След като безпрецедентно представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев обяви, че министърът на правосъдието и неговите заместници нямат право да се изказват по време на заседанията на пленума и да взимат отношение, от Министерсство на правосъдието излязоха днес с позиция. В нея се цитират пет решения на Конституциония съд, които казват точно обратното на твърдяното от Магдалинчев. 

"За първи път в новата ни демократична история, след конституиране на първия състав на ВСС на 27 септември 1991 г., представляващият ВСС оспорва правото на ефективно участие и изразяване на становища от страна на министъра на правосъдието и неговите заместници при обсъждане на темите от дневния ред на ВСС или впоследствие техните колегии", отбелязват от МП.

Още по-интересното е, че ролята на министъра на правосъдието е скрепена в основния закон. "Заседанията на пленума на ВСС се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването" - гласи той. Министърът може да присъства и на заседанията на колегиите на съвета (който бе разделен на две през 2023 г.). А в Закона за съдебната власт е предвидено да свиква заседания на пленума, определяйки дневния му ред.

Предисторията

Позицията на воденото в момента от Андрей Янкулов министерство е породена от една развила се случка от последния пленум от 26 март.

"Кадровиците изслушваха Вероника Имова, която като член на Съвета за партньорство, докладваше какви дискусии и решения са взети на заседанието му. В тази връзка тя отбеляза, че са били подготвени промени в някои закони, които са били изпратени на Министерството на правосъдието, но засега няма информация там как се движат нещата. Зам.-министърът на правосъдието Таня Радуловска, която присъства на заседанието, поиска думата, за да обясни за законодателните инициативи на правосъдното ведомство. Представляващият ВСС на свой ред посочи, че министърът и заместниците му не могат да вземат отношение по обсъжданите в съвета теми", припомня днес правният сайт "Лекс".

"Вероятно тази позиция на ВСС е предизвикана от активността на настоящия екип на Министерството на правосъдието като министърът и неговите заместници присъстват и активно участват във всички заседания на пленума и колегиите на ВСС в рамките на техния мандат", посочиха днес в отговор от ведомството.

Което е факт.

Янкулов не само че присъства на заседанията, ами и първата му работа бе да внесе в дневния ред на пленума точка със смяната на Борислав Сарафов, който все още се тутулува и.ф. главен прокурор, макар по закон да трябваше да бъде назначен нов такъв още на 21 юли миналата година. Обжалва отказа на прокурорската колегия да смени Сарафов. Обяви и изготвянето на критерии за заемането на висши постове в системата.

"Ролята на министъра на правосъдието като председателстващ пленума на ВСС предполага ръководене на дебата, което по своята същност изисква възможност за вземане на думата и участие в съответните дискусии. Конституционно установеното участие не може да бъде сведено до фиктивно присъствие, лишено от възможност за изразяване на становище, тъй като това би обезсмислило предвидената от основния закон функция.

Отказът да бъде дадена думата на министъра на правосъдието (съответно заместник-министър) представлява необосновано ограничаване на конституционно правомощие и нарушава институционалното взаимодействие между властите. Изразяването на становище в хода на обсъжданията не засяга по никакъв начин изключителната компетентност на ВСС да взема решения, която се реализира чрез гласуване – процес, в който министърът на правосъдието не участва" - заявяват още от МП в позицията си.

Ако ВСС не позволи на министъра на правосъдието (съответно заместник-министърa) да изразява становища по обсъжданите теми, той на практика отнема съществен елемент от правомощието на орган на изпълнителната власт, предвидено в Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт. Правото на участие без право на изказване е лишено от реално съдържание и се превръща в чисто формална, декларативна възможност, несъвместима с принципа на правовата държава и с изискването за ефективно упражняване на предоставените от Конституцията функции.

Отрича се възможността за функционално взаимодействие между съдебната и изпълнителната власт по значими за обществото въпроси - се посочва в заключение.

В подкрепа на позицията си, от МП публикуват извадки от пет решения на Конституционния съд от 1991 година насам. В тях се описват рамките на допустимото участие на министъра на правосъдието в организационното управление на съдебната власт чрез ВСС, били многократно предмет на обсъждане от Конституционния съд на Република България:

Решение № 3 от 1992 г. по к.д. № 30/1991 г.:

…С това не се изключва възможността на министъра на правосъдието да вземе становище по предложенията във Висшия съдебен съвет…

Решение № 1 от 1999 г. по к.д. № 34/1998 г.:

…Не случайно самата Конституция – чл. 130, ал. 5 – предоставя на правосъдния министър правото да председателства заседанията на Висшия съдебен съвет. Това право е ярък израз на необходимата връзка между съдебната и изпълнителната власт…

Решение № 13 от 2002 г. по к.д. № 17/2002 г.:

…Това се отнася и по отношение на признатата с въпросната разпоредба възможност на министъра на правосъдието да дава становища по предложенията до ВСС...

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдиите Тодор Тодоров, Румен Янков и Пенка Томчева по к.д. № 17/2002 г.:

…Ако се допусне който и да е орган от властите да действа безконтролно, той ще се превърне в източник на деспотизъм. Магистратурата не прави изключение. Тук опасността е засилена, тъй като по историческа традиция съдебната власт при прилагането на законите по-малко зависи от другите власти и практически не подлежи на граждански контрол. В обществен и психологически план „властта на съдиите е търпима само поради възможността за обжалване“. При това положение голяма е опасността да се оформи изолирана власт, която под претенции за независимост се противопоставя на всяка промяна, търсене на отговорност и прозрачност…

Решение № 8 от 2006 г. по к.д. № 7/2006 г.:

…В решението си по к.д. № 7 от 2005 г. съдът отбелязва: „Няма работеща конституционна система, която да предвижда и осигурява абсолютна независимост на която и да е от трите власти, защото необходимото равновесие се постига чрез взаимно възпиране. Същевременно модерният конституционализъм изисква динамичното равновесие на властите да се постига чрез сътрудничество и взаимодействие между тях. Става дума за функционално взаимодействие по основни за обществото проблеми, което нито заличава, нито преодолява принципа в името на неговия антипод – единството на властта. Взаимодействието и сътрудничеството, от една страна, и взаимният контрол и възпиране – от друга, не следва да водят обаче до обезличаване на която и да е от трите власти, до размиване на нейните собствени отговорности или до прехвърляне на специфични правомощия на други субекти.”…

Решение № 6 от 2022 г. по к.д. № 6/2022 г.:

…Принципът на разделение на властите има смисъла на сътрудничество, установяване на баланс на взаимоотношения между висшите държавни органи, на взаимодействие помежду им и полагане на общи усилия в постигането на легитимните цели на държавното управление….