Не съм спряла да следя случая "Петрохан" от самото начало.

Отказвам да коментирам версии в публичното пространство. Криминалните версии си ги разработвам в книгите, за реалните има професионалисти.

Искам обаче да коментирам ЕЗИКА, с който институциите говорят. И това е изключително важна тема, затова много се надявам да й се обърне внимание - и за това разследване, и за други занапред.

Когато МВР и прокуратурата комуникират с медиите, обществото очаква да разбере:

- факти

- доказателства

- какво се знае дотук и какво ОЩЕ не се знае

- как ще продължи работата по разследването, ако не е приключила.

В случая "Петрохан" от самото начало комуникацията на институциите с обществото и медиите беше от друг тип.

Чухме: "педофилия, Туин Пийкс, секта, учение, будистки символи, сигнали за деца в риск, психическа нестабилност“.

Всичко това ни го казаха преди да има повдигнати обвинения, финализирани експертизи, пълен набор от доказателства, приключило разследване.

Професионално ли е това, как мислите?

Аз мисля, че не е и ще ви кажа защо.

Педофилия е дума, която на секундата, в която се използва, предизвиква ужас и отвращение, и оттам нататък всичко, което се каже за човек, свързан дори повърхностно с тази дума, вече се приема със съмнение.

Ама всъщност нямало такива обвинения и никой никога не е имал съмнения за педофилия към замесените лица и за съвсем друго е бил сигналът срещу тях?

Късно е, върви доказвай, че нямаш сестра.

Религиозните внушения ("секта", "учение", "задължителни практики") нямат място в брифинг, ако не са ПРЯКО свързани с механизма на престъплението. Тук говорим за 6 убийства с огнестрелно оръжие, без никаква религиозна символика в механизма на престъплението. Религията може да е била културен фон в живота на тези хора, но поставена по този начин в комуникацията, изглежда като мотив (за което няма или поне не са предоставени НИКАКВИ улики, но за сметка на това има достатъчно внушения).

Такива думи - секта, педофилия и т. н. - създават модел на мислене в обществото и предварителна настройка към жертвите. Жертвите се превръщат в обвиняеми, техните действия се разследват, фокусът е върху тях.

А крайният ефект е да успокои общественото мнение, защото при така поднесена информация човек си казва "горките хора, обаче те сами са си виновни и това е нещо, което никога няма да се случи на мен, това е нещо, което се случва на тях, на другите, на сектите, на екстремистите, на странните хора и на педофилите".

И съответно натискът върху институциите да си свършат работата намалява.

Ама нямало открит мотив, ама имало неясноти, ама времевата рамка не е ясна, ама липсват индикации за агресия и криминално минало, ама палежът е индикация за укриване на улики, но не е характерен при самоубийство, ама там едни четири джипа са се появили и няма обяснение за тях?

Е, това са подробности и няма смисъл да се работи върху тях. Всичко вече е ясно.

Да, най-лошото е, че подобен език създава и рамка на самите разследващи, и вместо да търсят мотив, КОЙТО ВСЕ ОЩЕ ЛИПСВА, (защото и при самоубийство винаги има мотив), вместо да работят по всички версии равностойно, те се концентрират да търсят доказателства само върху тази версия, която отговаря на вече наложения наратив.

Подобен език не информира обществото, той насочва съмненията му.

Не анализира престъплението, а го предрешава.

И не помага на разследването, а създава удобен модел, който затваря всички други въпроси.

В професионалната криминалистика има просто правило: когато мотивът не е ясен, казваш: "Мотивът не е установен". НЕ - "Жертвите сами са си виновни".

Думите на институциите тежат, мили хора. Колкото и да твърдим, че им нямаме доверие. Те са компетентните, те са тези, които разполагат с всичката информация, експерти и технологии.

Затова думите на институциите оформят общественото мнение, влияят на свидетелите, влияят и на разследващите.

И затова от тях се очакват повече факти и по-малко внушения.

Нека фактите говорят.

На всички друго мястото му е в криминалните романи, а не в реалния живот.

Текстът е от фейсбук профила на Мария Пеева. Заглавието е на Клуб Z.