Курс към нов десен проект обяви лидерът на ДСБ Радан Кънев, след като той и партията му свалиха доверие от кабинета “Борисов”.

Историята как и защо се стигна дотук е що-годе известна, въпреки десетките интерпретации – провалена конституционна реформа за съдебната власт точно в частта, заради която ядем поредна порция и съвсем заслужени шамари от Брюксел. В този смисъл ДСБ си спази обещанието отпреди изборите, макар и уж дадено някога от името на целия Реформаторски блок.

ЧЕРНОВАТА НА ДОКЛАДА: ЕТО ГИ ВСИЧКИ ПРЕПОРЪКИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Кухненската сага "кой е по-по-най реформатор" в паянтовото, макар и частично успешно обединение, твърде често се сервира, овъргаляна в сос от лични нападки и битови упреци. Затова не ми е за нея думата. А за заявката на Кънев.

"Пореден десен проект..." е най-логичната реакция на изтормозения десен избирател, който (и вероятно все повече след честата демонстрация на единомислие с ДПС и браненето на статуквото) не припознава ГЕРБ. Този избирател (и евентуални потенциални такива) е в ролята на дете на разведени родители, които предпочитат да броят постове и служебни облаги на другарчето (по депутата от ДБГ Димитър Шишков), вместо да седнат и да решават проблеми. И свои, и обществени - заради второто изобщо си говорим за тях. В сюжета "искам си реформите, не си давам министрите" обаче някак съществени изглеждат първите претенции.

Това е третият опит, в който ДСБ мисли да участва след “Синята коалиция” и РБ. Първият се разпадна най-общо заради партийно его и отношенията с Бойко Борисов. Вторият засега изглежда върви по същите стъпки.

НОВИЯТ ДЕСЕН ПРОЕКТ ТРЯБВА ДА СТАНЕ ВТОРА ПОЛИТИЧЕСКА СИЛА

Ако ще има нов проект, следва да се отговори има ли кого той да представлява?

Очевидно онези десни избиратели, които виждат в това управление имиджов и донякъде функционален, но само в определени сфери, подобрен вариант на статуквото при кабинета “Орешарски”. Случващото се в съдебната система е прост пример, при все опитите на ГЕРБ, които се отказаха от реформата ѝ през Конституцията, да замазват очи с искане на оставката на ВСС. Въпреки че само преди няколко месеца сами бетонираха настоящия му вид и състав.

Колко са те?

Това, уви, се мери на избори. И затова е съвсем оправдано новите работи да не започват с гръмки заявки, които рискуват да прозвучат прекалено, а оттам - несериозно. Втора политическа сила са бъдещите намерения, а ДСБ би трябвало да помнят уроците от “Синята коалиция”. Тя щеше да е "трета сила" и "златен ключ" към дясно управление. Не ѝ се получи нито едно от двете и въпреки влизането си в парламента тогава, резултатът ѝ бе отчетен като слаб. На фона на собствената ѝ заявка. У нас трудно набират сила формации без мощни структури. НДСВ успя заради ореола на царя. И електоралната ѝ мощ отиде по дяволите твърде бързо. ГЕРБ се появи и закрепи на плещите на Бойко Борисов, но когато партията участва на национални избори вече имаше стройна партийна организация. Многобройна и организирана.

Кои са избирателите?

Сред тях са част от реформаторите. Каква част – не е ясно. Евентуално тук може да са и част от онези, които на последния парламентарен вот гласуваха за формации, останали под чертата. Армията на негласуващите е потенциален резервоар най-често в ситуация на революция. Засега такава не се задава, въпреки общественото бълбукане. То обаче едва ли е заредило батерии след целогодищната разходка по жълтите павета. А и нови масови протести за реформи... Сложна работа. Може, но ако са за хляба.

Всъщност заявката за новия десен проект не звучи като нещо фундаментално различно от романтичния замисъл, с който тръгна Реформаторският блок – представителство за десните хора и за предприемачите, но не на нерегламентирано лобистки и полузаконен принцип. Отворени врати за "безпартийни" граждани, на които не им се занимава с партизанщина, а с политика при отсъствие на партиен диктат над действията и бъдещето им. Реформи, които започват от върховенството на закона, осветляване на задкулисието и т. н. Нали в името на това падна кабинетът “Орешарски”.

Може би още не е късно и за римейк на Реформаторския блок, спънат досега от битка по единично за сърцето на Борисов и твърде силни партийни рефлекси. Та те, докато едните подкрепят правителството, а другите – не, гласуват още единодушно в парламента. И, между другото, лидерите на партии в РБ тези дни повтарят неща, казвани от Кънев като съпредседател на ПГ отдавна...

Все пак "някои битки трябва да се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени", както казва Маргарет Тачър. Битката за наличие на нормална десница е сред тях. Радан Кънев и ДСБ този път играят ва банк. Въпросът е ще успее ли да увлече и други в риска.

"Няма нищо по-трудно за планиране, по-съмнително за успех и по-опасно за управляване от нова система. Защото инициаторът е обект на враждебност от страна на всички, които биха спечелили от запазването на старите институции, и обект на безразличие от страна на онези, които биха спечелили от новите", пише Макиавели.

Някъде в изпълнението на това устремът на Реформаторския блок се попрекърши. Не звучи обнадеждаващо. Но това не значи, че няма смисъл от нов опит.