„Трябват ни нови собствени ресурси“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Тя говори след края на двудневния Европейски съвет - срещата на върха на ЕС в Кипър.
Думите й бяха по повод провелите се днес дискусии по следващия бюджет на Съюза - Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028-2034 г.
Фон дер Лайен припомни, че от 2028 г. трябва да започне изплащането на дълга от 750 млрд. евро по „ЕС от следващо поколение ЕС“ - фонда за възстановяване от пандемията от COVID-19.
„Нуждаем се от нови собствени ресурси. Без тях изборът е тежък - или по-високи национални вноски, или по-малък капацитет за разходи. Това са единствените възможни варианти. С други думи, по-малкият капацитет за разходи би означавал по-малко Европа точно в момент, когато се нуждаем от повече Европа“, изтъкна Фон дер Лайен.
Нидерландия отново се оказа като водач на т.нар. група от скъперници. Нейният премиер Роб Йетен бе категоричен, че бюджетът от 1,8 трилиона евро, каквото е предложението в момента, трябва да бъде намален. И допълни, че Европа трябва да избира своите приоритети по-внимателно.
Против е и Германия, която гравитира около тази група. Тя не желае нито общ дълг, нито налагането на европейски данък върху компаниите с цел увеличаване на бюджета. Канцлерът Фридрих Мерц изтъкна, че това не може да става в момент, в който повечето страни от ЕС налагат икономии.
Фон дер Лайен обеща, че Комисията ще представи до лятото план за електрификация с амбициозни цели, и подчерта, че трябва да се инвестира масивно в енергийна инфраструктура. Тя посочи, че 95 милиарда евро от предвидените за инвестиции в енергетиката 300 милиарда не са използвани, и призова страните членки да се възползват от тях.
Кризата в Иран бе другата главна тема днес. Фон дер Лайен и Коща бяха категорични, че е твърде рано да се говори за облекчаване на санкциите срещу Ислямската република. Същевременно Фридрих Мерц намекна, че лидерите на страните членки са склонни да облекчат поетапно мерките срещу Техеран в случай на постигане на всеобхватно споразумение.
Лидерите са обсъждали и член 42, алинея 7 - клаузата за взаимна защита от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Той гласи, че ако една страна членка е обект на агресия на своя територия, останалите са задължени да й помогнат.
„Договорът е много ясен по отношение на „какво“ и казва категорично, че страните членки са задължени да подпомогнат тази, която се нуждае. Той обаче не е ясен по отношение на това „кога какво се случва“ и „кой какво прави“, допълни председателката на ЕК.
И тя, и председателят на Европейския съвет Антониу Коща отказаха да отговорят в какъв срок Украйна може да се присъедини към ЕС. Вчера те и украинският президент Володимир Зеленски призоваха за незабавно отваряне на преговорните клъстери. Това стана веднага, след като Съветът на ЕС одобри заема за Киев в размер на 90 милиарда евро.
