Победата на Румен Радев e много добра новина за демократичната общност. Всъщност хората в тази общност, вместо да се вайкат, трябва да стискат палци разочарованието - което е почти неизбежно при случаи, като този на "Прогресивна България" - да настъпи възможно най-далеч във времето.

Депутатите на Румен Радев ще са над 121. Това означава, че може да се прави съдебна реформа, без да се налага да се влиза в срамни "сглобки" за правителство, които ще са пагубни за ПП-ДБ.

Може да се избере нов ВСС, за което се изискват 160 депутатски гласа, а ПБ и ПП-ДБ ще ги имат. След това и нов главен прокурор, разбира се.

Няма гаранции, че от ПБ ще издигнат читави кандидати. Но поне можем да се надяваме, че каквито и да са, ще са по-добри от това, което имаме към момента като ВСС и главен прокурор.

Възможно е дори отново да се сложат на масата под някаква форма промените в Конституцията, свързани със съдебната реформа, за които също трябват над 160 гласа. Редно е да се припомни, че като президент Радев не сезира Конституционния съд за тези промени, а само за онези, касаещи служебните кабинети.

По повод "опраскването" на съдебната реформа ГЕРБ и ДПС - Ново начало бяха обслужвани от "Възраждане" и "Има такъв народ", които сезираха КС по тази тема. Сега първите едва влязоха в парламента, а вторите вече са на политическото бунище.

Може да се мисли дори за смяна на хората в регулаторите. В миналия мандат те бяха попълнени според желанията на Делян Пеевски и досега не са се покрили със слава, най-меко казано.

Категорично може да се възстанови изцяло машинното гласуване, тъй като Румен Радев е негов привърженик. Това даже е хубаво да стане още в първите дни на новия парламент.

Всичко това е валидно при условие, че Румен Радев наистина иска да събори мафията и олигархията. Дали това е така - предстои да разберем.

Що се отнася до геополитическата ни ориентация - там вече всичко е приключило и дори проруските "изпълнения" на Румен Радев вероятно нищо няма да променят. Ние сме във вътрешния европейски кръг и оттам трудно могат да ни извадят.

Това, разбира се, е огромен успех за демократичната общност, постигнат в общество, в което руската пропаганда е много силна и голяма част от хората са невежо податливи на нея. България е и в ЕС, и в НАТО, и в Шенген, и в еврозоната. Нещо, което не може да се каже за страни като Унгария и Румъния, например.

Възможно е, разбира се, премиерът Румен Радев да ни посрамва в Брюксел с някое и друго русофилско изказване. Но поне засега тези изказвания той си ги прави само тук, в София. А в Брюксел винаги е следвал добрата стара  българска традиция на снишаването. Трудно можем да си представим, че Радев, или който и да е български политик, ще се изтъпани насред Европа и ще почне да го играе контра. Всичко е възможно, разбира се.

Българската избирателна система е такава, че обикновено издига до властта гъвкави до плазмодийност политици.  Достойните българи гледат да избягат от политиката. 

А ако случайно се появят достойни хора в българската политика, те почти никога не стигат до властта. В случая с Румен Радев това може да се окаже за добро.

Ако бившият президент наистина се опита да се прави на новия Орбан, то демократичната общност има всички ресурси да бъде силна и яростна опозиция чрез своето политическо представителство в парламента, в лицето на ПП-ДБ. Фактът е, че демократичната общност вероятно никога няма да има цялата власт, но винаги ще бъде легитиматор на всяка власт.

За никой български политик не е било добре ако превърне демократичната общност в своя яростна опозиция. И ако Румен Радев иска да се задържи по-дълго на власт, би трябвало да се съобразява с това незаобиколимо обстоятелство в българската политика.