На фона на започналата в парламента работа по анти-SLAPP законопроекта срещу т. нар. дела шамари, журналистката от "Капитал" Десислава Николова е дадена на съд от проф. Албена Златарева от Медицинския университет - Варна. Искът е за 25 000 евро и е свързан с публикации и интервюта на Николова за високите цени на тестовете за скрининг на рак, закупени от Министерството на здравеопазването чрез обществена поръчка.

Златарева е участвала като консултант в подготовката на процедурата, в избора на тестовете и в разработването на алгоритмите за прилагането им. Представляваното от нея дружество впоследствие е определено и за обучение на лични лекари и обработване на резултатите. В исковата си молба тя не оспорва тези факти, но твърди, че публикациите създават внушение, че лично тя носи отговорност за високата цена и проблемите с прилагането на тестовете.

Делото придобива допълнителна тежест заради времевия си контекст. Искът е внесен дни след публикуването на доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция за обществената поръчка, в който името на Златарева се споменава многократно. Междувременно е започнала и данъчна проверка на журналистката, обхващаща широк кръг от нейни доходи, имущество и финансови операции за дълъг период.

Случаят повдига въпроса за границите на журналистическата критика и за използването на съдебни и институционални механизми за натиск върху журналисти. Особено значим е общественият интерес към темата, тъй като България продължава да е сред страните в ЕС с най-висока смъртност от рак, а националната програма за ранно откриване на онкологични заболявания среща сериозни проблеми.

Според "Капитал" съчетанието от съдебния иск, данъчната проверка и характера на публикациите дава основания случаят да бъде разглеждан като потенциално SLAPP-производство – съдебен натиск, целящ да обезкуражи журналистическата дейност и публичното участие. Именно срещу подобни практики парламентът обсъжда нова законова защита.

Всички публикации на Десислава Николова за проблемния търг за скрининг на рак се основават на документи, публични изявления на официални лица и представители на бизнеса, разговори с експерти, посочват колегите от "Капитал". Текстовете ѝ по тази тема сочат няколко основни проблема. На първо място, цената за консумативите е многократно по-висока от тази, която плаща здравната каса. От данните, посочени в доклад на АДФИ от края на април т.г., договорената единична цена за тест за рак на дебелото черво е близо 14 пъти по-скъпа, а цената на консумативите за изследване на човешки папилома вирус и рисковите за рак на маточната шийка генотипи е 1,5 пъти. Но цената на тестовете не е единственият проблем на тази поръчка, тъй като липсват машини за тяхната обработка, а вместо държавата да напише алгоритмите за провеждането на скрининга и да следи процеса, каквото е задължението ѝ по антираковия план, тя е преотстъпила това право на неправителствения сектор.

Одобреният алгоритъм за прилагане на скрининга е обект на много критики, защото е сложен и трудно приложим и последните два екипа на здравното министерство все още го пренаписват.

На следващо място - купените с обществената поръчка тестове са с изтичащ срок на годност. Това потвърждават последователно двама министри на здравеопазването - първо служебният министър Михаил Околийски съобщава на брифинг на 13 март, че част от тестовете и реактивите са с изтичащ срок на годност, а после и на 28 май настоящият министър на здравеопазването Катя Ивкова обяви на брифинг, че от срока на годност на доставената част от тестовете остават още два или три месеца. Тя заяви също, че тръжната процедура е спряна, не е уредена логистиката за скрининга и прави уговорката, че според нея тестовете ще се използват като пилотна програма, а не като национален скрининг.

Междувременно вчера парламентът прие на първо четене и след голямо забавяне промениte в Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесени от Министерския съвет, касаещи точно делата "шамари". Със законопроекта се въвеждат изискванията на европейска директива относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.

Законопроектът предвижда създаването на специална глава в ГПК и специални правила относно производствата поради публичното участие на ответника. Дадена е дефиниция за "публично участие", обхващаща изявления и дейности при упражняване на свободата на изразяване и информация, свободата на изкуствата и науката, както и свободата на събранията и сдруженията, когато се отнасят до въпрос от обществен интерес.

Предлага се създаването на процесуална възможност за ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск, както и допълнителни специални мерки за защита на ответника, когато е налице неравнопоставеност между страните, прекомерен или необоснован размер на иска, множество или координирани производства, сплашване и тормоз, злоупотреба с процесуални права, избор на съд с цел натиск и действия за дискредитиране на ответника.

Предвидена е възможност съдът служебно да събира доказателства, както и организации с нестопанска цел, професионални и синдикални организации да представят доказателства в подкрепа на ответника. За ограничаване на икономическия натиск върху ответника се предлага обезпечение на иска да не се допуска без убедителни писмени доказателства, като същевременно се въвежда възможност ответникът да поиска обезпечение на разумно очакваните съдебни разноски. Предлага се и безплатна адвокатска помощ на ответника.

Промените в ГПК бяха одобрени на първо четене със 173 гласа "за" от "Прогресивна България", ГЕРБ, "Демократична България", "Продължаваме промяната" и ДПС.

Те бяха резюмирани пред журналисти в парламента от председателката на комисията по правни въпроси Янка Тянкова. 

Янка Тянкова представи и приетите вчера в пленарната зала на първо четене промени в Гражданския процесуален кодекс относно защитата на журналисти при т. нар. дела шамари.

Този законопроект ще даде една превенция и възможност на всички граждани да разберат, че най-после в България има законодателство, което защитава справедливия обществен интерес, посочи Тянкова.