Законът определя командироването на магистрати като временна мярка, по изключение и за конкретна нужда. В съдебната система обаче то често е най-краткият път нагоре: без конкурс и само с подписа на един човек.

Механизмът е прост. Чл. 227 ЗСВ уж ограничава командироването до 12 месеца и забранява повторно командироване в същия орган. Разликата между "необходимост" и "служебна необходимост" обаче е толкова широка, че през нея минава цяла кариера. А командироването на незаета длъжност, особено след измененията от 2017 г., може да се проточи, без нуждата да е особено доказана. Така щатни места се пълнят не с конкурс във ВСС, а със заповед на административния ръководител. Командированият магистрат прилича на гост, дошъл за кафе, който три години по-късно има ключ и своя четка за зъби в банята.

Проектът за изменения в ЗСВ най-сетне посяга към това. Командироването ще изисква мотивирана служебна необходимост. На заета длъжност то ще е до 12 месеца, а на незаета до 24 месеца за съдия. Въвежда се и общ таван: не повече от 24 месеца в рамките на 60 последователни месеца, без значение в кой орган. Към това се добавят минимален стаж, отчитане на професионалната оценка, думата на отделението или общото събрание, публични заповеди и право те да се оспорват пред колегията на ВСС.

Накратко, решението вече няма да е еднолично, непрозрачно и безсрочно.

Остава само един въпрос: кой ще провери, че "мотивираната необходимост" е наистина необходимост, а не просто добре мотивирано желание. За целта от ИПИ предлагаме за преодоляването на тези несъвършенства натовареността като най-подходящия общ измерим критерий както за съдилищата, така и за прокуратурата при мотивиране на всяко едно командироване. Проектът вече изисква в заповедта да бъдат изложени конкретни мотиви за натовареността на органа, но не урежда достатъчно ясно как тези мотиви следва да бъдат проверявани и на какви данни да се основават. Необходимо е законът изрично да възложи на ВСС да свърже и използва информационните си системи за управление на дела и преписки. Данните следва да позволяват сравнение между органа, който иска командироване, и органа, от който се командирова магистратът, както и да бъдат достъпни при оспорване на заповедта.

Особено важно е това за прокуратурата, за която реалната натовареност и връзката ѝ с практиката по командироване не са достатъчно видими. Публичността на обобщените данни ще позволи не само на ВСС, но и на заинтересованите магистрати и обществото да проверяват дали посочената необходимост действително съществува. В преходните и заключителните разпоредби може да бъде предвиден срок, в който ВСС да осигури необходимата техническа и нормативна организация, включително чрез приемане на съответните подзаконови правила.

В сравнителноправен план следва да се отчете подходът на няколко страни в Европа.

На първо място Румъния чрез Закон № 303/2022 за статута на съдиите и прокурорите (Legea nr. 303/2022) в чл. 178, ал. 1 разписва детайлно изискванията за командироването като ги посочва изчерпателно, в това число за командированите от и в съответния орган и включва елементи като: основанията, на които се основава предложението/искането, специализацията на съдията или прокурора, състоянието на заетите длъжности, свободните длъжности, тези, които ще бъдат свободни и временно свободните длъжности в съда/прокуратурата, където се извършва командироването и където се иска командироването, статистически данни от последните 12 месеца относно обема на дейността и ефективното натоварване на съдия/прокурор, включително натоварването по схема, докладвано на средното за страната в съда/прокуратурата, където се извършва командироването и където се иска командироването.

Като сравнителноправна база може да послужи и Италия, където командироването (applicazione) се третира като крайна мярка (extrema ratio) при "неотложни и преобладаващи служебни нужди", уредена чрез йерархия на мерките в съдебния закон и нарочни правила на Висшия съвет на магистратурата /виж чл. 110 от Regio decreto 30 gennaio 1941, n. 12, като строго ограничено е командироващият орган да изпадне в състояние на висока натовареност, която да изисква командироване към него; виж също така чл. 131-137 от Circolare in materia di supplenze, assegnazioni, applicazioni e magistrati delle piante organiche flessibili distrettuali, per assicurare il regolare svolgimento della funzione giurisdizionale in presenza di difficoltà organizzative /.

В Испания са възприети също обективни критерии съобразно чл. 216 от Ley Orgánica 6/1985, de 1 de julio, del Poder Judicial.

Предложили сме конкретни текстове за допълнение на разпоредбата на чл. 217 от ЗСВ като предлагаме нови текстове на ал. 3, 7, 8, 14 и 15 и преходната разпоредба. Като мотивираме както стриктността на ограничението за командироването, така и необходимостта и грижата да не бъде осуетена работата на нисконатоварените и неатрактивни за миграция съдилища и прокуратури

Ограниченията в проекта – оценка "много добра" от последната атестация, най-малко пет години на заеманата длъжност, срокове от 12, съответно 24 месеца, и общ предел от 24 месеца в рамките на 60 последователни месеца – са насочени срещу превръщането на командироването в паралелен път за кариерно израстване. Този риск е присъщ преди всичко на командироването в по-горестоящ съд: командированият временно заема по-висока длъжност и получава по-високо възнаграждение (ал. 11), а продължаването на това положение зависи единствено от административния ръководител, който може да прекрати командироването.

