Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Представете си, че имате малък или среден бизнес в България. Създали сте иновативен продукт, за който рамките на страната ни са тесни. На пръв поглед, нямате проблем. България е в ЕС - най-големия свободен пазар в света с над 450 милиона потребители. Вие се радвате на неговите четири свободи, т.е. на свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Освен това България е част от еврозоната и Шенгенското пространство за движение без паспортен контрол. Няма кой да ви спре. Пътувайте, установявайте се, инвестирайте, работете, развивайте бизнеса си.

Така обаче е само на пръв поглед. Походът ви към европейските потребители ще свърши в следващата държава членка, където ви чака съвсем различно фирмено право, лицензионен режим, данъчна и социална и здравноосигурителна система, национални технически и потребителски стандарти, които допълват общоевропейските и различна система за признаване на квалификациите, заради която може да се наложи отново да учите и да полагате изпити.

Мечтата ви да станете голяма риба, плувайки в икономически океан, е осъдена да се мята в националния леген, защото реализирането ѝ при най-разнообразни условия в останалите 26 подобни легена би ви излязло твъре скъпо. Единственият начин да я запазите жива, е да я продадете, на някого, който има капитала и се намира на пазар без вътрешни бариери, където тя може истински да се комерсиализира. Така обикновено европейската мечта става американска. Това не е измислена история. Това е например историята на "Скайп", който тръгна от Естония.

Липсата на мащаб от икономическо неудобство вече се превръща в екзистенциално предизвикателство за Европа, защото не позволява ключови за конкурентоспособността и сигурността ѝ иновации като изкуствен интелект, квантови изчисления, нови материали, биотехнологии, но не само те - да се развиват със скороста и мащаба, който имат при глобалните ѝ конкуренти - САЩ и Китай. Изоставането в конкурентоспособността поражда слабост, тя - зависимост, а тя пък на свой ред - песимизъм, скептицизъм, опортюнизъм. 

Затова европейските лидери се събират на 12 февруари на неформална среща на върха, посветена на тема, която вече не е просто икономически приоритет, а въпрос на оцеляване: конкурентоспособността на Европейския съюз. В контекст на ускорена глобална надпревара, в която Съединените щати и Китай инвестират агресивно в индустрии на бъдещето, а геополитическите рискове преначертават веригите за доставки, Европа усеща, че губи позиции. Именно затова лидерите ще обсъждат как ЕС да възстанови способността си да расте, да привлича инвестиции и да създава компании, които могат да се конкурират на световната сцена.

В центъра на този разговор ще бъде завършването на единния пазар на ЕС. Защото конкурентоспособността е функция от мащаба, интеграцията и предвидимостта на правилата. Ако американските и китайските компании оперират в рамките на единна регулаторна среда, европейските продължават да се сблъскват с 27 различни набора от правила, административни режими и лицензионни изисквания. Това води до по-високи разходи, по-бавни иновации, по-малко инвестиции и невъзможност европейските фирми да постигнат мащаб, превръщащ ги в глобални играчи. 

Докладите "Лета" и "Драги": Къде единният пазар остава недовършен 

Тридесет и три години след създаването си единният пазар на ЕС продължава да бъде „недовършен проект“. Това е формулировката в доклада на Енрико Лета , бивш министър-председател на Италия, под заглавие "Много повече от пазар" („Much more than a market“) от 2024 г., който обръща основно внимание на фрагментацията в стратегическите сектори в ЕС (финанси, енергетика, телекомуникации). Авторът посочва, че тези сектори умишлено са били оставени извън първоначалния обхват на единния пазар, за да се запази националният контрол.

Резултатът днес  във финансовия сектор е липсата на истински съюз на капиталовите пазари. Заради нея всяка година стотици милиарди евро от спестяванията на европейците финансират американската икономика вместо европейската. В телекомуникациите на ЕС съществуват 27 отделни национални пазара, което пречи на операторите да постигнат разчера на глобалните си конкуренти. В енергетиката националните рамки възпрепятстват изграждането на общоевропейска инфраструктура, което е от решаващо значение за енергийната сигурност и по-ниските цени за индустрията.

