Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"Ние винаги сме подкрепяли борбата с международния тероризъм.При това сме убедени, че тя трябва да се води изключително в строго съответствие с международното право, т.е. в рамките на приеманите в такива случаи резолюции на Съвета за сигурност на ООН или по молба на страната, нуждаеща се от военна помощ. (...) Участието на Русия в антитерористичната операция в Сирия се осъществява въз основата на международното право, в съответствие с официалното обръщение към нас на президента на Сирия."

Това изявление на руския президент Владимир Путин от 30 септември т.г. послужи като оправдание за започналите няколко часа по-рано същия ден въздушни удари на руската авиация в Сирия.

Поводът е намерен, бойните действия са стартирали. Който таи някакви илюзии, нека се жалва в ООН, но по-вероятно е да го направи пред арменския поп.

По-паметливите обаче със сигурност са забелязали, че в Русия отново се заговори за помощ по молба на някоя държава.

А такива случаи имаше няколко и в бившите вече социалистически страни. Нали се сещате? Винаги се е намирал някой да помоли СССР за братска помощ. И, разбира се, могъщият Съветски съюз никога не я е отказвал. Докато през 1989 г. реши да остави всеки да се оправя сам. В резултат се сринаха и СССР, и целият социалистически лагер.

* * *

След Втората световна война Източна Европа попада в съветската зона на влияние. В доста развити някога държави като Чехословакия, Унгария и ГДР стандартът на живот чувствително пада. Причините са поголовната национализация, забраната на частната собственост и редица други фактори. Промените са наложени от непопулярните комунистически партии, дошли на власт единствено заради нахлуването на СССР в тези територии. Опозиционните партии са забранени, много техни дейци са разстреляни. Други имат късмета да емигрират.

Границите са затворени и човек не може свободно да напусне родината си. Отгоре на всичко властите вдигат трудовите норми. Появява се масово недоволство сред населението. Но стотици хиляди хора са хвърлени в затворите или са пратени в лагери.

Смъртта на Сталин през март 1953 г. води до известна либерализация в СССР. И точно тя изпуска духа от бутилката в Източна Европа.

Първият бунт е през юни 1953 г. в Източен Берлин. На него няма да се спираме, защото тук няма молба за оказване на братска помощ. Просто СССР предупреждава властите в ГДР, че такава ще последва много бързо, и им нарежда да въведат извънредно положение. Бунтът бързо е смазан от намиращите се в страната съветски окупационни войски.

1956

Варшавският договор взривява Унгария

Като съюзник на нацистка Германия Унгария е победена във Втората световна война. На територията й има съветски войски. По договор те трябва да бъдат изтеглени през 1955 г., след като войските на съюзниците напуснат съседна Австрия.

Но същата година е създаден Варшавският договор. И Унгария не само че е вкарана в него, но и СССР продължава военното си присъствие.

Икономическата ситуация е допълнително утежнена от големите репарации, които Унгария плаща като бивш окупатор на СССР, Чехословакия и Югославия.

Всички тези събития съвпадат със свалянето от власт на унгарския премиер комунист Имре Над. За разлика от другите си съпартийци той е твърде популярен сред населението. Когато е избран през 1953 г., Над спира редица безумни индустриални проекти, намалява данъците, вдига заплатите, разрешава някои частни дейности. Но е свален от сталинисткото ядро на Унгарската партия на трудещите се (УПТ) начело с нейния генерален секретар Матяш Ракоши.

Ерньо Герьо е човекът, помолил по телефона СССР да прати войски в Унгария.

През юли 1956 г. Ракоши също е свален. Наследява го още по-заклет сталинист – бившият министър на сигурността Ерньо Герьо.

Но младежта и най-вече интелигенцията са вече сериозно увлечени от идеите на кръжока "Петьофи", обсъждащ най-наболелите проблеми на Унгария.

Въстанието избухва на 23 октомври 1956 г. Тогава в Будапеща на протестен марш срещу властта излизат 200 000 души. Ерньо Герьо остро осъжда в реч демонстрантите, в резултат на което започват стълкновения. Населението напада казармите и отнема оръжието. Много армейски части преминават на страната на народа.

УПТ назначава отново за премиер популярния Имре Над. Никой обаче не подозира, че СССР вече е помолен за братска помощ. Прави го Ерньо Герьо в телефонен разговор с Москва.

