Принципно необходимостта от правенето на кариера е постулат – за всеки, който се стреми към пари, успех и слава. Около 99,9 процента от хората несъмнено живеят именно по тези правила, в Германия процентът дори може да е и по-висок, но има и различни от обичайните индивиди, които са създали и обединение – Център за отказ от кариерата, наречен „Бартълби”.

Кой е Бартълби? Не най-известен персонаж от новела на Херман Мелвил – странен писар, който при получаването на някое задание отвръща „предпочитам да не направя това”. И, разбира се, по този начин решително няма как да направи кариера, което не искат да правят и членовете на споменатия германски център, за които в живота има по-важни неща от работата. Не – нея не я отхвърлят напълно, защото все от нещо трябва да се живее, „само” поставят на преден план други ценности и търсят другаде смисъла на живота.

Те са не само антикариеристи, но и антикапиталисти. Желанието им всъщност е най-вече да предизвикат дискусия около въпроси от типа „На кого служим, когато правим кариера?” или „Защо кариерата да е единственото, чрез което се дефинира идентичността?“

Аликс Фасман била журналистка на свободна практика, но това не я удовлетворявало, все се питала – защо да е задължително да се прави кариера. Така решила да остави всичко, написала книга със заглавието „Работата не е нашият живот” и през 2014 заедно със съмишленика си Анселм Ленц основали Центъра за отказ от кариера. Междувременно за нюзлетъра на антикариеристите са абонирани 4500 души, а в организираните от тях дискусии, посветени на теми като трудовата етика или безделието, се включват известни личности от сферата на науката, изкуствата и политиката – като например бившият гръцки финансов министър Янис Варуфакис.

Янис Варуфакис участва в дискусиите на антикариеристите.

Да правиш кариера означава да вършиш последователно неща, надявайки се един ден това да ти се изплати, казва Хендрик Зоденкамп, също антикариерист. По неговите думи – правейки кариера, само отлагаш настоящето за някакво неопределено бъдеще, а днес и сега правиш не това, което трябва. Зоденкамп се занимавал с театър, преди да се присъедини към другите от „Бартълби” и да заработи заедно с тях по новия им по-голям проект – трибунал, пред който изправят капитализма. Всеки, който реши, може да влезе в ролята на обвинител – като през един определен сайт отправи упреците си към това, което не му допада в капиталистическата икономическа система. До момента вече са постъпили 400 оплаквания. А целта на този трибунал е не толкова да покаже как трябва да изглежда икономическият свят в бъдеще, колкото да разкрие това, което повече не бива да се случва. Например недопустимото мото „Сексът продава” или пък манипулациите, извършвани в рамките на т.нар. джентрификация (нанасянето на заможни жители в относително мизерни дотогава квартали, чийто облик съответно се променя).

Антикариеристите се случва да се натъкнат и на критики, и на неразбиране. Например – че просто завиждат, тъй като самите те не са постигнали нещо. Или пък – че са елитарни и могат да си позволят неща, за които една касиерка в магазин не би могла и да мечтае.

„Не става дума за елитарност”, категоричен е Хендрик Зоденкамп (който се издържа, поработвайки ту в строителството, ту в сферата на озеленяването или в някоя кръчма).

Сред съмишлениците в „Бартълби” има както хора с висше образование, така и такива, които разчитат само на помощите за безработни. Различни са, обединени от едно – отказват да платят всяка цена за успеха си.