В първата си медийна изява между първия и втория тур на президентските избори премиерът Бойко Борисов заяви, че причината за загубата на ГЕРБ миналата неделя е фактът, че той за пръв път не се е поддал на популизма. Веднага след това Борисов се спусна по популистката пързалка и разви скорост, която е твърде висока дори за неговите стандарти.

Премиерът каза, че дори референдумът на Слави Трифонов да не е задължителен за парламента, той лично и ГЕРБ ще приемат отговорите на заложените в него въпроси без възражения. От това по-голям популизъм просто няма.

Ако се окаже, че референдумът не е задължителен - това би било прекрасна възможност за българските политици да демонстрират истински лидерство и държавническо мислене. Тези понятия не кореспондират с поведението на Борисов към момента. Вярно, за въвеждането на мажоритарен вот и за намаляването на партийната субсидия на 1 лв. на глас за гласували над 2 500 000 българи. Толкова гласа не е събирал нито един политик по време на прехода, който днес навършва 27 години. Над 2 млн. 150 хил. пък подкрепиха задължителното гласуване. Подобни мнозинства се респектиращи и всеки политик в демократична държава няма как да не се съобразява с тях.

Въпреки това обаче, ако въпросите подлежат на дебат в парламента, политиците би трябвало да се възползват от тази възможнност. Да проведат дискусия, от която да стане ясно, че намаляването на субсидията е добра идея, но 1 лв. на глас е твърде малко. Защото партиите наистина ще станат абсолютни заложници на бизнеса, особено на сенчестия такъв. Що се отнася до задължителното гласуване - то вече беше въведено. И макар да е по-скоро формално, даде резултат на президентските избои.

Дори по мажоритарния вот, който изглежда най-безспорен, който би променил из основи политическата система, който се практикува под една или друга форма в най-напредналите западни демокрации, би трябвало да се дебатира. Ясно е, че след референдума няма как парламентът да продължи да бъде пропорционалната кочина, която е в момента. Но политиците поне биха могли да се обсъдят и други варианти - преференцално гласуване без праг и без бетониран водач, или т.нар. немска система, при която партиите си вземат пропорционалните мандати, но с предимство влизат мажоритарно избраните депутати. Решението за подобна изборна реформа е сериозно и всеки уважаващ себе си държавник би трябвало да участва активно в неговото вземане. А не да се съобразява изцяло с настроенията на народа и то с цел да го накаже и да му демонстрира колко е глупав.

Вярно, трудно е да се изправиш срещу 2,5 млн. избиратели и да заявиш - простете, но нека да помислим още веднъж. Точно това обаче е разликата между големите политици и мижитурките. Подобно поведение носи негативи в краткосрочен план, но в дългосрочен обикновено е точно обратното. Всички велики държавници в историята са имали подобно поведение поне веднъж в своята кариера.

Ако Борисов предприеме подобни стъпки той вероятно ще бъде осмян жлъчно в "Шоуто на Слави". Няма да се хареса и на хората, които отидоха на концерта на "Орлов мост". Гласувалите на референдума обаче са много повече от тях. И не всички - за разлика от Борисов - се фенове на Слави. Лидерът на ГЕРБ би могъл поне да се опита да ги спечели на своя страна.

Що се отнася до загубата на ГЕРБ на първия тур - Борисов очевидно също не е много наясно как точно го сполетя това зло. А отговорът е прост - ако в последните 2 години ГЕРБ бяха демонстрирали решителност в реформите, особено в съдебната, може би нямаше да загубят на първи тур.

И със сигурност щяха да имат подкрепата на избирателите на реформаторите на втори тур. Всичко друго  - кой бил харизматичен, кой бил подготвен, как били построени магистрали, метро, пречиствателни станции, а хората не го оценили - са само обяснения. Инфраструктурата си е инфраструктура, но обществото явно вече има по-високи очаквания.

За пръв път в политическата си кариера Борисов е ситуацията на губещ. Както в политиката, така и в живота, тези ситуации са много по-показателни за това колко струва един политик или един човек. Съдейки по поведенето на Борисов в последните дни той явно не струва много. Понякога се печели, понякога се губи. Единственото, което никога можеш да не губиш е достойнството - политическо и човешко. Ако го имаш, разбира се.