След като преди повече от година Ели Лозанова поднесе на читателите чудатата и шеметно забавна книга „Смок“, сега писателката се завръща с нов роман, в който читателите ще я видят в съвсем различна светлина.

„Обаче не стана точно така“ е жива и трогателна книга за онези неща от живота, които рядко се получават така, както искаме. Роман за загубите и успехите, разделите и срещите, плановете и обратите. И за „острата нужда да бъдеш обичан“, която стои в дъното на всичко.    

Запознайте се с Филомена. Тя е умна и любознателна, а в годините интересите ѝ прескачат от журналистиката към психологията и дори до китаистиката. Изглежда, че Филомена може да се справи с всичко, нали?

Обаче не става точно така. На 50 години бракът ѝ е лъжа, раните са повече от радостите, а тя самата все още не е намерила място в света, в което да се чувства по мярка.

Няколко отрезвяващи събития ще ѝ дадат воля да промени реалността си – и Филомена ще започне да танцува през живота в своя собствен ритъм.

Разказана с чувство за хумор от името на дръзката си главна героиня и вплитайки спомени и настояще в игрив низ, „Обаче не стана точно така“ рисува красива история:

  • за пътя от една триетажна къща в София, през няколко квартири, хоспис в Германия и хотели в Китай до уютен дом над Велека на брега на Черно море;
  • за семейството и всичките му пукнатини;
  • за онова „лепкаво чудовище“ депресията и изцелението;
  • за пъстри герои – като Марк, Бобсъна, Иво, Кало и Аглая, които няма как да не оставят бразда в паметта на читателя;
  • за мечтите, големи като Вселена;
  • за сърцето, което си идва на мястото;
  • и най-вече за любовта.

Дръзка и оригинална, книгата на Ели Лозанова е мехлем за всяка читателска душа, която търси пътя към себе си.

И напомняне, че именно онова, което „не става точно така“, както го планираме, ни прави хората, които сме.

* * *

Из „Обаче не стана точно така“ от Ели Лозанова

Снимка "Сиела"

Казвам се Филомена и знам, че е идиотско. Имам развинтена фантазия и стотици лунички. Общо взето, с това се изчерпват както достойнствата, така и недостатъците ми. Имам и шарена история.

– Ти си най-откачената откачалка, която съм виж­дал, фрау¹ Психо! – казва Марк и се усмихва така, че сърцето ми се разтваря в капката пот, пропълзяла по челото му. Марк ми е пациент. Той ме кръсти „фрау Психо“, което ми лепна като дъвка на подметка. Най-вече спаси изстрадалия персонал на хосписа от мъката да произнася невъзможната за произнасяне моя фамилия. Да ми викат „Филомена“ (още повече Мона) е малко неудобно, но съгласете се, че „доктор Хаджистратоникова“ на немски е направо непроиз­носимо.

– Намираш, че съм изперкала? – прелиствам бележ­ника ей така, само за да отбележа някакво действие все пак.

– Нищо подобно! Намирам, че така си се родила. Откачена си изначално. Има много хора, които се на­пъват да бъдат откачалки, но много малко успяват да го докарат поне до прилично подражание. Докато ти си си по природа откачалка. Не ти е придобито.

Прехвърлям още един лист за авторитет. Как се отговаря на това, особено когато Марк е прав. И аз бих искала да съм някоя постоянна и поносима, но съм непостоянна и непоносима. Тръгна ли за хляб в понеделник, не ме чакайте преди четвъртък, и то без хляба. Но пък чакайте да ви разкажа някоя потреса­ваща история. Защото на мен обезателно нещо ми се е случило и обезателно е потресаващо. Е, може и да не е била точно красива историята, обаче аз ще ви я разкажа красиво. Никой не заслужава да му разказват грозни и неприятни истории, обикновените истории обиждат, а аз никого не искам да засягам. Такава съм си добра. Вещица.

Освен че ми е пациент, Марк ми е и приятел и аз го обичам. Не, той не ми е просто пациент, нито ми е просто приятел. Марк е мен и аз съм Марк. Макар да не знам много за него, знам какъв е неговият механизъм на мислене. С точност до петия знак след десетична­та запетая, както биха казали математиците, мога да предвидя как ще реагира на всяка информация и във всяка ситуация. Освен това е единственият пациент, когото заварвам трета година. Въпреки че е непри­лично богат според мълвата, той няма къде другаде да отиде. Роднините му не са във възторг от сексуал­ната му ориентация, а още по-малко от заболяването му. Затова си плаща да живее в нашия хоспис. Помага, когато е в кондиция, играе с пациентите триомино² и румикуб³, дама или шах, занимава ги, отговаря за ен­тусиазма един вид. Марк има СПИН. Понякога е добре, понякога се влошава рязко, а всеки юни се опитва да се самоубие. После се подобрява. Но нещата за него са критични. Последния път, когато пристигнах, беше окрилен от любов. Имаше приятел, виртуален, ама все пак друго си е да има с кого да си говориш, па макар и по интернет. Марк е гей. Винаги е бил гей. И е отчай­ващо млад. Едва на 34. И вече умира. Умирал е четири пъти неуспешно през последните три години. Боя се от момента, когато ще успее.

---

¹ Frau (нем.) – госпожа.

² Триомино – подобна на домино настолна игра.

³ Румикуб – настолна игра с цифри.