Двама министри - един закон, над 400 милиона евро в залог и един предизборен парламент.

Такава към днешна дата е ситуацията с т.нар. закон за лобизма, който България вече 24 години упорито не приема. Ако досега обаче критиките и призивите на Европейската комисия, ГРЕКО и ОИСР оставаха за управляващите само в сферата на пожелателното, то въпросният закон вече е част от ангажиментите ни по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). И ако не искаме да изгубим още средства (след фиаското с антикорупционната комисия), то трябва да го отчетем пред ЕК до края на март - началото на април като приет.

Макар и проект да има, и постоянно действащ парламент, който да го приеме навреме въпреки предизборната кампания и страсти, текстовете бяха подложени на сериозна критика, в т.ч. от организации, били част от работната група по написването им. Появиха се и призиви да бъдат оттеглени, коригирани и предоговорени с ЕК.

Основното опасение е, че така направените предложения създават риск от превръщане на Сметната палата в "бухалка" за саморазправа с и без това демонизирания у нас неправителствен сектор, докато същинските лобисти са изключени от обхвата на закона, а за обектите им - министри, депутати, кметове, общински съветници и пр., няма последствия при нарушения.

На този фон новият министър на правосъдието Андрей Янкулов се кани да внесе закона за лобизма за гласуване в Министерския съвет на редовното му заседание тази сряда, а "старият" министър и негов автор - Георги Георгиев внесе... същия проект за гласуване, но в парламента. 

Ще бъде ли приет най-сетне, четвърт век по-късно, безспорен закон за лобизма - и то навреме? 

Няма време

Накратко: Георги Георгиев (ГЕРБ) като министър на правосъдието в кабинета в оставка "Желязков" обяви на 29 януари за обществено обсъждане изготвения от екипа му Законопроект за прозрачност и почтеност в управлението.

Общественото обсъждане е задължително за актовете на Министерския съвет. Срокът за този проект изтече на 2 март и за това време той обрасна с десетки становища, в голямата си част - отрицателни по определени текстове. По правило становищата трябва да се вземат предвид, обобщят и обработят от министерството, при добро желание - да се нанесат корекции и тогава проектът влиза за одобрение на правителствено заседание; след това - за гласуване в Народното събрание.

Преди да изтече срокът за обществено обсъждане обаче, на 27 февруари Георгиев, който след встъпването в длъжност на служебния кабинет "Гюров" се върна в парламента като депутат, внесе същия проект за гласуване - буквално "отвлечен" от Министерство на правосъдието с мотива "България да заяви в края на месец март, началото на април четвъртото плащане в размер на близо 440 млн. евро".

При внасяне на закон от народни представители няма обществено обсъждане, а когато е подсигурено мнозинство, той може да мине и по "бързата писта", т.е. в съкратени срокове да бъде приет в комисии и в зала. Миналата седмица обаче комисията по правните въпроси отхвърли проекта на първо четене, но предстои гласуване и в зала (по-подробно - по-долу). 

Спорните моменти

Няма спор за това трябва ли да има закон за лобизма или не. Спорът е в детайлите.

Накратко за проекта (по-подробо е описан в горния линк):

Заради негативната конотация лобизмът е кръстен "представителство на интереси". Под този термин трябва да се разбира "всяка устна или писмена комуникация", осъществявана в полза на обществени, групови или частни интереси, с цел оказване на влияние при вземането на решения относно създаването, изменението и съдържанието на нормативни актове (тоест закони, наредби и др.), планове, програми и пр.

Лобизъм може да се осъществява както от физически, така и от юридически лица. Логично като обекти на лобизъм са изброени депутатите и съветниците им, премиерът, министрите и техните заместници, политическите кабинети, президентът и вицето му, областните управители, кметовете, общинските съвети и пр. - т.е. лицата, които имат отношение към предлагането, писането и приемането на нормативни актове.

За тези лица има изискване да обявяват календар на срещи с лобисти и да ги описват. Въвежда се и изискването за "законодателен отпечатък" - тоест да е видимо и лесно проследимо къде е външната интервенция в текстовете на един законопроект или друг нормативен акт - да е ясно коя точно поправка е предложена от лобиста.

