Парламентът прие на първо четене чисто новия закон за лобизма и веднага се захваща с... пренаписването му. Причината е в десетките негативни становища по проекта, който бе изготвен в мандата на Георги Георгиев (ГЕРБ) като министър на правосъдието.

С оставката на кабинета "Желязков" Георгиев се върна като депутат в парламента и внесе едно към едно, с все запетаите, същия законопроект, кръстен Законопроект за прозрачност и почтеност в управлението, но вече от името на парламентарната си група. Това се случи на гърба на общественото обсъждане по... същия законопроект, публикуван от Министерство на правосъдието.

Обсъждането изтече на 2 март, становищата по него (както стана ясно - предимно негативни) - отчетени от новия екип на МП (на служебния министър Андрей Янкулов) и съгласувани с Европейската комисия.

Така днес, малко преди народните представители да гласуват по проекта "Георгиев", Министерският съвет прие редактирания проект на МП, като предстои той да бъде внесен в парламента за гласуване още днес. По всичко личи обаче съгласуваните с Комисията текстове само ще бъдат взети предвид между двете четения на проекта "Георгиев" и законът на МС изобщо няма да се гледа. В новия си вид текстът има и ново наименование - Закон за представителство на интереси пред органите на публична власт.

Т.нар. закон за лобизма е ключов, тъй като е част от Плана за възстановяване и устойчивост и ако България не иска да загуби финансов транш за милиони, трябва да го приеме до края на месеца. Бързането е и поради факта, че макар Конституцията да посочва, че парламентът е постоянно действащ орган, очаква се другата седмица той да се разпусне в поредна ваканция, но този път предизборна.

Шарено гласуване

Любопитно бе гласуването по закона, като участваха едва 154 народни представители. Цялата група на "Възраждане" не присъства в зала. Липсваха депутати от всички парламентарни групи.

Той бе подкрепен от ГЕРБ, "Продължаваме промяната-Демократична България", БСП и АПС.

Против бяха единствено от ДПС-Ново начало на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания лидер Делян Пеевски, както и трима от независимите, които традиционно гласуват с ДПС-НН.

Въздържаха се от "Има такъв народ", МЕЧ, "Величие", един от левицата и един независим.

Обещаваме

В краткия дебат днес до голяма степен бяха отразени негативните становища по проекта. Общото за голяма част от тях бе, че икономическите интереси, т.е. същинският лобизъм, който се осъществява най-често от бизнеса, е приравнен на гражданското застъпничество. Тоест - неправителственият сектор, който работи в обществена полза, може да попадне под ударите на закона и то при неясни критерии. Санкциите ще се налагат от Сметната палата.

Става въпрос за представителство на икономически интереси и ако ще има такъв закон, трябва да урежда именно него. Вместо това проектът се е впуснал в неща, които нямат нищо общо - обобщи Петър Петров от "Възраждане".

Застъпничеството трябва да е извън приложното поле на закона. НПО-тата подават ежегоден доклад за дейността си, освен че имат регистрация в Търговския регистър и подават и финансов отчет, т.е. те са достатъчно прозрачни, посочи и Атанас Славов (ПП-ДБ), бивш министър на правосъдието. 

Колежката му Надежда Йорданова, която не подкрепи закона на първо четене в правната комисия, сега обяви, че групата й ще гласува със "за", за да се даде възможност да се вземе предвид и проекта на Министерския съвет между четенията.

Последното обеща и Георги Георгиев. Т.е. - че критиките от общественото обсъждане ще бъдат отчетени и законът променен. Какво ще излезе накрая обаче е трудно да се предвиди на този етап.

За да ускорят процеса, депутатите приеха и едва 3-дневен срок за предложения между двете четения - най-краткият срок в парламентарния правилник.

"Общественото обсъждане приключи, има много становища, отразихме ги - задачата ни беше да потърсим политическа подкрепа за компромисен вариант, защото се видя, че в правна комисия няма такъв. Днес МС прие вариант на този проект и се надявам да бъде внесен още днес в деловодсвото с цел да ви ориентира. И се надявам да го отразите между двете четения. Това не е проект на едно правителство" - посочи в заключение зам.-министърът на правосъдието Ангел Георгиев. 

"Държа да отбележа, че законопроектът трябва да се подкрепи като законопроект на държавата без политически краски - той е по ПВУ и сме отчели общественото обсъждане. Не искаме да си приписваме заслуги, това е наследен законопроект" - допълни той, след като "авторът" Георги Георгиев се засегна на думите, че "това не е проект на едно правителство".

Що е то лобизъм

Заради негативната конотация лобизмът е кръстен в проекта "представителство на интереси". Под този термин трябва да се разбира широкото "всяка устна или писмена комуникация", осъществявана в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения относно създаването, изменението и съдържанието на нормативни актове (тоест закони, наредби и др.), планове, програми и пр. В същото време същинският лобизъм е формулиран като поне девет контакта за период от три месеца. 

Лобизъм може да се осъществява както от физически, така и от юридически лица. Логично като обекти на лобизъм са изброени депутатите и съветниците им, премиерът, министрите и техните заместници, политическите кабинети, президентът и вицето му, областните управители, кметовете, общинските съвети и пр. - т.е. лицата, които имат отношение към предлагането, писането и приемането на нормативни актове, сключването на договори и пр.

За тези лица има изискване да обявяват календар на срещи с лобисти и да ги описват. Въвежда се и изискването за "законодателен отпечатък" - тоест да е видимо и лесно проследимо къде е външната интервенция в текстовете на един законопроект или друг нормативен акт - да е ясно коя точно поправка е предложена от лобиста. 

Създава се и "Регистър за прозрачност", като тежестта за попълването му пада изцяло върху тези, които осъществяват "представителство на интереси". Въпросният регистър изисква подаването на данни за ЕГН, ЕИК, данни за контакт, сфера на интерес, брой лица, определени като лица, които ще лобират, пред кого лобират, за какво лобират - дори дали получават възнаграждение за това и пр. Проектът предвижда глоби от 1000 до 2500 евро за физически лица и от 2500 до 7500 евро за юридически лица при осъществяване на дейност без вписване в регистъра.

Самият регистър пък ще се води от Сметната палата и санкциите ще се налагат от упълномощени от председателя й (в случая - Димитър Главчев, ГЕРБ) лица.

Критиците на проекта "Георгиев" посочват, че "всяка устна или писмена комуникация" е твърде широка формулировка, което може да доведе до двояко тълкуване кога става въпрос за същински лобизъм и кога за просто застъпничество в обществен интерес. Законът е "обърнат" и вместо институциите да са във фокуса на прозрачността, изисква се прозрачност основно от гражданските активисти. А санкциите ще откажат малките граждански организации да защитават каузи.