Победата на Дара с "Bangaranga" превърна България в следващия логичен домакин на "Евровизия". Това е първа победа за БНТ в конкурса, в който България участва от 2005 г., а през 2026 г. се върна след тригодишно отсъствие. Но домакинството не се печели автоматично само с песента.

Правилата на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) казват, че конкурсът традиционно се организира от обществената медия на страната победител, но това става след потвърждение от EBU. Ако победителят не може да организира следващото издание, EBU може да посочи друга участваща обществена медия за домакин.

С други думи, след музикалната победа започва съвсем различен конкурс - за град, зала, инфраструктура и капацитет за телевизионно събитие от най-висок клас.

Има ли описани изисквания?

Да, но не като един общ публичен "наръчник", в който всеки може да види пълния списък със задачи за всеки следващ домакин. Общите правила на "Евровизия" са публични на сайта на конкурса, а конкретните изисквания към градовете домакини обикновено се разписват в процедурата на съответната обществена медия и EBU. Част от тях се обявяват публично, а детайлните документи за кандидатстващите градове често се предоставят само на одобрените участници в процеса.

Най-ясният актуален ориентир идва от процедурата на ORF за "Евровизия" 2026 в Австрия. Австрийската обществена медия обяви, че градовете кандидати трябва да покрият критерии за напълно оборудвана зала с необходимия капацитет и инфраструктура, добра международна свързаност, достатъчно места за настаняване в региона, както и организационна, охранителна и екологична компетентност.

Минималните условия включват залата да е свободна поне осем седмици - седем преди финала и една след него - и да побира около 10 000 зрители в основната зона на шоуто.

ORF изрично посочва и двустепенен процес: първо градовете подават заявка за интерес, след което подходящите кандидати получават подробни документи. В австрийското съобщение се подчертава, че детайлните материали са част от следващия етап и се третират конфиденциално.

Зала, която не е просто зала

"Евровизия" не е едновечерен концерт. Форматът включва два полуфинала във вторник и четвъртък и финал в събота, плюс генерални репетиции преди всяко шоу. По правилата на конкурса обществената медия домакин трябва да произведе и излъчи на живо трите телевизионни програми като първокласно праймтайм събитие.

Затова изискването за около 10 000 зрители е само началото. Практиката от предишни процедури показва нужда от покрита, добре изолирана и климатизирана зала, достатъчна височина за сцената, осветлението и техниката, място за Green Room, гримьорни, съблекални, коментаторски кабини, офиси, кетъринг, складове, зона за реквизит, спонсорски пространства и пресцентър. При австрийската процедура от 2015 г., припомнена от ORF, са били посочвани приблизително 6000 кв. м задкулисни площи и около 4000 кв. м пресцентър за над 1000 журналисти.

Публикуваните през 2023 г. британски критерии за домакинството в Ливърпул също показват мащаба: зала за най-малко 10 000 зрители и пресцентър, лесен достъп до международно летище, достатъчно хотелски стаи и транспортен капацитет. В тогавашната процедура се говори и за около 2000 хотелски стаи за делегации, артисти, журналисти и акредитирани лица.

Градът трябва да поеме фестивал

Домакинството включва и събития извън арената. Обичайният пакет е Eurovision Village за феновете, EuroClub за делегации и акредитирани гости, церемония по откриването, т.нар. Turquoise Carpet, зони за спонсори, доброволци, транспортни коридори, акредитационен център и постоянна координация с полиция, транспортни оператори, служби за сигурност и местни власти.

В изтеклия и обобщен от EurovisionWorld списък с изисквания на шведската SVT за Малмьо 2024 например се споменават 40-50 коментаторски кабини, Green Room за 26 делегации, пресцентър за до 1200 души, около 600 доброволци, хотелски капацитет от около 3500 стаи в седмицата на конкурса и около 1000 стаи в двете седмици преди това. Това не е универсален официален документ на EBU, но е добър ориентир за практическата страна на домакинството.

Към това се добавя и изискването за контрол върху бранда. EBU управлява правата и търговските партньорства на "Евровизия", което означава, че градът домакин и националната телевизия не могат да третират конкурса като обикновен местен фестивал със свободно брандиране и спонсорство.

Как избраха Виена?

Австрийският избор за 2026 г. показва как изглежда финалната преценка. Виена беше избрана от ORF и EBU за домакин на конкурса във Wiener Stadthalle, като полуфиналите са насрочени за 12 и 14 май, а финалът - за 16 май 2026 г. В съобщението на EBU се посочва, че процедурата е разглеждала съоръженията, инфраструктурата и способността на града да приеме хиляди делегации, екипи, фенове и журналисти. Виена е изтъкнала над 80 000 хотелски легла, добра въздушна и железопътна свързаност и голям опит с международни събития.

Финансовият мащаб също не е малък. Associated Press съобщи, че бюджетът на Виена за домакинството е около 22,6 млн. евро, включително безплатни публични събития.

Интересът е съответен на мащаба. За Виена 2026 билетите за финала са били разпродадени за 14 минути, а всички билети за деветте шоута - включително предварителните и жури представленията - за около час. EBU отчита около 95 000 притежатели на билети от 75 държави и стотици хиляди фенове в града.

Какво означава това за България?

За България въпросът не е само кой град иска "Евровизия", а кой може да я издържи технически, логистично и финансово. София има най-голямо летище, метро и опит със събития в големи зали. Бургас има летище, туристическа инфраструктура и летен фестивален профил. Пловдив има силна културна марка и международна разпознаваемост след Европейска столица на културата. Варна също има летище и хотелска база, но въпросът за подходяща зала остава ключов за всеки кандидат.

България вече има опит със събитие от семейството на "Евровизия" - Детската Евровизия през 2015 г. в тогавашната "Арена Армеец" в София. Но големият конкурс е несравнимо по-сложен като производство, делегации, сигурност, търговски права, медийно присъствие и градска програма.

Техническата страна на шоуто също е показателна. За изданието във Виена EBU отчита 28 камери, 3107 осветителни тела, огромна LED система, близо 50 милиона пиксела, 200 машини за специални ефекти, 250 бутилки с CO2 и 45 пиротехнически позиции. Това е телевизионна фабрика, не просто сцена за концерт.

Затова бъдещият български град домакин ще трябва да докаже поне пет неща:

  • подходяща арена за около 10 000 зрители
  • достатъчна заетост на залата за приблизително два месеца
  • хотелска база за делегации, журналисти и фенове
  • международна транспортна свързаност
  • план за сигурност, доброволци, градски събития и устойчивост

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.