Светът е шарен и различен. Повтаряме си това толкова често и все докато вървим по павираните ни тротоари и асфалтираните ни улици. Отвъд тях обаче, в същия този шарен свят, има и свят, в който асфалтираните пътища са малко, а тротоари няма. Това е Tретият свят, както го наричаме, Черна Африка, някои части от Азия. 

На повече от 6000 км от България, на юг от Екватора има една малка държава – Малави. Територията й е почти колкото българската, но на нея живеят два пъти повече хора. За размерите на останалите страни на Африка, тя е джудже. След около 2 седмици, почти едновремнно с изборите за Европейски парламент, в Малави ще се проведат три избора наведнъж – за президент, парламент и за първи път за местна власт. С над 40% неграмотност, едно от първите места по недохранване на малките деца и с около 1,5 млн. болни от СПИН, това място е далеч от определението “рая на земята”. В Малави обаче няма да намерите и ужаса на гражданската война в Сиера Леоне, безсмилсената жестокост на масовия убиец Жозеф Кони от Уганда, петролната прокоба, която раздира Нигерия. Не, най-много някъде да чуете, че от държавната хазна на страната, неизвестно как, са изчезнали 25 млн. евро без никой да разбере. Т. нар. Кешгейт тресе тази малка Африканска страна вече месеци наред. 

Въпреки това, тук няма да чуете нито един нов или стар политик да обещава, че ще вкара в затвора другите. Няма и да видите клипове с боксьори. Затова пък ще подминете много оранжеви къщи. Малки, без ток и вода. Това е цветът на настоящия президент на държавата г-жа Джойс Банда, която използва програмата за развитие на страната за собствената си кампания. Нейната Народна партия се яввява на първите си избори. Въпреки това, дори и предизборно, тук животът върви спокойно. Политическите партии са подписали специален Код за поведение, с който се задължават да правят кампания, базирана на теми, а не на личностни нападки. И доста изненадващо за нас гражданите на “първия свят” известни тук  като мзунго, това се спазва. Хората, които смятаме, че са от Третия свят, са си взели поука от съседите, а и от историята на този континент.  Те знаят, че омразата се разпалва твърде бързо. Научили са, че когато племето и формата на носа могат да са причина за избиването на десетки хиляди, политиката е твърде силен огън, който трябва да контролираш. Вероятно затова живеят бедно, но спокойно. 

И това не е единственото, което можем да научим от т. нар. Трети свят, докато се разхождаме по нашите тротоари и асфалтирани улици. Тук са направили толкова неща за да имат честни избори, че г-жа Мая Манолова трябва да дойде на поне двумесечно обучение. Изборните закони на Малави не са приети в последния момент. А Малавийската избирателна комисия е истинска институция. Има подразделения във всички региони на страната и администрация, в която работят хора целогодишно. Най-вероятно г-жа Манолова ще им завиди, защото, поне засега, местната ЦИК има доверието на всички партии, които участват в състезанието. 

Малави няма граждаски регистър и хората тук нямат паспорти. Единственият документ, който може да докаже кой си е...избирателната карта. Има такива места по света. Но ако в България избирателните списъци заменяха регистрацията ни, досега щяхме да сме фалирали, защото вероятни щяхме да плащаме пенсиите на около 1 млн. мъртви души. Не и в Малави. Те старателно, естествено с типичните за Африка грешки, изчистиха и тази година избирателния си списък. Имаше тримесечна кампания и всеки трябваше да се провери. Който както иска – с смс, по интернет или в избирателната си секция. (Тук вече Мая Манолова би напуснала огорчена). И понеже в Малави хората много често не могат да четат и пишат, има специална организация, която целогодишно се занимава с това да ги научи да гласуват и избират. Още по-изненадващото е, че тя е започнала като държавна, но за да не е зависима, вече е под формата на тръст. В него организации и страни донори, компании и граждани могат да вкарват пари. За сравнение, в някои държави от “първия свят”, ЦИК прави “разяснителна кампания” за няколко седмици, ако й останат време и пари. И въпреки, че една от най известни фрази в Африка е “ти можеш да имаш часовник, но аз имам цялото време” всичко върви по график. А бюлетините не се печатат в Костинброд, а в Южна Африка и вчера пристигнаха. За да няма изненади представители на всички партии, медиите и наблюдателите бяха поканени на летището. Изглежда досадно подредено почти като в страна от Скандинавия. Но не е, това е малко Малави, на юг от Екватора, където има СПИН, малария, а децата са недохранени. Така излиза, че няма значение къде си. Дори не е толкова важно как гледаш на часовника. А ние продължаваме да вървим по асфалтираните си улици и тротоари и да говорим за Третия свят, докато всички вървят просто напред.