Ловчанският митрополит Гавриил почина днес, 22 ноември, след кратко боледуване, съобщиха от Българската православна църква – Българска патриаршия, цитирани от БТА.

"Негово Високопреосвещенство ще остане в историята на Българската православна църква – Българска патриаршия като изряден архиерей, ревностен монах, горещ молитвеник, духовник с дълбока и искрена вяра и истински Христов последовател, който не само със словото си, но и с целия си живот, слово и дела благовестеше евангелската истина", се казва в съобщението.

Днес след 14:00 ч. ще бъде поклонението в параклиса "Св. цар Борис" в Синодалната палата в София, информират от Българската православна църква – Българска патриаршия. 

През следващите дни Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия ще се събере на извънредно заседание, на което ще определи деня и часа на опелото и погребението на митрополит Гавриил, както и наместник на овдовелия Ловчански епархийски престол, се допълва в съобщението. 

Ловчанският митрополит Гавриил постъпи във Военномедицинската академия в София на 4 ноември с диагноза остър панкреатит.

Митрополит Гавриил, чието светско име е Цветан Методиев Динев, е роден на 16 юли 1950 г. в София. От 1953 г. до 1966 г. семейството му живее в Чехословакия, където той завършва и основното си образование. След завръщането си в България и завършване на гимназия, през есента на 1969 г. е приет за студент във Висшия инженерно-строителен институт в София, който завършва през 1973 г. По време на своето следване там той се запознава и контактува с блаженопочиналия Левкийски епископ Партений, който става и негов изповедник според биографичната справка, публикувана на сайта на БПЦ.

Едновременно с това от 1972 г. редовно посещава клисурския манастир „Св. Петка“ край гр. Банкя, където се привързва духовно към изтъкнатата руска подвижница на благочестието схиигумения монахиня Мария, която впоследствие става и негова духовна наставница. През 1973 г. се премества да живее постоянно в манастира, където изпълнява различни послушания в помощ на монахините. Там на 27 декември 1979 г. е постриган в монашество с името Гавриил от Левкийския епископ Партений – викарий на Софийския митрополит, който на Възнесение Христово 1980 г. го ръкополага и в йеродяконски чин. На празника Свети Дух същата година е ръкоположен за йеромонах и е назначен за игумен на манастира „Св. Петка“.

През 1984 г. завършва задочно Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София. От есента на същата година до 1986 г. той е на богословска специализация в Московската духовна академия, където работи под научното ръководство на Волоколамския и Юриевски митрополит проф. Питирим. С благословението на Св. Синод на БПЦ на 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие „Св. св. Кирил и Методий“ в Москва той е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет. Завършва специализацията си през 1986 г. като защитава дисертация на тема: „Характерни черти на подвига на руските подвижници на благочестието през 19 в.“, за която получава научното звание доктор на богословието.

От септември 1986 г. архимандрит Гавриил е назначен за предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия, какъвто остава до 1991 г. През този период е извършен ремонт на подворието, построени са нова сграда и параклис, реставрирани са всички храмови икони. Награждаван е два пъти с църковни отличия от приснопаметния Московски и на цяла Русия патриарх Пимен. По време на неговия престой в подворието е извършена и официалната визита на Българския патриарх Максим в Москва по повод 1000-годишнината от покръстването на руския народ и 45-годишнината от откриването на Българското църковно подворие в Москва, сочи биографичната справка на сайта на БПЦ.

След завръщането си в България, от 1991 г. до октомври 1998 г. архим. Гавриил е протосингел на Софийска митрополия, а заедно с това от 1994 г. изпълнява и длъжността игумен на клисурския манастир „Св. Петка“ край гр. Банкя. През време на служението си в София като архимандрит и епископ той се изявява като ревностен защитник на каузата на каноничната Българска православна църква – против разколническите действия на т. нар. „алтернативен синод“.

На 19 октомври 1998 г. в Рилската св. обител е хиротонисан в епископски сан с титлата Макариополски и е назначен за викарий на Софийския митрополит. На 21 и 28 януари 2001 г. съответно е избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит.

През 2007 г. митрополит Гавриил става Ръководител на Работната група по въпросите на религиозното образование при Св. Синод. От 2009 г. насам той оглавява Върховния църковен съвет при Св. Синод. През 2011 г. започва да ръководи и Културно-просветния отдел при Св. Синод на БПЦ – БП.

На 8 февруари 2012 г. Ловчанският митрополит Гавриил е удостоен със званието „почетен член" на българската Камара на инженерите в инвестиционното проектиране.