Лета посочва прекомерното регулиране като една от най-големите пречки за бизнеса, особено за малките и средни предприятия (МСП). Многостепенното управление на ЕС, на местно, национално и съюзно ниво, създава припокриващи се регулации. Държавите членки често добавят допълнителни изисквания при въвеждането на европейските директиви, което фрагментира пазара още повече. Това кара европейските компании да се изкушават да преместват дейността си извън ЕС (например в САЩ), където административните процедури са по-бързи и по-опростени.

Конкретните примери за национални бариери и „добавки“ (gold-plating) към европейските правила включват драстични разлики в законите за несъстоятелността, данъчното облагане (като данъци при източника) и защитата на инвеститорите, отбелязва в своя публикация изследователят Апостолос Томадакис от Центъра за европейски политически изследвания в Брюксел. Той посочва, че дори когато съществуват общи директиви на ЕС, държавите членки често добавят специфични национални изисквания за докладване, различни критерии за лицензиране на финансови посредници и специфични правила за маркетинг на инвестиционни продукти. Специфични национални изисквания има и в сектори като строителство, търговия на дребно и професионални услуги. Тези „национални слоеве“ принуждават компаниите да поддържат отделни правни и административни екипи за всяка държава, в която оперират, което е основна пречка за икономии от мащаба и конкурентоспособността на ЕС спрямо САЩ.

Изследователят Жак Пелкманс от същия център изброява четири критични области на фрагментация, които според него лидерите на ЕС съзнателно избягват, въпреки огромната им икономическа цена. Това са телекомуникациите, радиочестотният спектър (където общият подход към честотите е ключов за 5G и 6G мрежите), въздушното движение (неуспехът на проекта за единно европейско небе води до неефективни маршрути и по-високи разходи), авторското право, което остава национално, вместо да се трансформира в единно право на интелектуална собственост на ЕС.

Пелкманс изброява и "вечни бариери", които държавите членки системно отказват да вдигнат. Пример за това са упоритите различия в националните режими за разрешителни и сертификация в услугите и защитата на определени професии от навлизане на конкуренти от други страни в ЕС. Продължават пречките пред взаимното признаване на професионалните квалификации между държавите. Техническото определяне на стандарти е все още е твърде бавно, което принуждава бизнеса да плаща за нови тестове и дизайни в няколко различни страни едновременно. При командированите работници досадни и разточителни процедури затрудняват мобилността на работната ръка. А тази мобилност е едно от условията за оптималността на икономическия и паричен съюз.

Докладът на Марио Драги от септември 2024 година за бъдещето на европейската конкурентоспособност е критична диагноза на икономическото състояние на ЕС. Драги, бивш председател на Европейската централна банка и бивш италиански премиер, подчертава пропастта в иновациите между Европа и глобалните ѝ конкуренти и така наречения "ефект на средния размер", като посочва, че основният проблем на ЕС не е липсата на идеи, а невъзможността за тяхното мащабиране поради 27 различни национални регулаторни системи, които правят експанзията скъпа и бавна. 

В стратегически сектори като телекомуникациите ЕС разполага със стотици оператори спрямо няколко големи играчи в САЩ, което води до ниски инвестиции в 5G и облачни услуги. В енергетиката недовършеният единен пазар и липсата на свързаност принуждават европейските фирми да плащат за електроенергия 2 до 3 пъти повече от тези в САЩ. Същевременно пазарът на отбранителни продукти остава силно фрагментиран по национални линии, което пречи на икономиите от мащаба. За преодоляване на тези дефицити Драги изчислява, че ЕС се нуждае от допълнителни годишни инвестиции в размер на 750 до 800 милиарда евро. Последната му прогноза отпреди седмица обаче, че сумата ще трябва да бъде доста по-голяма.

