Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

На 24 февруари 2017 г. на Троекуровските гробища погребаха Чуркин. Химн, оръжейни салюти. Както си му е редът. На прощаването бяха началникът му Сергей Лавров, министърката на здравеопазването Вероника Скворцова, бившият зам.-шеф на Думата Артур Чилингаров, сенаторът Дмитрий Мезенцев и, незнайно защо, Генадий Зюганов. Путин го нямаше, но той се разпореди да наградят Чуркин с орден за мъжество.

Бях на марша в памет на Борис Немцов, когото убиха преди две години край Кремъл. Когато погребваха Немцов преди две години, нямаше никакви салюти. Официалният статут на Немцов бе вицепремиер, малко по-висок от официалния статут на Чуркин, но официална Русия реши да пренебрегне официалните статути и изрази своето лично отношение към двамата покойници. Официална Русия сметна също, че Чуркин е достоен за орден за мъжество, а на Немцов не му достига мъжество за орден.

В руската преса и интернет постоянно се произвежда гневната дискусия как именно трябва да се изразява скръбта и какво може да се говори за мъртвите, а какво - не може. За висш авторитет в Русия кой знае защо е избран спартанският ефор и поет Хилон, живял през VI век преди Христа. Думите му, предадени от друг грък, също древен, но по-съвременен - Диоген Лаерций, звучат така:

"За мъртвите или добро, или нищо освен истината."

В днешна Русия спорят тези, които прекъсват фразата на Хилон след думата "нищо", с тези, които го цитират изцяло. Дръжността му ефор - това е прокурор, съдия и законодател едновременно. Но все пак не и е напълно ясно защо днес, повече от 2500 години по-късно, трябва да следваме фразата на този достоен човек, при това, след като тази фраза по мое мнение не е твърде съдържателна. Защото да не се говори "нищо освен истината" е желателно за всички, а не само за мъртвите.

Чуркин бе погребан с почести, но едва ли след две години някой ще си спомня за него. Снимка Фейсбук

И ето моята истина за Виталий Чуркин и Борис Немцов. Първо една прогноза. Убеден съм, че на 20 февруари 2019 г. никой няма да си спомни, че две години по-рано е починал Чуркин, освен неговите роднини и близки приятели. На марша за Немцов дойдоха десетки и стотици хиляди. И не само в Москва.

Просто поради това, че в душите на тези стотици хиляди след убийството на Немцов се образува дупка. И в Русия убийството на Немцов проби огромна дупка. Много по-голяма по размер от едрото тяло на убития.

Къде е причината за това, че стотици хиляди усещат невъзвратимостта на загубат? Немцов не бе най-популярният руски опозиционер. Той имаше огромен антирейтинг. "Благодаря" на телевизионните лъжци, които 15 години го обливаха с мръсотия, демонизираха "проклетото десетилетие на 90-те г." и му приписваха всички мислими и немислими грехове. Самият Борис добре знаеше това и го възприемаше с мъжеството на стоик.

За Путин убийството на Немцов бе успешна спецоперация. Като уби Немцов, Путин в значителна степен съумя да парализира руския протест. Защото Борис се оказа абсолютно незаменим като комуникатор. Неговите откритост, обаяние, неизтребима доброжелателност, постоянна усмивка, незабавното преминаване на "ти" - всичко това правеше Борис Немцов душата на протеста. Първи номер, лидер, теоретик, организатор можеше да бъде някой друг, но душата минаги беше само Борис.

И двамата - Борис Ефимович Немцов и Виталий Иванович Чуркин, в политически план са деца на Горбачовата перестройка и Елциновите реформи. През 1990 г. Немцов стана депутат от Върховния съвет на РСФСР, а през 1991 г. - първи губернатор на Нижегородска област. В епохата на Горбачов Чуркин бе прессекретар на външния министър на СССР Едуард Шеварднадзе, а при Елцин бе първо началник на управлението за информация във външното министерство, а след това - заместник на Андрей Козирев (руски външен министър през 1990-1996 г. - б.р.) И Шеварднадзе, и Козирев днес са сред най-прокълнатите национални предадели, които са сринали СССР и за малко да сринат Русия. Виталий Чуркин бе рупор и на двамата, както Мария Захарова днес е рупор на Сергей Лавров.

Разликата между Немцов и Чуркин е, че Немцов остана верен на това, което правеше и говореше при Елцин и затова се оказа в опозиция при Путин, а Чуркин веднага извади от главата си цялото съдържание, което му позволяваше да произнася перестроечните и реформаторските речи. След което побърза да пъхне на опразненото място откровено фашистката и имперската риторика, с която изумяваше целия свят като специален представител в Съвета за сигурност на ООН.

