Европейската комисия ще представи до лятото План за действие за електрификация, обяви нейната председателка Урсула фон дер Лайен.

Тя говори на дебат в Европейския парламент в Страсбург, посветен на стратегията на ЕС на кризата в Близкия изток и нейното отражение върху цените на енергията и наличието на торове.

Европа трябва да намали прекомерната си зависимост от вносни изкопаеми горива и да увеличи собственото си достъпно и чисто производство на енергия - от възобновяеми източници до ядрена енергия, при спазване на технологична неутралност, изтъкна Фон дер Лайен.

Тя посочи, че в сегашния европейски бюджет за енергетика са заделени почти 300 милиарда евро, от които все още са налични 95 милиарда. Според нея тези средства трябва да се използват за преминаване към електричество не само в транспорта, но и в промишлеността и отоплението.

Фон дер Лайен обвърза електрификацията не само с цените и конкурентоспособността, но и с икономическата сигурност на Европа. По думите ѝ континент с ограничени изкопаеми ресурси трябва да бъде световен лидер в електрификацията. 

Примерът на Швеция

Като пример Фон дер Лайен посочи Швеция. Когато цената на газа там се увеличи с 1 евро за мегаватчас, сметката за електроенергия расте само с 0,04 евро за мегаватчас. Причината е, че почти целият ток в страната идва от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и ядрена енергия. Според председателката на ЕК това показва как Европа може да се предпази от бъдещи шокове.

Енергийната криза - ЕС губи по €500 млн. на ден

Фон дер Лайен заяви, че за 60 дни конфликт сметката на ЕС за внос на изкопаеми горива е нараснала с повече от 27 милиарда евро, без да е доставена допълнителна енергия. Това означава почти 500 милиона евро загуби на ден.

ЕК предлага три групи мерки: по-силна европейска координация при газовите хранилища и горивните резерви, насочена подкрепа само за най-уязвимите домакинства и индустрии, както и намаляване на енергийното търсене чрез ефективност, електрификация и дигитални технологии.

Бюджетът след 2028 г.

Фон дер Лайен предупреди, че от 2028 г. ЕС започва да изплаща пари по фонда „ЕС оот следващо поколение“ за възстановяване от пандемията от COVID-19, а едновременно с това трябва да финансира конкурентоспособността, отбраната, сигурността, земеделието и кохезионната политика.

Затова според Комисията са необходими нови собствени ресурси за бюджета на ЕС.

Помощта за Украйна

В началото на изказването си Фон дер Лайен съобщи, че ЕС ще отпусне първи транш от 45 милиарда евро за Украйна още през това тримесечие. Една трета е за бюджетни нужди, а две трети - за отбраната на страната.

Първият отбранителен пакет ще бъде за дронове от Украйна и за Украйна. Стойността му е близо 6 милиарда евро.

„Нашето послание е ясно - ще продължим да подкрепяме смелия украински народ и неговите въоръжени сили. Докато Русия удвоява агресията си, Европа удвоява своята подкрепа за Украйна“, увери Фон дер Лайен.

Тя бе категорична, че санкциите оказват осезаем ефект върху руската икономика.

„С нарастваща инфлация и стремително покачващи се лихвени проценти, последствията от избраната от Русия война се плащат от джобовете на хората. До такава степен, че Кремъл реагира по обичайния си начин - като ограничава интернет и свободната комуникация. До такава степен, че руснаците усещат, че отново живеят зад Желязна завеса – този път цифрова. Но ако историята ни учи на нещо, то е, че всички стени в крайна сметка падат“, обобщи председателката на ЕК.

------

Този материал е написан с помощта на изкуствен интелект под контрола и редакцията на поне двама журналисти от Клуб Z.