Регулаторната тежест е дефинирана като бариера на сложността, като се отчита, че само за пет години ЕС е приел над 13 000 нормативни акта в сравнение с около 3 000 в САЩ. Това създава несигурност за повече от половината малки и средни предприятия в блока, които посочват административните пречки като свое най-голямо предизвикателство. Като решения Драги предлага радикална институционална реформа с фокус върху изпълнението вместо върху ново регулиране, подкрепа за петата свобода за свободно движение на научни изследвания и иновации, както и преминаване към единен европейски надзор на финансовите пазари. Представяйки доклада си, Драги заяви, че без премахването на тези бариери и завършването на Единния пазар, Европа е застрашена от "бавна агония" и трайно изоставане от глобалните икономически сили.

Тревожни констатации на Европейската комисия

Европейската комисия, в своя последен доклад за единния пазар и конкурентоспособността, публикуван на 30 януари прави следното признание: 

„Значителни бариери продължават да съществуват в рамките на Единния пазар, особено на национално ниво. Поради външния натиск и вътрешните бариери европейската индустриална база ерозира, което води до загуба на работни места в производствения сектор и до затваряне на заводи.“

Между 2023 и 2024 г. делът на вътрешноевропейската търговия със стоки е спаднал от 23,5% на 22%, докато този при услугите остава почти непроменен на 7,9%. А именно тези два показателя – вътрешната търговия със стоки и услуги – са ключовите измерители за степента на интеграция и функционирането на единния пазар. След три десетилетия почти непрекъснат растеж, вътрешноевропейската търговия започва да се свива.

Документът отчита и че европейската производителност на труда остава с около 20 процента по-ниска отколкото в САЩ, което се дължи основно на по-бавното усвояване на цифрови технологии и по-ниските нива на иновации.

Докладът показва, че от 29 ключови индикатора за конкурентоспособност едва шест отбелязват подобрение, докато други шест се влошават, а повечето остават без промяна. Проблемите са системни: неправилно транспониране на директиви, нарастващ „дефицит на съответствие“, бавни процедури за стандартизация, фрагментирани правила за услуги, различни национални изисквания за етикетиране и опаковки, както и недостатъчен контрол върху продукти от електронната търговия. Комисията признава, че липсата на ефективно прилагане на правилата – включително ограничен брой процедури за нарушение – допринася за разпадането на единното регулаторно пространство. В същото време административната тежест остава висока, въпреки започналите инициативи за намаляването ѝ.

Комисията подчертава и структурни слабости в иновациите: разходите за научноизследователска дейност са едва 2,2% от БВП – далеч от целта от 3% – а патентната активност и внедряването на цифрови технологии растат твърде бавно. Европейските компании изостават в изкуствения интелект, облачните услуги и анализа на данни, а недостигът на квалифицирани кадри се превръща във второто най-голямо препятствие пред инвестициите. Частните инвестиции намаляват, а рисковият капитал остава в пъти по-малко отколкото в САЩ. Високите енергийни цени и бавната електрификация допълнително отслабват индустриалната конкурентоспособност.

Според Андреас Шваб, евродепутат от Европейската народна партия и дългогодишен докладчик по темата, цитиран от платформата "Матинал юропеен", „през последните години интеграцията на единния пазар на практика е спряла“. Той посочва две основни причини:

„Продължаващото съществуване на значителни национални пречки и задълбочаването на дефицита на съответствие при прилагането на правото на ЕС“.

Тези тенденции се подхранват от няколко фактора. От една страна, правителствата често въвеждат неправилно директивите на ЕС или въвеждат нови национални „технически“ стандарти, които затрудняват достъпа на стоки и услуги от други държави членки. От друга страна, Комисията е свела до минимум ролята си на пазител на правилата, като все по-рядко оспорва национални технически норми и открива все по-малко процедури за нарушение, за да не усложнява отношенията си с националните столици.

Според "Матинал" Международният валутен фонд е изчислил „вътрешните мита“ в ЕС – тоест допълнителните разходи, произтичащи от търговските бариери вътре в Европа – на 44% за промишлените стоки и 110% за услугите. Тази оценка е била оспорена, но Европейската централна банка е провела собствено изследване с подобни резултати: вътрешните мита възлизат на 67% за стоките и 95% за услугите, пише изданието.

Какво представлява "28-ят режим"?