СССР праща войски в Унгария на 24 октомври. Но Имре Над успява да убеди въстаниците да прекратят боевете с обещанието, че нищо няма да им се случи. В Президиума на ЦК на КПСС признават за допуснати от СССР грешки и решават съветските войски да напуснат Унгария. Това се случва на 30 октомври.

Същия ден правителството на Имре Над обявява възстановяване на многопартийната система в Унгария.

Само че ден по-рано е избухнала Суецката криза. Израел напада Египет, последван от членуващите в НАТО Великобритания и Франция.

И на 31 октомври Никита Хрушчов решава, че съветското изтегляне ще бъде сметнато от Запада като слабост.

На 1 ноември Имре Над обявява, че Унгария излиза от Варшавския договор. Това вече съвсем вбесява Хрушчов. Същия ден той приема в Москва китайска партийна делегация. И нейните членове настояват за съветска намеса, като изтъкват, че унгарците се разправят с партийни функционери и тайни агенти, като ги бесят по стълбовете.

На 4 ноември СССР започва операция "Вихър". Ръководи я маршал Георгий Жуков, изковал победата на СССР над нацистка Германия. Бунтът в Унгария е окончателно смазан. Братската помощ е оказана.

Междувременно правителството на Имре Над е помолило ООН да окаже помощ на Унгария, включително военна. Организацията обаче не си мърда пръста, макар че оказването на такава помощ би била в рамките на международното право, ако се вярва на изявлението на Владимир Путин за Сирия. Да, ама не.

1968

Тоалетната екзекуция на Пражката пролет и ограниченият суверенитет на Брежнев

1968 година започва с неочаквани реформи в Чехословакия. На 4 януари консервативният президент Антонин Новотни е свален от поста генерален секретар на компартията.

ЧКП е оглавена от прогресивния Александър Дубчек, известен привърженик на пазарните реформи. Той назначава свои съратници реформатори на висшите постове. Новотни подава оставка от президентския пост и е заменен от Лудвик Свобода. Премиер става Олдржих Черник, а председател на парламента – Йозеф Смърковски. Други видни реформатори са Ота Шик, Иржи Пеликан, Зденек Млинарж.

Компартията в Чехословакия за първи път печели популярност сред народа. Все повече хора се записват доброволно в нейните редици.

Цензурата е премахната, организират се свободни дискусии, на които не се пестят критики срещу партията и всички нейни и държавни ръководители. Говори са за връщане към многопартийната система.

Дубчек обявява създаването на социализъм с човешко лице. Изобщо не става дума за промяна на съществуващия строй, нито за излизане от Варшавския договор, както в случая с Унгария.

Въпреки това консервативните комунисти се чувстват доста неудобно. И още на 23 март 1968 г. курсът на ЧКП е яростно критикуван на общия конгрес на компартията в Дрезден. Брежнев привиква в Москва Дубчек и го хока без никаква милост.

Съветски танкове в Прага, 1968 г.

За първи път след Втората световна война КГБ праща свои агенти, дегизирани като западни туристи. Те трябва да проникнат сред будната младеж в Чехословакия и да пропагандират радикални идеи. А в ГДР дори е пуснато съобщение, че в Прага са забелязани цели 8 американски танка, макар че става дума за макети, използвани за снимки на филм. Пускат се внушения, че ФРГ иска да окупира Чехословакия.

Все повече започват да се чуват призиви Пражката пролет да бъде смазана с танкове. Говори се, че българският партиен ръководител Тодор Живков първи подхвърлил идеята. Това не е потвърдено. Знае се, че Владислав Гомулка от Полша и Валтер Улбрихт от ГДР са най-заклетите привърженици на инвазията.

Обаче отново изниква нужда от молба за помощ. Ама никой от хората на Дубчек не я отправя.

Васил Биляк подписва смъртната присъда на Пражката пролет в хотелска тоалетна в Братислава.

И докато ръководството на СССР търси необходимия човек, той се явява сам. Това е Васил Биляк, наследил Дубчек начело на Словашката компартия. Изключително консервативен по убеждения, той е убеден, че Чехословакия трябва сляпо да копира съветския модел.

Брежнев праща на среща с Биляк първия секретар на Украинската компартия Петро Шелест. Биляк говори свободно украински, тъй като е русин. Това е народност, населяваща Карпатите.

