ДСБ остава в Реформаторския блок. 

ДСБ остава в опозиция на кабинета "Борисов" 2, въпреки оставането си и в Реформаторския блок.

ДСБ не изключи Петър Москов. Той дори не присъства - нито физически, нито като част от партийния разговор. Споменаха го малцина от трибуната. Не отнесе хули, но не получи и защита.

ДСБ промени устава си и като във всяка партия, когато сменяш някакви правила - има и съответното количество недоволни. В случая недоволните не бяха мнозинство.  

В крайна сметка основната новина от Националното събрание на партията е, че няма новина. Какво следва от това?

РБ - един срещу всички, всички срещу един

Формално Реформаторският блок остана цял - с всичките си съставни части от създаването си. И това е добра новина за него. Новина, даваща му шанс, макар и вероятно последен, да не е поредният развален проект на т.нар. традиционна десница. Напускането на ДСБ или изгонването на някой от партньорите, колкото и в рамките на цялото да си прехвърлят вината за подобен акт, щеше да завърши с клеймото на провала (поредния) за всички. Помните ли "Синята коалиция" - СДС и ДСБ си прехвърляха яростно отговорността за раздялата, но в крайна сметка и двете части глътнаха почти убийствено количество вода на последвалия парламентарен вот. 

Реално Реформаторският блок е все така разделен. Видя се ясно и по време на заседанието вчера, а Найден Зеленогорски го изпита на гърба си. Иначе диагогичният и умерен заместник на Меглена Кунева беше освиркан и недоизслушан на трибуната не толкова заради нещата, които говореше, а той говореше за единство, колкото заради мръсните номерца, които партийните ръководства си играят. А от това партийните активи се газират и конфликтът пълзи надолу.

Между другото, поява на Радан Кънев или някой от заместниците му на форум на СДС или ДБГ почти сигурно ще предизвика подобна реакция. И няма да е изненада.

Това поставя въпроса, за пореден път, имат ли сили лидерите и партиите им да преодолеят разделителните линии, особено по оста "отношение към ГЕРБ" или онази "мускетарска" снимка на петимата водачи на РБ ще остане трик за пред избирателите (по Радан Кънев). Отговорът е в две неща - всички да си припомнят докъде стигнаха с реформаторските заявки и да оценят защо те не се случват на практика. И второ - дали ще успеят да се разберат за президентските избори. Без номера.

Опозиция в управлението

Позицията на ДСБ хем като част от РБ, хем като опозиция, ще продължи да е на дневен ред. Нищо ново и нищо тревожно. ГЕРБ, част от партиите в самия РБ (ДБГ и СДС) няма да има нужда да сменят плочата - ще наричат положението с медицински термини. Хората на Бойко Борисов ще продължат да оправдават свои действия с "нестабилността" на официалния си десен партньор. Ще оправдават и заигравките с ДПС при гласувания, които се разминават с първоначални управленски заявки. Тези оправдания досега "работят". Не е ясно докога.

ДСБ имат отговори за действията си и ще продължат да ги повтарят. Съотношението на вярващите в двете версии едва ли може да се промени драстично в близко бъдеще. 

Всъщност положението "опозиция в управлението" може да се окаже някак полезно и за ГЕРБ, и за РБ. За първите - защото официалната опозиция от БСП никаква я няма, ДПС са опозиция предимно на Реформаторския блок, а липсата на опозиция по дефиниция развращава властта. И второ - натискът от дясно може да дава аргументи за непопулярни действия и реформи, ако най-после Бойко Борисов реши да ги върши.

РБ може да спечели, ако съумее в министрите си във властта наистина да върши полезни неща, а с опозиционните депутати да упражнява натиск. Единственото условие тук е да спре говоренето за "шизофрения" и уклонът към комформизъм с големия партньор. В РБ имат избор - да се борят за любовта на премиера или да се борят за програмата си. И е важно да знаят, че първото не носи гласове на тях. А за премиера. 

Къде е Петър Москов?

Надеждите и на хора в РБ, и на хора от ГЕРБ, че позициите на Петър Москов в ДСБ са стабилни, не се оправдаха. Това би значело разделение в партията на Радан Кънев с друг персонален център, а разделената партия е по-лесна мишена за всички. Поне видимо за ДСБ по време на събранието казус "Москов" нямаше. Нито някой тръгна да го изключва, нито да го защитава партийно. Дали това е само на провърхността - предстои да видим. Но Москов официално се превърна в министър на Бойко Борисов. И дори за определени политики още да може да разчита на "своите", гърбът му остават ГЕРБ и премиера. А ГЕРБ (поне част от нея) не харесваха много здравната реформа...

Нов десен проект?

Това остана най-голямото неизвестно от конференцията на ДСБ. Промените в устава на партията, с които тя се отваря към граждани, клубове на интереси и нови партньори, не бе приет спокойно от партията. Макар все пак да бе приет. Темата бе обговорена от лидерите и неподета докрай от актива й. Затова - развитието предстои.