За новоизбрания американски президент Доналд Тръмп в арабския свят има две позиции. Първата приема по-спокойно изненадата от избора му, тъй като досега арабските държави са си сътрудничили както с републиканците, така и с демократите в Белия дом. Втората позиция е, че личността е тази, която играе особена роля в историята. Те акцентират върху факта, че американските избори не са просто национален спорт, а от тях зависят много други процеси. Последните президентски избори показаха дълбокото разделение в американското общество.

В миналото САЩ провеждаха две различни политики в Близкия изток. Едната е настъпателна – инвазията в Ирак и войната в Афганистан. Другата е на изтегляне от региона, следвана от Обама. Отиващият си президент изтегли американските войски от Ирак и не се намеси в Сирия. Поради това той стана обект на нападки от страна на републиканците, както и на арабските държавни ръководители, които го разкритикуваха, че води политика на съглашателство с президента на Сирия Асад и в същото време игнорира намесата на Иран в четири арабски държави.

Арабите носят историческа вина за едно от най-големите предизвикателства пред света и в частност Америка – войната срещу тероризма. Сред арабите има мнозина, които приемат тази деструктивна идеология и я подкрепят чрез използването на различни форми. Поради това те сега трябва да плащат цената за подобно съучастничество. Те трябва или да участват в битката срещу ислямисткия тероризъм, или да се задоволят с полумерки срещу него в собствените си страни и общества.

Доналд Тръмп е изправен пред изключително сложни проблеми, които нямат бързи решения, тъй като войната ще доведе до повече тероризъм в арабските и ислямските общества. Сред тях са шиитско-сунитският конфликт, който противопоставя от една страна Иран, а от друга Саудитска Арабия, и Турция; сектантските сблъсъци между сунити и алауити в Сирия, както и тези между кюрди и араби в Сирия и Ирак; намесата на съседни държави стимулира гражданските войни, за да ги използват за увеличаване на влиянието си.

Пример за такава намеса са действията на шиитските милиции и преди всичко Хизбулла, подкрепяни от Иран в Сирия, както и на сунитските въоръжени милиции, като Хамас, Джихад и Мюсюлманските братя, подкрепяни от сунитските държави. Тези презгранични експедиции заплашват с дестабилизация целия регион, както и сигурността на Израел, който е стратегически съюзник на САЩ. Тук трябва да се спомене и ядреното споразумение с Иран, което благодарение на Барак Обама не бе обвързано със спиране на иранската намеса в арабските държави, обект на граждански войни.

Завръщането на Русия

Завръщането на Русия в Близкия изток като съюзник на Иран и Хизбулла в сирийската война поражда съответна реакция сред сунитските държави, които се чувстват заплашени от този нов алианс. Затова сега въпросът е: как тези сунитски страни ще реагират на евентуален съюз между Тръмп и Путин, който би позволил на Асад да остане на власт. Всичко това ще има и съответно отражение не само в Близкия изток, но и в Пакистан, Афганистан, Кавказ и други оспорвани територии, в които "Ислямска държава" създава свои „вилаети“.

Израелско-палестинската конфронтация и неуспехът на всичките мирни инициативи и споразумения, както и очертаващата се безпътица, вещаят събития, които могат да излязат извън контрол през следващите няколко години.

Непосредствено след избирането на Буш-син, Путин настояваше да се срещне с него. Самият Буш остана много доволен от срещата им и заяви, че вярва в искреността и патриотизма на Путин. Впоследствие обаче Буш сподели разочарованието си от сътрудничеството си с Путин. Сега е трудно да отговорим на въпроса как ще се развият отношенията между двамата лидери при усложнената ситуация в Близкия изток, където войната срещу тероризма се съпътства със засилена роля на Иран в региона, както и с турска военна намеса в Сирия и Ирак.