Създава се и "Регистър за прозрачност", като тежестта за попълването му пада изцяло върху тези, които осъществяват "представителство на интереси". Въпросният регистър изисква публикуването на ЕГН (?!), ЕИК, данни за контакт, сфера на интерес, брой лица, определени като лица, които ще лобират, пред кого лобират, за какво лобират - дори дали получават възнаграждение за това и пр. Проектът предвижда глоби от 1000 до 2500 евро за физически лица и от 2500 до 7500 евро за юридически лица при осъществяване на дейност без вписване в регистъра. Самият регистър пък ще се води от Сметната палата и санкциите ще се налагат от упълномощени от председателя й (в случая - Димитър Главчев, ГЕРБ) лица.

От обхвата на закона са изключени синдикатите, работодателските организации, които всъщност представляват бизнеса, религиозни общности, дипломати и др. 

Критиците на проекта "Георгиев" посочват, че "всяка устна или писмена комуникация" е твърде широка формулировка, което може да доведе до двояко тълкуване кога става въпрос за същински лобизъм и кога за просто застъпничество в обществен интерес. Може ли кмет да впише в графика, че е имал среща с лобист от НПО, с когото са комуникирали на събитие, ако вторият се е интересувал например от промяна в някоя определена наредба - дава пример Теодор Славев от Български институт за правни инициативи, с когото разговаряхме. И ще носи ли "лобистът" от НПО-то имуществена отговорност, ако не се е вписал в регистъра, но пък кметът е маркирал в календара проведения разговор?

Законът е "обърнат" и вместо институциите да са във фокуса на прозрачността, изисква се прозрачност основно от гражданските активисти, смята още Славев.

Български институт за правни инициативи, Програма "Достъп до информация", Център за изследване на демокрацията, Антикорупционен фонд, Български Хелзинкски комитет, Фондация Работилница за граждански инициативи и Институт за пазарна икономика излязоха миналата седмица с подробно становище по законопроекта, предупреждавайки, че е дискриминационен, не е изчерпателен, въвежда тежести за неправителствения сектор, работещ в обществена полза, който сектор същевременно може да бъде "ударен" по желание на ръководството на Сметната палата.

В същото време самият държавен одитор би бил в конфликт на интереси по отношение на регистъра, тъй като и "регулира и контролира поведението на представителите на интереси и институциите, които са обект на техните действия, а, от друга страна - одитира тези същите институции". По думите на Славев според добрите европейски практики регистърът е към Народното събрание, или към МП - чрез Агенцията по вписванията.

Санкциите са високи, особено за малки граждански организации, местни инициативи, граждански и неформални групи. Комбинацията от високи, недиференцирани санкции и неясни критерии за задължение за регистрация е класически механизъм за смразяващ ефект, това би довело до самоограничаване от гражданско участие, за да се избегне риск от финансови и материални загуби - смятат още седемте авторитетни организации по отношение на разписаните санкции. 

Да не се сочим с пръстчета

Законопроектът за прозрачност и почтеност в управлението няма да бъде оттеглен от министър Янкулов и още тази сряда той влиза за гласуване в Министерския съвет, научи Клуб Z. Потвърждение дойде индиректно и от финансовия министър Георги Клисурски в интервю за БНР в неделя.

Пак пред общественото радио бившият вицепремиер на ГЕРБ по еврофондовете Томислав Дончев призова да се приеме проектът, внесен от Георгиев и парламентарната му група, обръщайки се персонално към тази на "Продължаваме промяната-Демократична България" и даде заявка, че от партията му ще продължат да настояват и в тази пленарна седмица за законите по ПВУ.

ПП-ДБ не подкрепи текста в комисия с мотив - множеството отрицателни становища, които трябва да се вземат предвид, както и че по тази сериозна тема, касаеща Плана, трябва да се измине целият съгласувателен път, а не да мине с адхок предложения, без да е ясно какво ще излезе накрая. 

