Конституционните промени в глава съдебна власт бяха приети в края на миналата година и за разлика от всички останали не бяха атакувани пред Конституционния съд. Така, в условията на все още работеща (не)коалиция Министерство на правосъдието се захвана с написането на на практика най-съществената част от тази реформа - Законът за съдебната власт.

Проектът е готов. Но съдбата му - неясна. Той може да попадне в ръцете на служебното правителство (при отявлен конфликт на интереси), а как да изглежда на финала - да се реши от плаващите вече мнозинства в парламента, ако ГЕРБ и ДПС решат да пришпорят процеса.

Защо?

Считано от 25 март започна да тече 20-дневният срок за обществено обсъждане на закона. То приключва на 15 април. След него постъпилите становища се обобщават, което според МП не отнема много време. След съгласуването между министерствата се внася в Министерския съвет за одобрение. При такова - влиза в Народното събрание. 

Планът на правосъдния министър в оставка Атанас Славов бе процесът да приключи до края на април, за да имат депутатите два месеца за обсъждания и ЗСВ да бъде окончателно приет в края на юни. Шестмесечен бе и срокът за това, записан в преходните и заключителни разпоредби на основния закон при измененията.

След отказа на ГЕРБ да продължи преговорите за съвместно управление с "Продължаваме промяната-Демократична България" обаче така заложената реформа увисва във въздуха. Макар още да няма президентски указ за назначаването на служебния кабинет, то съдейки по заявката на Румен Радев, а и по свиканото от председателя Росен Желязков (ГЕРБ) за утре в 9 ч. извънредно заседание на НС за клетвата му, то по всичко личи, че от новия правосъден министър и кабинета "Главчев" ще зависи дали ще внесе ЗСВ в парламента, а и какви корекции ще направи преди това. 

Въпросът е, че служебната министърка Мария Павлова на практика е в конфликт на интереси. Причината - тя идва от позицията на заместник-главен прокурор на изпълняващия функциите Борислав Сарафов. От организираната в края на март дискусия за ЗСВ стана ясно, че от държавното обвинение не одобряват особено измененията в ЗСВ и свитите (с Конституцията) функции на Главния.

Пак с промените в основния закон, бе решено и да има непрекъсваемост на мандата на Народното събрание, т.е. то да не се разпуска, както бе преди това, с назначаването на служебния кабинет и датата за изборите. Може обаче само да реши да се разпусне за месеца на предизборната кампания. Може също така и да се е разпуснало за кампанията, да се свикват заседания на комисиите, както и заседания за гласувания. С други думи, ако мнозинство реши да се захване със Закона за съдебната власт, то няма пречки да приеме закона. Авторите му от ПП-ДБ обаче са твърдо против това - не може този важен закон да се приема с плаващи мнозинства, смятат те. На практика обаче, ако решат, ГЕРБ и ДПС може да форсират процеса. Председател на ресорната комисия - тази по правни въпроси - е Анна Александрова от ГЕРБ. Председателят е този, който свиква заседанията. 

И все пак, очакването е, че депутатите ще излязат в едномесечна "предизборна ваканция" за вота на 9 юни. Според парламентарния правилник обаче те имат и 10-дневна великденска ваканция, която започва от Разпети петък включително. Тази година това означава да се разпуснат още от 3 май. 

Защо промените са важни?

Новият ЗСВ е на практика крайъгълният камък на правосъдната реформа и според ПП-ДБ е в основата на това ГЕРБ да "разтури седянката" - защото Борисов и Делян Пеевски (ДПС) вече няма да могат да разпростират така влиянието си върху съдебната власт. 

С проекта се слага срочност на командироването на съдии и прокурори, което сега се използва или като наказание, или като пощрение - за отглеждане на лоялни магистрати. Затвърждава се и духът на конституционните промени, според които главният прокурор вече няма да може да влияе надолу по веригата, а ще има представителни функции. Вече няма да може да го има и сегашното заварено положение при висшите съвети. Мандатът на ВСС (вече Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет) отдавна е изтекъл, но заради липсата на мнозинство от 2/3 в изминалите няколко години на политически кризи, не позволи смяната им. Така на практика статуквото си остана. Новите текстове позволяват при избор на съдийската квота да се конституира нов ВСС. (Такъв избор имаше, но заради неделимостта на доскорошния съвет, новоизбраните членове не можеше да встъпят. Със законови изменения впоследствие изборът бе занулен, б.р.). 

Приемането на новия ЗСВ дава старт на процедурата по избора на новите членове на двата съвета, като прокурорският трябва да избере и нов главен прокурор. Борислав Сарафов е изпълняващ функциите.

На практика обаче всичко в момента си е постарому. И статуквото няма причина да иска промяна. Освен, ако не промени правилата.