- Г-жо Бъчварова, административната реформа и електронното управление бяха зададени като топ приоритет от премиера Борисов. Подобни опити бяха направени и в предишния кабинет, а тогава именно вие ръководехте дейностите в тази сфера. Кога реално виждате възможност системата да заработи както трябва, а не на парче?

- В предишния мандат сменихме философията и подхода на работа. До онзи момент бяха изхарчени няколко милиарда за електронно управление, но по един децентрализиран модел, в който всяка институция сама разработва системата си. Това, естествено, се оказа неефективно. Даваха се пари, но имаше само частични резултати, без обща и централизирана инфраструктура. Затова решихме, че трябва да има механизъм и обединителен център, който да координира тези усилия и да съвмести постигнатото до момента. И създадохме Агенция „Електронно управление“.

И в САЩ, и в Англия работят по същия подход. Това е нормалният процес, в който ние се включихме, макар и закъснели – да поемем към централизация на управлението и координация между отделните елементи. Затова е необходимо системите да са съвместими, да има свободен обмен на информация.

Една от основните линии, по които работихме, беше отвореният формат на данните, които съществуват в регистрите, така че всеки заинтересован да може да ги обработи.

Така се изгради система, която позволява обмен между отделните администрации. 

А според Глобалния индекс за отворени данни, за една година България успя да се изкачи от 51-то на 16-то място по този показател.

Оказа се, че повече от 80% от услугите, които си разменят отделните администрации се извършват физически и хората са принудени да пренасят хартии от едно място на друго.

- Но това продължи и след предприетите от вас мерки. Ето, вчера шефът на „Електронно управление“ Росен Желязков съобщи ужасяваща статистика - отделните администрации извършват 1422 услуги, за които изискват 5985 документа, и то голяма част от тях се повтарят...

- Ние създадохме базата и възможността да се премине от обмен на документи (например влизаш в една система и трябва да покажеш, че имаш свидетелство за съдимост) към обмен на данни между отделните ведомства, в която излиза цялата налична информация на администрацията за даден гражданин или фирма.

Това е посоката, в която в момента се развива електронното управление.

За да придобие то пълен обхват, са необходими няколко неща. На първо място е електронната идентификация – чрез нея всеки гражданин може да влезе в системата, за да ползва услугите, без да има нужда изобщо да стига до администрацията.

- Това сега става чрез т.нар ПИК (Персонален идентификационен код), нали?

- ПИК-овете са междинна форма, която се ползва само в НАП. Това е малкият пример за голямата идентификация. С електронната идентичност могат да се ползват банкови и здравни услуги, да се направи легитимация при пътуване и какво ли още не.

- Под формата на какъв носител ще бъде този идентификатор?

- Това е чип, мислихме той да бъде вграден в карта. Но технологиите се развиват, безконтактните възможности също. Така че е опция да се сложи и на телефона. Затова Законът за електронната идентификация, който приехме, беше отворен – за да може да бъде използван след няколко години, когато ще се стигне пълната реализация на електронното управление.

Предстои да се изгради и държавният облак – това е мястото, в което постепенно ще се премести цялата информация на администрациите и през което ще се осъществява контактът.

В концепцията за електронна идентификация се планира всеки гражданин да има собствен служебен имейл. На него ще могат да се получават съобщенията от държавата. Там ще се получават известия - че трябва да се пусне данъчната декларация, че имаш неплатен акт или призовка например.

- Говорите за облачни услуги, революционни електронни услуги и те все изглеждат труднопостижими на този етап на административно ниво. Как си представяте тези неща да се случат във времето?

- Сроковете са разписани в Пътната карта за електронно управление, която е одобрена от ЕК и средствата за реализацията й са одобрени по програма „Добро управление“ до 2019 г.

Сега правителството дава много силен тласък за задвижването на тези процеси на нивото, което зависят от администрацията. Идеята е хората, които отиват до гишето, да могат да ползват услугата по-бързо. Това обаче е просто дигитализиране на услугите, все още не е електронно управление.

Следващият етап е всеки един гражданин да не минава през гишето на съответната служба, а да ползва услугите, влизайки директно в системата. Те трябва да са свързани с един канал и към банките, през който могат да се осъществяват и плащанията за такси.

Така всички безпроблемно ще могат да си подадат данъчната декларация, да си извадят кадастрална карта на имота, да си проверят задълженията и какво ли не още. Тези услуги тепърва ще се доразвиват тепърва от бизнеса.