Двамата се срещат на 20 юли на брега на езерото Балатон в Унгария. Ето как описва диалога им историкът Леонид Млечин:

 - Трябва ни писмо от вас, в което да бъде изложена вашата молба за помощ. Даваме пълна гаранция, че писмото няма да бъде обнародвано, както и имената на авторите – обясни Шелест.

- Разберете ни – започна да се измъква Биляк, – срам ни е. Без да сме направили нищо в своята страна, се обръщаме към вас за помощ...

Шелест натисна Биляк:

- Вашата молба за помощ може да закъснее, обръщението ни трябва днес.

Когато Шелест докладва лично на Леонид Брежнев за разговора, генералният секретар възкликва: "Ти, Петро, си истински приятел и другар!"

На 2 август ръководителите на братските компартии се събират на съвместно заседание в Братислава. Шелест припомня на Биляк, че чака писмото. В играта е вкаран и агент на КГБ.

Съдбата на Пражката пролет е решена в хотелска тоалетна в Братислава в 20 ч. на 3 август 1968 г. Това е обобщението на историка Рой Медведев:

„В този ден и час по предварителна уговорка в тази тоалетна влиза Васил Биляк. Той незабелязано предава лист хартия на агента на КГБ, който на свой ред го връчва на Петро Шелест. И от ръцете на украинския партиен вожд тя се озовава у Брежнев.“

Така съветският ръководител получава писмена молба за вкарването на войски в Чехословакия. Тя е подписана от Васил Биляк, Алоиз Индра, Драхомир Колдер, Антонин Капек и Олдржих Швестка.

И така се стига до 21 август. В Чехословакия нахлуват армиите на пет страни от Варшавския договор – СССР, България, Унгария, Полша и ГДР. Операцията е наречена "Дунав". Единствено Румъния отказва да участва.

Леонид Брежнев оказва братска помощ на Чехословакия и въвежда доктрината за ограничения суверенитет.

В Чехословакия е обявена "нормализация". Тогава е огласена теорията за ограничения суверенитет, станала известна като доктрината "Брежнев". Ето какво казва съветският ръководител:

"И когато вътрешните и външните сили, враждебни на социализма, се опитват да обърнат развитието на която и да било социалистическа страна в посока реставрация на капиталистическите порядки, когато възниква заплаха за делото на социализма в тази страна, заплаха за сигурността на социалистическата общност като цяло – това става не само проблем на народа на дадената страна, но и общ проблем, грижа на всички социалистически страни."

Но въпреки двете описани по-горе братски помощи през 1989 г. комунизмът и СССР се сриват. Чехословакия се разделя на две – Чехия и Словакия, но без кръвопролития. Двете страни заедно с Унгария днес са членки на НАТО.

Каква ирония на съдбата! Варшавският договор бе разпуснат на заседание не къде да е, а в... Прага. Какъв по-символичен край?

1979

Афганската авантюра срива СССР

На 27 април 1978 г. в Афганистан е извършена социалистическа революция. Властта е завзета от просъветската Народнодемократична партия на Афганистан (НДПА), оглавявана от Нур Мохамед Тараки. Обявена е Демократична република Афганистан (ДРА).

Това е и началото на кръвопролитната гражданска война в страната. Ислямистите вземат оръжието, недоволни от опитите за налагане на марксистки режим.

През март 1979 г. военните вдигат бунт в град Херат. Тогава властта в Кабул за първи път моли СССР за пряка военна намеса. Съветското политбюро обаче отклонява молбата, тъй като е преценено, че последствията й ще бъдат отрицателни.

Все пак СССР увеличава десетократно броя на военните си съветници в Афганистан и те стават 4500. По заповед на военния министър маршал Дмитрий Устинов започва подготовка за военен десант.

През септември 1979 г. Нур Мохамед Тараки е арестуван и удушен с възглавница по заповед на съпартиеца си Хафизула Амин, който става новият лидер на ДРА. Всъщност става дума за борба за надмощие между двете фракции на НДПА. Това са "Парчам" ("Знаме") на Тараки и "Халк" ("Народ") на Амин.

Новото ръководство започва репресии срещу хората на Тараки, а също така и срещу командването на армията. СССР вече е сериозно притеснен, макар на власт в Кабул да е проверен другар и марксист.