Дончев заяви още "те остават няколко заседания на парламента" и пресметна:

"Кога ще внесе МС закона за лобизма? Ако го внесе в средата на април, това няма никаква стойност."

Всъщност с последните изменения в Конституцията Народното събрание стана постоянно действащ орган. И макар депутатите да са решили да се разпуснат в около едномесечна предизборна ваканция преди вота на 19 април, няма никаква пречка НС да продължи да заседава.

Както и да се свикват заседания на комисии.

Както и закони да се приемат за ден (и такива случаи е имало). Въпрос на добра воля е. В случая - и на милиони евро.

"Призовавам да не се сочим с пръстчета, кой го е внесъл, важно е да бъде приет както е договорен с ЕК. Ако това не стане, ще бъдат удържани 400 млн. евро от четвъртото плащане по ПВУ" - задочно коментира и Клисурски ситуацията с двамата министри и единия закон.

Има време 

Отправихме въпроси към Министерството на правосъдието: "Кога се предвижда внасянето на законопроекта в Народното събрание с оглед сроковете по ПВУ?" и "Взети ли са предвид становищата, постъпили в хода на общественото обсъждане и съответно какви промени, породени от тях, е претърпял проектът (ако има такива)"?

"Законопроектът за прозрачност и почтеност в управлението първо ще бъде внесен за разглеждане в Министерския съвет, който ще е негов вносител в парламента. Намеренията на екипа на Министерството на правосъдието са внасянето в МС да се случи тази седмица.

Вземат се предвид становища, постъпили в хода на общественото обсъждане на законопроекта" - отговориха пестеливо от министерството.

По неофициална информация на Клуб Z някои становища са взети предвид, като се очаква и заглавието на самия закон да бъде променено на Закон за представителство на интереси пред органите на публичната власт. Регистърът остава, но в него ще се вписват физическите и юридически лица, които активно осъществяват лобизъм - формулирано в проекта сега като поне девет контакта за период от три месеца. 

Остава ангажиментът за глобите (няма да влязат в сила веднага).

Регистърът също така остава в Сметната палата. Наредбата, която трябва да уреди реда за вписване, заличаване и установяване на факти по подадената към регистъра информация ще бъде издадена от министъра на правосъдието.

В обобщение: имаме един закон, който екипът на служебния министър Андрей Янкулов преработва с оглед негативните становища и се готви да внесе в парламента, и същия закон, който бившият редовен министър Георги Георгиев и група се заканиха да предложат на първо четене и в зала, но становища в него може да бъдат отразени само между двете четения, като какво би било взето предвид на този етап е неизвестно.

Не е известно и има ли ГЕРБ мнозинство в подкрепа. Същото важи и за служебното правителство.

Странична бележка

Макар и на ръба, България има шанс да успее да приеме закона за лобизма и спаси средства по ПВУ. Тревожни обаче са сигналите за това, че този закон е поредният по пакета реформи по ПВУ в частта противодействие на корупцията и правов ред, по който се създава обществено и политическо напрежение. Така бе и със закона за защита на лицата, които подават сигнали за нарушения (закъснял, осакатен, с наложено вето) и с реформата в антикорупционната комисия. Вместо Комисията за противодействие на корупцията да има избрано от парламента независимо ръководство, НС направо я закри.

Не е изпълнен и още един ангажимент - за повишаване на отчетността и отговорността на главния прокурор. 

"По третото плащане на България са удържани над 100 млн. евро, тъй като няма механизъм за отчетност на главния прокурор. От втора страна, в КПК нямаше избрани независими членове и ЕК удържа на България още 250 млн. евро по тази линия. И всъщност сега, когато закриха КПК, ЕК ще иска със задна дата да удържи още 250 млн. евро на България.

Да, по второ и трето плащане са получени парите, но с над 600 млн. евро България губи като удръжки. По четвъртото плащане очакваме максимум 900 млн. евро. А колко са под риск парите - изцяло е при депутатите причината", обобщи финансовият министър.