- Добре, да вземем свидетелството за съдимост, една от масовите неволи за редовия гражданин. Казаха, че отпадането му ще наложи промени в 40 закона и 240 наредби. Според вас това кога може се случи?

- Цялото ни законодателство е разписано по начин, който не отразява новите технологични процеси. Така че съществува хипотеза, ако тези услуги бъдат въведени и започнат да бъдат използвани от гражданите, в един момент да се окаже, че са в нарушение с нормативната база. И аз разбрах от колегите за многобройните законови промени, които са необходими. Но има перспектива те да станат факт до есента, както е премиерското разпореждане.

- А вътрешната чиновническа съпротива, тя как може да бъде преборена?

- Тя е естествена. Когато сменяш платформата на една дейност, хората се чувстват застрашени за работата си. Но няма да има вълна на уволнени чиновници, много от тях ще преминат през преквалификация, за да могат да се справят с новите специфики на работата в електронен вариант.

- Предполагам ще има и различно ценообразуване за електронните услуги?

- Разбира се, то трябва да се промени по нов модел. Няма услуга без цена. Това е и голямо перо в държавния бюджет, което няма как да си позволим да загубим. Работата е изключително обемна и в огромната си част е аналитично-интелектуална, но има достатъчно експерти, които могат да я извършат.
Нека ви кажа и за следващия етап - комплексните административни услуги. Това означава, че ако искате да си регистрирате кола, всички документи и услуги ще се предлагат в един общ пакет на определена цена, която автоматично се получава от администрацията.

Приехме решение на всяка една точка на държавната администрация да може да се изиска информация и определени услуги.

- Какво значи „точка на държавната администрация“?

- Това е следващият етап в развитието - да се направят комплексни центрове за услуги в отделните населени места. То трябва да бъде достъпно и онлайн.
В Грузия например по интернет може да се направи заявка за издаване на лична карта. Има и гишета, наподобяващи тези за обслужването на клиенти в автомобили в McDonalds. Минавам с кола, вземам си го и си заминавам. Ако сте в чужбина, може да влезете през съответния портал и да получите съответните документи. Грузинците са изключително напреднали в това отношение.

- Започнахме разговора с това, че досега са налети милиарди в дигитализацията. Доразвиването на тази система също ще глътне сериозен ресурс. Има ли разчет какъв?

- Както ви казах, нещата са променени концептуално. Досега е инвестирано на парче, а сега ще се дадат пари за регистрите и софтуера, който ще ги обединява и те ще могат да си обменят информация. Това е много по-евтино. Отделни проекти са, разписани в Пътната карата, и ще бъдат покрити със средства от програмата „Добро управление“.

- А колко ще спести държавата от това – подхвърлят се едни числа, които варират от 100 милиона до 1 милиард?

- Тези стойности за момента са непроверяеми, тъй като не знаем още каква ще бъде цената на съответната услуга. При всички случаи ще има сериозна оптимизация на средства и време. И най-важното – ще сведе до минимум рисковете от корупция по ниските етажи, която е сериозно бреме за гражданите и бизнеса.

- Кои са най-наболелите проблеми на бизнеса, свързани с административните режими?

- Всеки един бизнес, за да получи каквото и да е разрешение, трябва да премине през поредица от стъпки. Те ще бъдат разработени в комплекс от услуги и това ще спести много време и за двете страни. Има някои дребни неща, които също могат да се оптимизират - например регистрацията на годишните отчети да бъде само на едно място, вместо на три, както е сега.

Дигитализацията не е реформа, а революция за администрацията. Тя не бива да се възприема като някакво чудовище, а напротив- като посредник в комуникацията между държавата и гражданите. В този смисъл вероятно и отношенията между тях ще се промени.

- Само да не катастрофира тази революция...

- Глобалните процеси изискват такава форма на обслужване и е неизбежно тя да се случи. Натискът вече не е просто политически, а върви по всички по линии. Това е нещо като едно време автобусите до столичния квартал „Люлин“, с които се пътуваше по час и половина. Винаги съм се изумявала колко време от живота си губят хората, живеещи там, за придвижване до центъра. С метрото тази одисея се съкрати на 15 минути. Нещо такова ще бъде и административното обслужване в близко време. А при това ускорено развитие на технологиите далечната перспектива дори не можем да си я представим.