Две седмици след референдума за Brexit Великобритания продължава да се препъва неуправляема през новата реалност, която създадоха казалите “не” на ЕС британци. Няма и сянка от план за времето след Brexit. Един обаче е истински доволен – Рупърт Мърдок.

85-годишният медиен магнат, собственик във Великобритания между другото на булевардния в. “Сън” и на консервативния “Таймс”, преди броени дни съпостави излизането на страната от ЕС с “бягство от затвора.

”Ние взехме важно решение. То малко напомняше на бягство от затвора. Ние сме вън! Развълнуван съм от възможностите, които сега се задават”, изрече Мърдок, който през 1985 г. замени австралийския си паспорт с американски.

Когато някой като Мърдок говори за “възможности”, не минава много време и се стига до следващата покупка на издание. Само вижте – преди дни неговата NewsCorporation оповести покупката на радиоразпространителската Wireless Group срещу 220 милиона паунда.

Някои медии вече спекулират, че Мърдок би могъл да се възползва от ниските борсови курсове, резултат от референдума, за да разшири империята си. Така той би могъл да придобие контролния пакт от акции в тв Sky, където сега държи 39 на сто.

BREXIT И "БУНТЪТ СРЕЩУ АВТОРИТЕТИТЕ"

Обикновено Мърдок рядко крие крайно десните си убеждения. Той открито подкрепя кандидатурата на Доналд Тръмп за президент на САЩ. Преди референдума обаче акаунтът му в туитър беше изненадващо спокоен. За сметка на това неговият булеварден в. “Сън” (1,7 милиона дневен тираж) категорично се обяви за Brexit. През март рупорът си докара мъмрене от Медийния надзорен съвет – на първа страница публикува изсмукано от пръстите твърдение, че кралицата подкрепяла Brexit.

И напълно заслужено. Сърцераздирателната публикация се базираше на някакво изказване на коронованата особа от 2011 г. В целия текст нямаше нито едно доказателство. Кралицата не беше зарадвана, от двореца постъпи оплакване с желаните последствия.

На 23 юни, в деня на референдума, “Сън” написа на първата си страница: “Ден на независимостта: Днес Вие можете да освободите Великобретания от лапите на ЕС”. Илюстрацията представляваше земно кълбо с изгряващо слънце, странно от север.

Но не само “Сън” пишеше едностранно и в полза на Brexit. Правеха го и много други всекидневници.

Според Института за изследване на журналистиката към университета в Оксфорд от 928 анализирани публикации от първите два месеца, след като премиерът Дейвид Камерън оповести датата на референдума, 45 на сто бяха за излизане от ЕС, едва 27 на сто призоваваха за оставане, 19 на сто се смятаха за колебаещи се, 9 на сто нямаха мнение.

Булевардният “Сън” и близкият до лейбъристите “Дейли Мирър” се концентрираха върху въпросите на суверинитета и мигрантите, докато такива, като “Гардиън”, “Таймс” и “Дейли Телеграф” предимно се занимаваха с икономическите последствия.

Бившият кореспондент в Брюксел на лондонския “Таймс” Мартин Флечър в коментар за “Ню Йорк таймс” остро разкритикува британските вестници. Написа, че никой не бивало да е изненадан, че британците са гласували за излизане от ЕС. Защото от десетилетия британските всекидневници са предоставяли на читателите си едностранни, заблуждаващи и дори мрачни истории от Брюксел. Пътят проправил Борис Джонсън.

"БОРЕКЗИТ" - БОРИС ДЖОНСЪН НЯМА ДА СТАВА БРИТАНСКИ ПРЕМИЕР

Дълго време преди да навлезе в политиката Борис Джонсън е бил кореспондент в Брюксел. Влизането му в журналитиката първо е било неудачно. “Таймс” го уволнява през 1988 г., след като в своя публикация за археологическа находка измисля цитат. Все пак щастие в нещастието. На ключова позиция в “Дейли Телеграф” работи негов колега от университета в Оксфорд. Джонсън е назначен. През пролетта на 1989 г. редакцията го изпраща в Брюксел.

Според Флечър за кратко време Джонсън си изгражда име:

"Но не заради добросъвестни репортажи, а заради екстремния си евроскептицизъм."

Джонсън неуморно нападал ЕС, правел го смешен и го очернял. Публикациите му били безспорно прегледни, но нямали нищо общо с действителността. Но понеже текстовете му се четяли и бележели успех, то и други вестници започнали да изискват от кореспондентите си подобни репортажи. Публикации, в които се признават завоеванията на ЕС, вместо да се удари Брюксел, вече били “безнадеждно отстреляни”, пише Флечър.

Според него резултатът от такива критични към Брюксел публикации бил, че Джонсън и други видни привърженици на напускането на ЕС в навечерието на референдума започнали да водят кампания срещу “една карикатура на Европейския съюз”, за създаването на която е допринесъл Джонсън.

Но това което започна като един вид шега, може да нанесе на страната му ужасни щети.

----

* Саша Застирал е кореспондент в Лондон на германския седмичник за политика “Ди Цайт”, откъдето препечатваме публикацията му.