Поводите за оптимизъм покрай дългоочаквания избор на новия състав на Висшия съдебен съвет намаляват, поне доколкото може да се съди от разглеждането на второ четене в парламентарната правна комисия на промените в Закона за съдебната власт.

Тъй като за избора на парламентарната квота от 11 души са нужни 160 гласа, нормално би било политическите сили, които биха формирали това мнозинство и са дали програмни заявки, че искат различен тип избор от правените досега, довели ни до сегашното състояние на управление на съдебната власт, първо да постигнат някакво съгласие по правилата за провеждането му, съществената част от които е в ЗСВ (Закон за съдебната власт - б.р.).

Такова нещо засега обаче не се наблюдава - напротив, изглежда, че "Прогресивна България" отхвърля всички предложения на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", което, разбира се, е в състояние да направи сега, защото има мнозинството да законодателства самостоятелно както намери за добре, но пък няма мнозинството да проведе самостоятелно същинския избор на парламентарната квота.

При това положение зрялото политическо поведение би изисквало постигането на съгласие още на първия етап, защото отсъствието му най-малкото изглежда като сериозен показател за миниране и на по-нататъшния ход на процеса по избор.

Встрани от чисто политическите измерения на формирането на квалифицираното мнозинство и дали точно разгледаните предложения за "разчупване на парламентарния монопол" върху цялостния процес по избор на парламентарната квота са били най-добрите, все пак остава неприятното усещане, че настоящото парламентарно мнозинство не желае да отстъпи власт към неконтролирани от него субекти, които да имат по-дейно участие в избора - дали като номиниращи, или като проверяващи номинациите.

Това само по себе си макар и да не може да бъде приравнено на липса на политическа воля за по-различен тип избор, който да не е предварително направен в неформални процедури, а впоследствие единствено да се формализира в парламента, е притеснителна индикация именно за липса на такава воля.

Същевременно добрите законодателни предложения между четенията, като например това за отпадане на скритото повишаване без конкурс в по-горна инстанция чрез назначаването "по изключение" като административни ръководители и техни заместници на магистрати от по-долна инстанция, отпадат под напора на правосъдното статукво, което, както е съвсем обичайно в подобни случаи, рисува апокалиптични сценарии колко страшни неща биха станали, ако някоя подобна благинка за избрани бъде просто премахната.

Особено в прокуратурата стана практика хора от по-долна инстанция да бъдат назначавани като заместници на шефовете в по-горна, след което остават в нея, дори и вече да не са на ръководна длъжност там.

Последните дни се чуваше за много такива оставки само от административните длъжности разбира се, не и от системата, завалели отвсякъде, с цел да "изпреварят" промяната в закона и подалите ги да си запазят кариерния бонус.

Правосъдният министър Найденов споменава за 80 оставки на зам.-шефове в системата, което само по себе си казва предостатъчно за това колко порочна е тази практика и че на нея без никакво съмнение трябва да бъде сложен край.

---

Бел. ред.: Мнението на Андрей Янкуров, юрист, бивш прокурор и правосъден министър, част от правната програма на АКФ, препубликуваме от фейсбук профила му.