Генералният директор на БНР Милен Митев не спомена и дума за нападките на властта срещу оглавяваната от него обществена медия.

Той се изказа на конференцията „Натискът върху обществените медии - решаващ тест за европейските демокрации“ в Европейския парламент в Брюксел. Тя се провежда година след влизането в сила на Европейския акт за свободата на медиите (ЕАСМ), който изисква от страните-членки да гарантират редакционната и функционалната независимост на обществените медии.

За по-малко от месец вицепремиерът Иво Христов на два пъти нападна БНР. През август той похвали БНТ и я обяви за една от малкото медии, които не са овладени от олигарси. Но допълни, че това не важи за националното радио. Само преди три дни Христов заяви, че БНР не отговаря на критериите за обективност.

Милен Митев не спомена за тези нападки. Той обаче заяви, че в рамките на 15 години БНР е загубило повече от една трета от финансирането си. Като изтъкна, че частните радиостанции една след друга се отказват от новините, тъй като производството им е най-скъпо, Митев заяви, че националното радио остава на практика единственото, което излъчва собствени новини.

„Но и нашето положение не е от най-добрите“, допълни генералният директор.

И поясни:

„Финансираме се от държавния бюджет, като размерът на финансирането ни се определя по един много остарял и, честно казано, абсурден модел - на базата на час ефирно време. През 2009 г., когато се присъединих към БНР като юрист, отпуснатата сума беше 275 евро на час. Днес тя е 332 евро. Така че за 15 години тя е нараснала с около 20%. За същия период, официалните данни показват, че инфлацията е над 65%. Това означава, че на практика сме загубили повече от една трета от финансирането си в рамките на 15 години.“

Според Милен Митев това е бавен упадък от онези, които не забелязваш, докато не стане твърде късно - особено когато към това добавим най-краткия мандат от само 3 години на ръководството в сравнение с която и да е друга европейска страна.

„Европейският акт за свободата на медиите не би могъл да дойде в по-подходящ момент за нас, но ние доста бавно го въвеждаме. Работна група изготвя проект за изменение на Закона за радио и телевизия, което продължава няколко години заради нестабилната политическа ситуация“, посочи Митев.

Той изрази надежда новото правителство да го постави сред приоритетите си.

„Средният размер на обществения принос за обществените медии е едва 3,6 евро на месец, което е далеч по-малко от сумата, която хората харчат за платена телевизия или абонаментни услуги за видео по заявка. Така че трябва да разберем, че съкращаването на разходите за обществените медии с цел икономия е като да си отрежеш крака, за да спестиш пари за обувки и чорапи. Ще спестиш парите, но с времето ще осъзнаеш, че ти е станало много трудно да ходиш“, каза още шефът на БНР.

По думите му обществените медии са най-надеждните медийни марки страните от ЕС. И са много силно оръжие срещу дезинформацията, което ще трябва да бъде използвано в епоха, в която повечето от правителства са съгласни да харчат повече пари за истински оръжия.