Университетски преподаватели и учени се обявиха против идеята да има по един учебник в училищата по история и цивилизации, по български език и литература и по география и икономика. 

"Подобна практика се прилага най-вече в страни с недемократични политически системи като Куба, Северна Корея, Иран, Беларус."

Това посочи на пресконференция в БТА проф. д-р Мира Маркова - декан на Историческия факултет на СУ. Участваха още акад. проф. д-р Иван Илчев, проф. д-р Веселин Янчев, доц. д-р Светослав Живков от Историческия факултет на СУ; проф. д-р Амелия Личева - декан на Факултета по славянски филологии на СУ, проф. д-р Милко Палангурски от Института за исторически изследвания на БАН и писателят Захари Карабашлиев. 

Поводът за реакцията на университетските преподаватели е заявление, което премиерът Румен Радев даде преди около месец, като посочи сред мерките за справяне с плачевното състояние на училищното образование и въвеждането на един учебник по българска история, българска литература и география на България. 

В повечето европейски страни моделът на образователен плурализъм е стандарт, пазарът е свободен и учителите избират между одобрени учебници на различни издателства. Във Франция водещите издателства са шест, в Испания големите издателства са четири, в Италия няма централизирано одобряване на училищните помагала, а водещи на пазара са около пет-шест издателски групи. В Полша образователното министерство се придържа към политика на контролиран плурализъм и на пазара има винаги поне три-четири одобрени учебници, обясни проф. Мира Маркова. 

„Категорично заявяваме, че наличието на повече от един учебник по предмета „История и цивилизации" не е сред причините за проблемите в образованието ни.

Призоваваме министър-председателя да преразгледа плановете си за въвеждане на единствен учебник по история в училищното образование", заяви още деканката на Историческия факултет на СУ.

Тя съобщи, че е започнала инициатива за изпращане на отворени писма, които са от Историческия факултет, от Факултета по славянски филологии и от Геолого-географския факултет на СУ, като към тях са се присъединили преподаватели и учени от други университети и от БАН. 

Според акад. проф. д-р Иван Илчев, бивш ректор на СУ, „въвеждането на един-единствен учебник ще е първата стъпка към диктатурата".

„От няколко години от нашия факултет говорим колко е важно да се промени преподаването на литературата в училище. Идеята за един учебник могат да защитават само хора, които искат да върнат диктатурата и идеологията в образованието", заяви и проф. Амелия Личева. Тя прочете и писмо на преподаватели от факултета, в което се казва, че наличието на един учебник отнема доверието към учителя, защото точно учителите познават своите ученици, нивото на справяне и потребностите им.

„Един учебник по литература е силно ограничаване на правото да израснеш като гражданин и налагане на една остаряла доктрина на единомислието, на забранената и позволената литература, на клишираните модели и интерпретации. Към момента действат две учебни програми - едната по български език, а другата - по литература, обединени в един учебен предмет, като по всяка от учебните програми се създават отделни учебници.

Преминаването към един учебник означава, че българската образователна система ще извърви пътя обратно - към ограничаващия режим, характерен за недемократичните общества", аргументира се проф. Личева.

Според проф. д-р Веселин Янчев „целта е да се добие типизирана представа от учениците за България и света“.

Проф. д-р Милко Палангурски представи позицията на историците от БАН.

"Налагането на един учебник означава политическа цензура и учителят става безгласна буква."

"Ударът е срещу учебните дисциплини, които формират гражданско мислене“, заяви проф. Палангурски.

„Пиша книги с историческа тематика, баща съм на деца в училищна възраст и съм главен редактор в издателство, което не издава учебници. Идеята за един учебник по предмет не е българско изобретение. В Русия от 2023 г. историята се учи по един държавен учебник, от 2027 г. там учебниците по руски език и литература ще бъдат само един, а до 2028 г. - и по география. В Китай от 2019 г. учебниците по китайски език, история и политическо възпитание са единни за цялата огромна китайска държава. Във Виетнам от тази учебна година има един учебник по всички предмети. Гърция е единственият пример на европейска държава, която до тази година е имала един учебник по съответните дисциплини. Това се увенчава с провал и от тази година те минават отново на повече учебници за съответните програми“, каза писателят Захари Карабашлиев.

Той отбеляза, че всяка реформа, каквото и да е била тя, трябва да отговаря на два основни въпроса - какво налага тази реформа сега и какви данни има, че тази реформа ще реши конкретни образователни нужди. 

Доц. д-р Светослав Живков отбеляза, че учебниците могат да са два-три, пет или десет, но в един клас се учи по един учебник. Всички учебници се подготвят по единна учебна програма, като има задължителни теми, които трябва да присъстват във всеки учебник, добави той. 

Проф. Мира Маркова прочете и писмо срещу въвеждането на един учебник по география и икономика, от проф. д-р Климент Найденов - декан на Геолого-географския факултет на СУ, и от други преподаватели.