Самият Амин праща за три месеца цели 7 молби до Кремъл за намеса. В крайна сметка в Москва решават да удовлетворят тази молба, но не по начина, по който молителят иска.

Решението за интервенция в Афганистан е прието на 12 декември 1979 г. Това става след изслушване на доклади на военния министър Дмитрий Устинов, външния министър Андрей Громико и шефа на КГБ Юрий Андропов. Генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев е "за".

Решено е в Афганистан да бъдат пратени части, които ще станат известни с абревиатурата ОКСВА – ограничен контингент съветски войски в Афганистан. Според официалната версия те са разположени в тази страна само временно, по молба на правителството. Това временно положение ще трае десетилетие.

Първите съветски части влизат в Афганистан навръх Коледа – 25 декември 1979 г. Но същинската интервенция е вечерта на 27 декември. Тогава е щурмуван дворецът "Тадж Бек" в Кабул, където е резиденцията на Хафизула Амин.

И човекът, който е молил неведнъж за влизането на съветски войски в Афганистан, е брутално разстрелян от същите тези войски. Според някои слухове той се е крил в гардероба си по пижама.

Амин е наследен от Бабрак Кармал, когото руснаците подигравателно наричат Коля Бобров. Той е изпратен от Нур Мохамед Тараки посланик в Чехословакия, но след това е обвинен в антиправителствен заговор и уволнен. Остава в емиграция в СССР, където се привързва силно към водката.

В Афганистан "несъкрушимата и легендарна" Съветска армия търпи най-голямото поражение в своята история. На неговия фон разгромите край Варшава през 1920 г. и през 1941-1942 г. от нацистка Германия са просто детска приказка. Защото афганската авантюра довежда до края на СССР.

Тази снимка на муджахидин с американска ракета „Стингър“ се превърна в символ на антисъветската съпротива в Афганистан.

Оказва се, че още през лятото на 1979 г. със секретна заповед на американския президент Джими Картър ЦРУ започва да снабдява с оръжие опозицията в Афганистан.

През 1981 г. в Белия дом влиза Роналд Рейгън. Срещу СССР той действа на принципа "враговете на моите врагове са мои приятели". На муджахидините – главната опозиция срещу съветското присъствие, е оказвана огромна материална и логистична помощ. Бойците срещу съветската окупация редовно са приемани радушно във Вашингтон.

Същевременно през 1980 г. започват вълнения в Полша. СССР просто не е в състояние да участва в два конфликта едновременно. Или може би е жив споменът от 1920 г. Във всеки случай СССР не смее да изпрати танкове в Полша, както е направил през 1956 г. в Унгария и през 1968 г. в Чехословакия.

Десетки хиляди мюсюлмани от цял свят се стичат да помагат на муджахидините. Решаваща помощ им оказват арабските бойци. Сред тях е и неизвестният тогава Осама бен Ладен. Тогава обаче той не е враг на САЩ, ще бъде обявен за такъв едва през 1998 г.

Брежнев вече е престарял и не може да разсъждава. Той умира през 1982 г. Наследява го Юрий Андропов, но и той си отива година и половина по-късно. Следващият – Константин Черненко, властва по-малко от година и също умира.

Най-после на власт идва млад лидер – Михаил Горбачов, който започва перестройката. И започват да се чуват нелицеприятните истини за многобройните съветски жертви в Афганистан. Дотогава за тях се мълчи. Ковчезите пристигат, обозначени само като "товар 200", запоени, без правото да бъдат отваряни от близките.

На XXVII конгрес на КПСС през февруари 1986 г. Горбачов съобщава за план за поетапно изтегляне от Афганистан. На 14 април 1988 г. в Женева е подписано споразумение за разрешаване на политическата ситуация в страната.

Месец по-късно – на 15 май, започва първият етап на съветското изтегляне. Последното съветско подразделение напуска страната на 15 февруари 1989 г.

Равносметката е ужасяваща. Според информация, публикувана във в. "Правда" на 17 август 1989 г., жертвите в десетгодишната война от съветска страна са 13 835 души.

Последните данни са от 1 януари 1999 г. Според тях съветските жертви в Афганската война са 15 031. В тях влизат убитите, безследно изчезналите, починалите от рани, болести и при произшествия. Отделно 10 571 души остават инвалиди в резултат само на този конфликт.

