на звеното.

"ДАНС отне достъпа на Гатев под диктовка, симптом за което се появи от прокуратурата още през 2015 г. на едно разширено заседание в Съдебната палата. Подобни действия без факти ще парализират работата ни и ще ни върнат във времето на Владимира Янева (бившата шефка на Софийския градски съд, която си отиде заради скандал за нерегламентирани СРС, б.а.) и нейните заместници. Имам основание да мисля, че това е целта, защото се получава информация, че Бюрото "пречи" на някой. Напомням, че преди конституирането му не е проверявано пишат ли на съдията искания - небивалици, а той, без да гледа, да разрешава СРС", заяви Рашков през август в интервю, което сам разпространи, след отказа на медиата, за която го е дал, да го публикува.

Последва затишие, Рашков спря с публичните изяви. То обаче бе нарушено след последното заседание на парламентарната комисия. На 1 декември пред бТВ шефът на Бюрото пак заговори за опит за връзване на ръцете на институцията, която ръководи.

"Гатев е един от нас, целта е Бюрото, знам кой произнася изрази от рода: "Трябва да се смачка Бюрото"... Нека кажа на тези, които твърдят, че Бюрото им пречи, че за 2016-2017 г. Европейският съд  (ЕСПЧ, б.а.) ни осъди за близо два милиона евро, като една част от тях са за неправомерно използвани СРС-та", заяви Рашков, но отказа да конкретизира, на кого принадлежи заканата.