Концепцията за "28-ия режим" или 28-ата правна система се превърна в централен стълб в стратегията на Урсула фон дер Лайен за втория ѝ мандат начело на Европейската комисия. Очаква се той да стане ключова тема на неформалната среща на върха във фламандския замък Алден Бизен в източната белгийска провинция Лимбург на 12 февруари т.г. 

Като алтернатива на 27-те национални правни системи, 28-ият режим представлява паралелна и незадължителна европейска правна рамка, която не заменя националните закони, а съществува редом с тях. Те позволява на компаниите, особено стартъпите и иновативните предприятия, могат да изберат да се регистрират директно по този европейски режим, често наричан проект EU Inc., вместо по националното право на държавата, в която се намират.

В контекста на анализите на Лета и Драги този механизъм предвижда въвеждането на единен устав на компанията, при който фирмата ще бъде европейско дружество с идентични правила за управление във всички държави членки, вместо да следва национални форми като германското GmbH,  френското SAS или българските АД или ООД. Проектът цели осигуряването на дигитална регистрация чрез единен европейски портал за по-малко от 24 или 48 часа, както и въвеждането на хармонизирани правила за несъстоятелност. Последното е от решаващо значение за инвеститорите, тъй като настоящите процедури при фалит са коренно различни в отделните държави. Режимът включва също единни правила за интелектуална собственост и пренос на данни, което улеснява мащабирането на технологични иновации.

На срещата на 12 февруари Фон дер Лайен, заедно с Енрико Лета и Марио Драги, ще се опита да убеди лидерите на държавите членки, че мащабът е критичен фактор и без този режим европейските компании ще останат заключени в националните си пазари, губейки конкурентоспособност спрямо глобалните гиганти от САЩ и Китай. Изчисленията показват, че премахването на нуждата от навигиране в 27 различни системи ще спести милиарди евро административни разходи годишно и ще направи европейските фирми много по-атрактивни за международните инвеститори, които често се отказват поради правната сложност в ЕС. Очакват се обаче и съпротива от някои държави, които се опасяват от "правен дъмпинг" или отслабване на националния контрол.

Според подготвителните документи, които циркулират в Брюксел, първият етап на „Режим 28“ вероятно ще бъде фокусиран върху капиталовите пазари и цифровия бизнес – секторите, в които фрагментацията най-силно пречи на растежа. Възможно е по-късно режимът да се разшири към други области, включително общо европейско дружество или единни правила за стартиращи компании.

Драги вдига летвата по-високо

Миналия понеделник Драги отправи едно от най-премите си послания към европейските лидери: ако ЕС иска да остане глобален фактор, трябва да приеме интеграция на различни скорости. В реч в реномирания Католически университет в белгийския град Льовен, където получи почетна докторска степен, Драги подчерта, че Европа не може да си позволи да чака най-колебливите.

„Трябва да правим стъпките, които са възможни с партньорите, които наистина са готови“, заяви той, като настоя, че само там, където държавите членки са обединили правомощията си, ЕС е успял да действа като сила.

Според него истинската мощ изисква Европа да се придвижи „от конфедерация към федерация“. Драги даде примери: в областите, където ЕС вече е федерализиран – търговия, конкуренция, единен пазар, парична политика – Съюзът е уважаван и преговаря като единен играч. Той припомни и скорошните търговски споразумения с Индия и Латинска Америка като доказателство за това влияние. Но предупреждението му беше ясно: докато САЩ и Китай ускоряват, Европа рискува да се окаже „подчинена, разделена и деиндустриализирана“, особено на фона на руската агресия и все по-непредвидимия трансатлантически партньор.

Драги посочи, че най-големите слабости на ЕС остават в сферите, където националните столици ревниво пазят контрол – отбраната, индустриалната политика, външните работи. Там Европа продължава да изглежда като „разхлабена група средни държави, които могат да бъдат разделяни и третирани поотделно“. Той похвали и рядък пример за европейска твърдост – общата позиция по казуса с Гренландия, когато ЕС избра да се противопостави на натиск от САЩ.

„Като застанаха заедно срещу пряка заплаха, европейците откриха солидарност, която преди изглеждаше недостижима“, каза той.