-----

* Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през ноември 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на читателите на www.clubz.bg. Ако искате да четете качествени политически, икономически, културни и спортни материали навреме, списанието „Клуб Z” ще излиза всеки месец и през 2016 г. и можете да го намерите на будката до вас. Или да се абонирате – каталожен № 1403 за „Български пощи“ или каталожен № 525-1 за „Доби прес“.

Ключови думи

Коментари

"Тази снимка на муджахидин с американска ракета „Стингър“ се превърна в символ на антисъветската съпротива в Афганистан." Това на снимката е Стрела-2.:D

Това

Се знае много отдавна ! Каква е доктрината на САЩ ? Спряха СССР в Афганистан , а после си получиха бомби в САЩ ! Каква точно бе помоща по десетки други места ..... ? Сега помоща в Сирия излиза много по различна ! Русия има интереси да спре терористите преди да влязат в бивщето Руско пространство ! Другите каква демокрация правят там ? Може ли демокрацията да се прави от Суадитска Арабия ,Катар или Турция ! За тях няма да се говори....

Много бих се радвал, ако тук прочета и за американските подвизи по света. Както и щетите които понесоха от тях. Иначе материалът е обективен и дава основание за извод: Руснаците са си научили урока и стратегията им е блестяща. Благодарение на нея е изводът на WSJ - През 2016 Асад остава, Меркел си отива.

спец

Отдавна чаках някой урод да припомни к:ак в Америка бесят негрите и как ционистите избиват мирните палестинци. Русия трябва да бъдя смачкана, а такива като тебе да отидат там с еднопосочен билет

t.patsireva

Предатели никога и никъде не липсват. Но у нас, с едно или две кратки прекъсвания, те винаги са на власт. А "приемащата" страна е винаги една и съща. Тази на Изток от нас.

ozzy

"Този материал е публикуван в списание „Клуб Z” през ноември 2015 година. Поради непреходната му стойност и актуалност днес го предлагаме на" социальний и останалите болшевишки блядове които безсрамно и нахално си заработват копейките драскащи тука.

Винаги и навсякъде войната е между Русия и САЩ!Ако едните са в управлението-другите подхранват опозицията!

SRQBoyboy

Хубавото е, че Русия сама ще ис изкопае гроба. С икономика от XX век не можеш да стигнеш далеше през XXI. Ако нефтът колабира до 20 долара за барел, което е напълно възможно, Кремъл ще се хване за палците тъй като е вързал бюджета на цена 50 зелени за барел. Прогнозите за течното злато са, че след връщането на петролния пазар на Иран, който бе под ембарго, ще се стигне до нов срив в цените. И тогава тази страна, наречена наверемото от съветския коментатор Александър Бовин "Горна Волта с ракети", ще изпадне в криза, която само един господ знае колко ще продължи.

От днес САЩ вече изнасят суров петрол, така, че руските палци вече са настръхнали.

Весов

Този популист бъка епохите , По негово време Америка засипваше Виетмам с непал бомби, куклис Клементе бесиха негри по дъветата . И депортираха Индиянците в резервати!. Сега е 40/50 г. По късно

Николов

Хайде сега направете преглед на събитията, при които САЩ нахлуха в свободни, суверенни страни, дори без да ги вика никой- ще спомена само по пресните примери-Авганистан, Югославия, Ирак, Либия. Ами ако се върна назад.....?

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Слава Украинской нации! Пиздец российской педерации!

Коментарът е изтрит поради неспазване <a href="/TermsAndConditions">условията за ползване</a>

Rotos

Имре НАД не беше ли Имре Наги?

momchil.i

Едно време наистина в България се пишеше "Наги", но това беше погрешно. На унгарски език съчетанието "gy" се чете и произнася като "дь". Така Nagy се чете и произнася "Надь". Поради правилата на българс8кия правопис обаче трябва да се пише "Над". Това е една от най-разпространените унгарски фамилии и означава "голям".

Ето защо не трябва да се моли писмено Русия да ни дава газ покрай уж задаващата се газова криза, че току виж построили Южен поток за една нощ.

SeoKungFu

Да, Момчи, нали се сещаме... Както и да е, този детайл го обсъдихме снощи, а инак статията е супер, особено в печатния вариант.
 's picture

Виктория Митова

Относно събитията в

Относно събитията в Чехословакия искам да попитам има ли го публикуване публично въпросното писмо за исканата от СССР "братска помощ" ?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.