По ръцете на Виталий Иванович Чуркин има повече кръв, отколкото по ръцете на повечето диктатори. Оръжието на палача-дипломат бе ветото, което Чуркин налагаше всеки път, когато Съветът за сигурност на ООН се опитваше да усмири някой палач или да предотврати поредното кръвопролитие. Ето само някои от резолюциите, които Чуркин посече със своето назубрено и ръждясало от кръв вето.

2007 г. - вето върху резолюцията, осъждаща властите в Мианмар и призоваващо за прекратяване на нарушенията на човешките права и да спрат преследването на опозицията. Чуркин заяви, че това е вътрешна работа на местното началство.

2008 г. - вето върху резолюция за налагане на санкции срещу зимбабвийския диктатор Мугабе заради преследването на опозицията. Мотивът бе същият - това е техен вътрешен човекоядски проблем.

2011 г. - Същинско издевателство по повод резолюцията за Либия. Първо Чуркин не подкрепя резолюцията, която открива възможнос със съвместни усилия да бъде променена ситуацията в тази страна, а след това години нарез на всяко заседание на Съвета за сигурност натяква на американците, че са се намесили едностранно в либийския проблем.

2015 г. - вето върху решението на Малайзия за създаването на международен трибунал за сваления над Донецката народна република (ДНР) "Боинг".

Можем да си спомним още шест (6!) блокирани от Чуркин резолюции за Сирия, даващи шанс за дипломатическо разрешаване на ситуацията в тази страна, и много други неща.

Постоянните лъжи на Чуркин за руската агресия в Украйна, всичките тези "там ги няма" и "а вие го докажете" ги чу целия свят. Те - тези лъжи, станаха визитна картичка на дипломата-палач Чуркин. Някой може да възрази, че Чуркин не е измислил сам поредното вето, той е само изпълнител. Вярно е. Злото не прониква само по себе си в този свят и всеки негов проводник носи своя дял от отговорността. Путин - своя, Лавров и Чуркин - своите.

Бившият министър на културата Михаил Швидкой публикува на 22 февруари 2017 г. в "Российская газета" статията "Сърцето на дипломата". Статията е под рубриката "Загуба" и е придружена от подзаглавието: "Русия загуби Виталий Чуркин - велик професионалист и гражданин".

В статията много се говори за невъзвратимата загуба, която преживяла страната със смъртта на Чуркин. Думите на Швидкой са лицемерие, което лесно може да се провери. За това трябва само да се изчака. Ако след година и след две години самият Михаил Ефимович си спомни за Чуркин и ще загуби време, за да напише статия в паметна Чуркин, ще намери думи, които могат да се вмъкнат в тази статия, ако на траурен митинг или шествие по повод годишнината на "великия професионалист и гражданин" се съберат поне 200-300 души.

За какво всъщност говорим. Просто Чуркин е символ на Путинската официална Русия, лъжлива и кръвожадна. А Немцов е символ на тази Русия, която целият свят би искал да има - умна, талантлива, доброжелателна и неизчерпаема от дружба и любов. Затова Чуркин умря окончателно, а Немцов е жив в нашата памет.

-----

* Авторът е руски журналист, председател на профсъюза "Журналистическа солидарност". Коментарът е публикуван в личния му блог.

Коментари

Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Лучшите традиций на соц. реализма.

ленин жил, ленин жив ленин будет жить станало немцов жил, немцов жив, немцов будет жить. а враговете ще ги забравим, докато не ни потрябват да плашим с тех гаргите. ну, мы понели.

.

чиба при путин бе!
 's picture

Бобо

Русороба

Мазньо нистина си тъпо парче......
Анонимен   's picture
Анонимен   
Анонимен 

Жалкий

а ти наистина имаш тъжна работа - да ходиш и след всеки мой пост да храчиш. Такава тотална липса на, как да го кажа по вашему, креативност, е много рядко да се наблюдава в природата. Дори чехълчетата под микроскоп са по-забавни.
 's picture

Vladimir Radoslavov

Игор Яковенко се явява "член на клуба

на краставите опозиционни магаререта" в РФ. А поговорката за това че те се сдушват през много баири е известна на всички тук. Системната опозиция в РФ е безсмисленно да бъде коментирана тя няма даже и парлементарно преставителство. Преставителите и са заливани с антисептика по митингите за да не се "размножават" и май са получава. Джабала се вдига само срещу заплащане по модела наште НПО-та. Самият той няма и понятие от истинска външна политика а само от опозиционен лай и вероятно за това не е в състояние да оцени приноса на РФ към ООН. Немцов е отпаднал от активната политика и всеки опит за сравнение с десйтващ такъв е смешен и неадекватен. Все едно наш Костов да се мереи с "бат Бойко". И Последно Немцов е починал при кримниален инцидент а Чуркин докато работи за държавата си това е достатъчно и дава яснота кой е по ценен за същата тази държава.

.

тъпчо неук

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.