При командироване на длъжност, която не е по-висока от заеманата, в районен или окръжен съд от същия съдебен район тези рискове са несравнимо по-слаби. Командированият не получава по-висока длъжност или по-високо възнаграждение, а командироването служи единствено за обезпечаване на правораздаването в съдилища с кадрови недостиг – най-често районни съдилища, в които съдии от окръжния или от съседен районен съд поемат делата при незаета длъжност или при отсъствие на титуляря. Прилагането на общия режим в тези случаи създава необосновани пречки: съдия, повишен в окръжен съд преди по-малко от пет години, не може да бъде командирован в районен съд, въпреки че отговаря на по-високите изисквания на собствената си длъжност; срокът от 12 месеца на заета длъжност не покрива отсъствие поради отпуск за бременност, раждане и отглеждане на дете, което обичайно е по-продължително; а зачитането на тези командирования за общия предел по ал. 4 изчерпва лимита на съдиите, които доброволно подпомагат натоварени съдилища.

Пълното изключване на командироването в съд от същата степен от ограниченията обаче не е подходящо. Без териториално ограничение то би позволило фактическо преместване без конкурс – например от съдилища в страната към съдилища в големите градове – което противоречи на целта на проекта и на препоръките на Европейската комисия за своевременни конкурси и за прекратяване на дългосрочното командироване на незаети длъжности. Затова облекченият режим по ал. 15 се прилага само при три кумулативни условия: длъжността не е по-висока от заеманата; приемащият съд е районен или окръжен; той е в същия окръжен (по вариант 2 – апелативен) район. Извън тези случаи, включително при командироване в съд от същата степен в друг съдебен район, се прилага общият режим.

Облекченият режим запазва гаранциите, които не са свързани с кариерното развитие, а с прозрачността и независимостта: служебна необходимост, установена по обективни критерии (ал. 14), мотивирана и публично обявена заповед (ал. 7 и 13), съгласие на командирования и на отделението, съответно общото събрание на приемащия съд (ал. 2 и 6), преценка по ал. 5 и оспорване пред съответната колегия на ВСС (ал. 9). Срокът остава ограничен – до завръщане на титуляря, съответно до заемане на длъжността, но не повече от 24 месеца, а незаетата длъжност задължително се обявява в първия следващ конкурс, така че командироването не замества конкурсното ѝ заемане.

Командироването в съд от по-ниска степен без съгласие се ограничава до 5 работни дни в рамките на календарен месец, тъй като продължителното принудително командироване на по-ниска длъжност може да има характер на прикрита санкция. Краткият срок е достатъчен за неотложни процесуални действия. Срокът е съобразен с изключението по ал. 3, изречение второ.

Прецизирането на ал. 3 изключва краткосрочното командироване в районен съд и от общия предел по ал. 4, тъй като не е ясно как то се отчита към 24-месечния предел, а при отчитане по календарни месеци всеки месец с няколко дни командироване би се зачитал като пълен. Уточнява се, че става дума за работни дни, и се отстранява техническата неточност "много добра".

Допълнението в ал. 14 въвежда забрана за командироване от по-натоварен към по-слабо натоварен орган, като натовареността се съпоставя спрямо средната за органите от същия вид и степен. Това е особено важно при командироването в съд от по-ниска степен, където абсолютните показатели не са съпоставими. Изрично се посочва, че се отчита действителният брой работещи магистрати, тъй като при отсъствие на титуляр реалната натовареност на приемащия съд нараства, без това да личи от показателите, изчислени по щатна численост.

Преходната разпоредба предотвратява прекратяването на текущите командирования в районните и окръжните съдилища от същия съдебен район само поради неизпълнение на изискванията по ал. 3 или поради изтичане на сроковете по общия режим, което би довело до внезапен кадрови дефицит именно в съдилищата с най-голям недостиг.

Подкрепяме и предложеното правомощие на министъра на правосъдието да сезира ВСС с искане за прекратяване на командироване при наличие на законовите основания. Това правомощие осигурява външен институционален способ, чрез който да бъде поставен въпросът за законосъобразността, продължителността и фактическата обоснованост на командироването. Това позволява въвеждане на противовес на едноличното и субективно правомощие на административния ръководител да командирова, както е видно в конкретни случаи, в продължение на години. Така се реализира ограничена форма на институционален баланс, която има исторически основания в българската съдоустройствена уредба и не накърнява самостоятелността на ВСС.

В този смисъл участието на министъра в контрола по командироването следва да се разглежда в съчетание с предложението за участие на посочен от него представител в изпитните комисии по чл. 258 ЗСВ. И в двата случая става дума за включване на външна институционална перспектива в процеси, които да не се развиват изолирано в системата на съдебната власт и способ за възстановяване на институционалния баланс в конституционния замисъл за разделение и баланс между законодателна, съдебна и изпълнителна власт.

Отделен проблем възниква при командироване с цел формиране на съдебен състав. Когато административният ръководител еднолично избира конкретен съдия, за да бъде формиран състав по определено дело, следва да има ясни гаранции, че това решение не засяга принципа на случайното разпределение на делата и не създава възможност за подбор на съдия според конкретния предмет или страна по производството. Поради това основанието за командироване с цел формиране на състав трябва да бъде тясно очертано, обективно проверимо и отделено от всякаква преценка по конкретно дело.

Накрая, командироването не може да служи за трайно кадрово обезпечаване на органи, в които свободните длъжности следва да бъдат заети чрез конкурс. Данните, налични в таблото "Съдебната власт в числа" и картата на командированите магистрати на ИПИ недвусмислено показват, че съдиите и прокурорите са преимуществено командировани в по-горна инстанция, като някои от тях продължават с години.  Този мащаб показва, че законодателната реакция трябва да бъде не само ограничаване на сроковете, но и въвеждане на работещи критерии, публичност на данните и ефективно приключване на конкурсните процедури.

Институт за пазарна икономика