Много анализатори - независими и интелигентни хора, вече са почти готови да оценят посланието на Путин до депутатите от Федералното събрание като сигнал за желанието на Русия да се помири със Запада или дори като доказателство за някаква "смяна на курса". Наистина в тази реч няма нито безумни вопли ала Кисельов1, нито зъботрошещи разсъждения за коварните врагове, опитващи се да лишат скитащата се руска мечка от ядрените нокти и зъби. Въпросът обаче е доколко думите на руския президент са съотносими към делата му.

Например Путин разчита на "качествен напредък" в отношенията с Япония. Проблемът обаче е, че напредък е възможен само ако Русия върне на Япония четирите острова от Малката Курилска верига, а изказванията на Путин по този въпрос са страшно мъгливи. От една страна, тези острови са "суверенна руска територия", от друга, Москва е готова "да води диалог с нашите японски партньори". Путин дори споменава съветско-японската декларация от 1956 г., според която двата най-малки острова трябва да бъдат върнати на Япония. И веднага обаче добавя, че в декларацията "не се е казвало на каква основа, под чий суверенитет ще останат тези два острова, при какви условия те ще бъдат предадени". И ето ти ново 20 - в навечерието на визитата на Путин в Токио се обявява, че на Курилските острови са разположени най-новите руски ракетни комплекси "Бал" и "Бастион", като дивизионът на "Бал", чиито ракети имат обхват до 120 километра, неотдавна е преместен от Итуруп на Кунашир, колкото се може по-близо до остров Хокайдо2. Без да задълбаваме във въпроса могат ли противолодъчните ракети, насочвани с помощта на безпилотни самолетни, да поразяват наземни цели, ще отбележим само, че по-ефективен начин за прекъсване на преговорите с Токио е трудно да бъде измислен.

Да продължим по-нататък. "Не искаме да противостоим на никого, - казва Путин. - ...Трябват ни приятели." Явно за да улесни търсенето на приятели, като отговаряше на въпросите на авторите на излезлия съвсем наскоро по европейските екрани филм "Украйна в пламъци", Путин, като обмисляше достоен отговор на козовете на НАТО, съобщи: "Трябва да вземаме контрамерки, т.е. поставяме под удара на нашите ракетни системи онези обекти, които по нашето мнение започват да ни заплашват. Ситуацията напряга." В дадения случай думите на руския президент не се разминават с делата. В Калининградска област биват разполагани ракети "Искандер", които могат да бъдат снабдени с ядрени бойни глави. Изглежда, в Кремъл предполагат, че заплахата от ядрен удар помага за събуждането на приятелски чувства към Русия и нейния вожд в Полша, държавите от Прибалтика и Швеция. За едно е прав Путин - ситуацията наистина напряга.

Любопитно е изказването на президента за отношенията с Китай. "Всяка година нашето взаимно изгодно сътрудничество се попълва с нови мащабни проекти в различни сфери - търговията, инвестициите, енергетиката, високите технологии", съобщи Путин на страстно слушащата думите му аудитория. Добре би било да подкрепи този оптимизъм с конкретни цифри, но тях ги няма в посланието. Наистина през първата половина на годината стокооборотът се увеличи с цели 1,8 на сто, но в резултат на увеличаването на китайския износ в Русия с 10 на сто, докато руските доставки за Китай намаляха с почти 5,5 процента. С други думи, взаимно изгодното сътрудничество никак не се получава.

Като говореше за руско-американските отношения, Путин бе изненадващо сдържен - изрази "готовност за сътрудничество" с новата американска администрация и съобщи, че разчита "на обединяване на усилията със САЩ" в борбата с международния тероризъм. Но веднага предупреди, че "опитите да бъде нарушен стратегическият паритет са крайно опасни и могат да доведат до глобална катастрофа". С други думи, ако на Москва й се стори, че САЩ могат да получат военно превъзходство, тя какво - да не би да отпуши тотална ракетно-ядрена война?

Изглежда, истеричната еуфория, обхванала Москва веднага след победата на Доналд Тръмп, постепенно намалява. И не е изненада. Новоизбраният президент на САЩ казваше, че ще може да се договори с Путин и заинтересованите от сътрудничество с Русия в борбата срещу "Даеш". Но терминът "договарям се" означава за Тръмп "договарям се при моите условия". И ако той е имал предвид сделка, веднага възниква въпросът - с какво трябва да отговори Путин на, да речем, отказ на САЩ от санкциите? С връщане на Крим на Украйна? С изтегляне от Донбас? С намаляване на войските и въоръженията по границите на държавите от Прибалтика? Тръмп едва ли ще се съгласи на по-малко.

Пак за да бъде реално сътрудничеството в борбата срещу тероризма, Кремъл трябва да отговори на редица въпроси. Например, защо руските войски в Сирия воюват ръка за ръка с отрядите на "Хизбула" - една от най-опасните терористични организации? Как стана така, че руските спецслужби не пречеха на ислямските екстремисти от Русия да се прехвърлят в Близкия изток, където се присъединяваха към "Даеш". Не участваха ли руски агенти, внедрени в ислямистките екстремистки групировки, в подготовката и осъществяването на терористични актове в Европа?

Да добавим, че обкръжението на Тръмп не изпитва симпатии към Путин. Това се отнася за бъдещия съветник на президента по националната сигурност Майкъл Флин. Той наистина говори няколко пъти по руския пропаганден канал Russia Today, а през декември 2015 г. дори седеше на една маса с Путин на прием в чест на това средство за масова информация. Но наскоро характеризира съседа си по маса така: "Путин е тоталитарен диктатор и бандит, който не се съобразява с нашите интереси. Затова мисля, че когато Тръмп го наричаше силен лидер, той преувеличаваше, уверявам ви. Но Путин е умен и съобразителен, действията му в Украйна и на други места намалиха нашите възможности. Ответната реакция на САЩ и НАТО бе слаба." Вероятно новата американска администрация ще се постарае да преодолее тази слабост.

Да се върнем към Путин и посланието му. Вероятно в Кремъл започват да осъзнават, че външната политика влезе в задънена улица и по-нататъшна конфронтация със Запада не обещава нищо добро нито за Русия, нито за руския елит. Ако е така, не е ли време да престанем да размахваме ядрената тояка и да си тръгнем с добро от Крим и Донбас. Нищо подобно обаче не е планирано. Разполагането на ракетни комплекси в Калининград и на Курилите никак не може да убеди западните "партньори" в миролюбивите намерения на Москва. По-скоро напрежението в отношенията със Запада - плътно до балансирането на ръба на ядрена война, съответства на интересите на руските генерали. И именно те, а съвсем не Кремъл, определят външната политика.

-----

1Известен руски журналист, директор на телевизия Russia Today. Дмитрий Кисельов е един от главните проводници на кремълската пропаганда.

2Итуруп и Кунашир са два от четирите Курилски острова, анексирани от Русия в края на Втората световна война. Хокайдо е един от четирите главни острова на Япония.

* Авторът е руски политически експерт. Коментарът му е публикуван в сайта на Радио "Свобода".