Президентът Тръмп е плашещ по много начини, но вероятно най-страшният кошмар е той да се хвърли сляпо в нова Корейска война.

Тя би започнала, защото сегашният подход да се разчита на Китай да притиска Северна Корея вероятно ще се провали. Тръмп ще се ядоса, че публиката се смее на кухите му заплахи.

В някакъв момент американското разузнаване ще забележи, че някоя севернокорейска ракета е готова за изстрелване – и тогава може да бъде много изкушаващо за дълбоко объркания президент-пакостник да покаже мускулите си. Foreign Affairs описва точно такъв сценарий във великолепното есе на Филип Гордън, в което Тръмп случайно се въвлича във война:

„Той можеше да не направи нищо, но това означаваше да изгуби лицето си и да окуражи Северна Корея. Или пък можеше да разруши ракетата още на полигона за изстрелване с една дузина крилати ракети, като така блокира ядрената програма на Пхенян, отговори на прекрачването на червената линия и изпрати ясно послание към останалия свят“.

Уви, никой все още не залага на въздържанието на Северна Корея, която може да отговори с обстрел по 25-милионния Сеул.

Резултатът от една такава война ще бъде, че режимът в Северна Корея ще бъде разрушен. Страната обаче разполага с четвъртата по численост армия в света (наборната служба продължава до 12 години) с 21 хиляди артилерийски единици, повечето от които са насочени към Сеул. Северна Корея разполага също с тонове химически оръжия и ракети, които могат да достигнат Токио.

Бившият командващ на американските сили в Южна Корея ген. Гери Лък предполага, че една нова Корейска война ще причини един милион жертви и 1 трилион долара материални щети.

Бившият помощник държавен секретар за Източна Азия Кърт Кемпбел предупреждава: „Не вярвам, че има каквото и да е военно действие, което да не води след себе си опасността от катастрофичен конфликт“.

Министърът на отбраната Джим Матис знае всичко това и той и останалите възрастни в администрацията на Тръмп ще се противопоставят на всеки призив за превантивен удар. Точно страхът от отговор от страна на Северна Корея предотврати военния удар на Ричард Никсън през 1969 г., когато Пхенян свали американски самолет и уби 31 американци на борда. Точно това въздържа всички следващи президенти да ударят Северна Корея, която прекрачва една след друга червените линии – от фалшифициране на 100-доларови банкноти до разширяване на ядрената си програма.

Въпреки това, съм притеснен, защото наследената от Барак Обама политика вече не е актуална, защото всички политики на САЩ и Южна Корея спрямо Северна Корея се провалиха през годините, и защото Тръмп изглежда има склонност да изстрелва ракети.

Когато вицепрезидентът Майк Пенс каза за Северна Корея: „Ерата на стратегическото търпение свърши“, той имаше предвид: "Търпението се провали." Северна Корея е най-странното място, на което съм бил, но тя порасна като военна заплаха. Когато започнах да отразявам Северна Корея през 80-те, те нямаха нито едно ядрено оръжие. Днес имат 20 и постоянно произвеждат нови.

Още по-лошо, очаква се в близките години Северна Корея вече да е в състояние да прикрепя ядрена бойна глава към интерконтинентална ракета, която може да разруши Лос Анджелис.

Ако е немислимо както да има военен удар, така и да не се прави нищо, какво става с плана на Тръмп да убеди Китай да притисне Северна Корея?

Струва си да се опита, но не мисля, че ще проработи. Отношенията на Китай със Северна Корея не са толкова близки, колкото си мислят американците. Един севернокореец веднъж ме представи на друг с думите: „Китайското правителство не харесва Кристоф“, след което се усмихна и даде знак, че това е голям комплимент.

Китайският президент Си Цзинпин вероятно ще усили натиска по някакъв начин и това ще бъде полезно, защото севернокорейските ракети се сглобяват и с китайски части. Но едва ли някой очаква Ким Чен Ун да се откаже от ядреното си оръжие. През 1990-те Северна Корея продължи със своята ядрена програма, дори когато гладът отне живота на близо 10% от населението. Затова сега е трудно да очакваме някакви скромни санкции да свършат работа.

Единствената възможност, която виждам, е да прилагаме постоянен натиск заедно с Китай, а в това време да работим за сделка със Северна Корея, която да замрази своите ядрени и ракетни програми без всъщност да предаде ядрените си оръжия, а в замяна да облекчим санкциите. Това е отвратителна възможност, вероятно непостижима, и не е толкова решение, колкото отлагане. Но всички други алтернативи са по-лоши.

А ако Тръмп опита да ускори процеса с превантивен военен удар? Тогава Бог да ни е на помощ.

----

* Коментар на Никълъс Кристоф за "Ню Йорк таймс". Преводът е на Клуб Z.