Почти половината от българите между 20 и 50 години разчитат на собствения си усет, когато преценяват дали една новина е достоверна. Това показват данните от ново изследване на Yettel за възприемането и оценката на новинарско и онлайн съдържание.

Според проучването 44% от анкетираните оценяват достоверността на новините "по усет". В топ 3 на най-честите подходи влизат още справка в други утвърдени медии - 37%, и проверка на автора или източника на новината - 30%.

Допитването е проведено от агенция "Арбитраж" по поръчка на телекома и е представително за българите между 20 и 50 години. То проследява как различните потребителски групи боравят със новини и информационно съдържание - откъде се информират, как проверяват информацията и как реагират на подвеждащо съдържание онлайн.

Телевизията остава водещ източник

Над половината от участниците в проучването - 53%, казват, че се информират за актуални новини и събития всеки ден. Делът расте със възрастта. При хората между 20 и 29 години той е 31%, а при групата между 40 и 50 години достига 63%.

В същото време 39% от анкетираните признават, че понякога умишлено избягват новините. При най-младата група - между 20 и 29 години, този дял е още по-висок: 47%. Сред най-честите причини са негативните новини, стресът, липсата на време и липсата на интерес.

Телевизията остава водещият източник на информация - посочена е от 75% от анкетираните. Следват Facebook със 65% и новинарските сайтове с 43%.

Проучването очертава ясна възрастова разлика: младите по-често се информират през социалните мрежи, докато по-възрастните групи продължават да разчитат основно на традиционните медии.

Почти всички са срещали дезинформация

88% от участниците казват, че са попадали поне веднъж на онлайн съдържание, което смятат за фалшиво или подвеждащо. Всеки втори вижда новини със съмнителна достоверност всяка седмица.

63% от анкетираните твърдят, че проверяват информацията онлайн, преди да ѝ се доверят или да я споделят. Освен проверка в други медии и проверка на автора, хората използват и по-неформални методи: 24% преглеждат коментарите под публикациите, а 22% обсъждат новината с близки и приятели.

Само 9% проверяват новини в специализирани сайтове за проверка на факти. Този резултат показва както навиците на потребителите, така и ограничената разпознаваемост на подобни платформи.

В същото време голяма част от анкетираните са уверени, че могат да разпознават дезинформация. Над 75% казват, че могат да установят манипулативно подбрани факти, подвеждащи заглавия и да различат мнение от факт. 79% вярват, че могат да разпознаят дали една новина е повлияна от икономически, политически или религиозни цели.

Тази увереност обаче има и обратна страна. 38% от запитаните признават, че са се подвеждали от невярно съдържание в интернет. Най-често са разбрали това, след като сами са проверили по-късно - 31%, видели са опровержение - 27%, или са го установили случайно - 26%.

Близо една трета от хората в тази група не отчитат реални или дългосрочни последствия от това, че са повярвали на невярно твърдение. 41% обаче казват, че са се почувствали подведени или ядосани, а малко под 30% временно са променили мнението си по дадена тема или са споделили новината с други хора.

Какво пречи на разпознаването на фалшиво съдържание

Проучването откроява четири основни фактора, които затрудняват потребителите: динамичната медийна среда, влиянието на емоциите, социалният кръг и развитието на технологиите с изкуствен интелект.

Интензивният новинарски поток е проблем за 59% от анкетираните. Големият брой медии затруднява 42%. Следват недоверието към медиите - 41%, и липсата на време за проверка - 38%.

Емоциите също играят важна роля. Почти една трета от отговорите ги посочват като фактор, а всеки втори е склонен да не проверява твърдения, които съвпадат със собствените му убеждения.

Социалната среда също влияе силно върху доверието. 63% казват, че се доверяват повече на публикации, когато са споделени от познат човек. В същото време една пета от анкетираните посочват, че в техния социален кръг често се споделят новини със съмнителна достоверност.

Изкуственият интелект добавя ново предизвикателство. Почти една трета от участниците казват, че все по-реалистичното аудио-визуално съдържание, създадено или редактирано с AI, затруднява разпознаването на автентичността му. Близо половината посочват, че са били обект на опити за измама чрез фалшифициран глас или видео.

Yettel поставя нов фокус върху медийната грамотност

Проучването е част от програмата на Yettel "Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения". Компанията си поставя за цел всяка година да подобрява дигиталните компетенции на 50 000 души.

През 2026 г. програмата отбелязва своята 20-а годишнина и поставя нов акцент върху дезинформацията.

"В Yettel вярваме, че безопасната дигитална среда е свързана не само със защита от технологични рискове, но и със способността да оценяваме критично съдържанието, което достига до нас. Днес дезинформацията е повече от онлайн проблем – тя влияе върху доверието в обществото и върху начина, по който формираме мнения и вземаме решения. Затова разширяваме обхвата на програмата "Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения" - със нов фокус върху медийната грамотност и включваме студентите като нова целева аудитория", коментира Боян Иванович, директор "Корпоративни комуникации" в Yettel.

През 2026 г. компанията планира обучения за учители, ученици и студенти, посветени на възприемането, оценката и проверката на медийно съдържание. Част от тях ще включват ролевата игра "Открий лъжеца", създадена от платформата за обучения по медийни умения How to Know.

Предвидени са и практически ресурси за потребителите, сред които наръчник за разпознаване на AI генерирано съдържание. Медиен партньор на инициативата е bTV Media Group.

---

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.