Обединеното кралство и Франция може да допринесат за изграждането на европейски ядрен щит, ако Доналд Тръмп отново стане президент на САЩ. Това предположи германският финансов министър Кристиан Линднер в интервю за "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".

Въпросите за европейското ядрено възпиране на Русия се засилиха след предупреждението на бившия американски държавен глава в събота, че няма да защитава държавите членки на НАТО, които не са инвестирали 2% от своя брутен вътрешен продукт за отбрана. Той дори насърчи Русия да ги атакува.

Европейските лидери изтълкуваха коментарите като предупреждение, че ядреният щит на САЩ, който пази Европа от създаването на алианса (1949 г.) насам вече не може да се приема за даденост, в случай че Тръмп се върне в Белия дом. 

"Стратегическите ядрени сили на Франция и Великобритания вече дават принос за сигурността на нашия съюз. Френският президент Еманюел Макрон отправи различни предложения за сътрудничество. Трябва да разбираме последните изявления на Доналд Тръмп като призив за по-нататъшно преосмисляне на този елемент от европейската сигурност под егидата на НАТО", обясни Линднер. "Въпросът е: при какви политически и финансови условия Париж и Лондон биха били готови да запазят или разширят собствените си стратегически способности за колективна сигурност? И обратното, какъв принос сме готови да направим? Когато става дума за мир и свобода в Европа, не трябва да избягваме тези трудни въпроси".

Централният въпрос в ядрения дебат е не толкова дали Великобритания или Франция ще предоставят своите ядрени оръжия на разположение на ЕС, а дали двете страни биха могли да се съгласят да ги поставят в услуга на стратегията на НАТО за възпиране.

През 2020 г. френският президент Еманюел Макрон призова за "стратегически диалог" относно "ролята на ядреното възпиране на Франция по отношение на колективната сигурност (на Европа)". Германия така и не прие това предложение. Но заплахата на Тръмп променя позициите на влиятелни германски политици.

Манфред Вебер, германският консерватор, който ръководи дясноцентристката група на Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент, подкрепи провеждането на разговори с Франция. Той не изключи изграждането на европейски ядрен чадър и призова за отваряне на "нова глава" с Лондон.

"Макрон вече направи неясно предложение да говорим за значението на френските ядрени сили за Европа. Сега, когато Доналд Тръмп открито поставя под въпрос ролята на САЩ като защитна сила, би бил подходящия момент за това. Същото се отнася и за британците, с които най-накрая трябва да започнем нова глава на сътрудничество след Брекзит".

Катарина Барли, водеща кандидатка на Социалдемократическата партия на Германия преди евроизборите през юни, също изглежда подкрепя идеята. В интервю за "Тагесшпигел" тя интерпретира думите на Тръмп като знак, че "вече на САЩ не може да се разчита".

Не всички обаче са на това мнение. Германският министър на отбраната Борис Писториус, също социалдемократ, призова за спокойствие с безумното обяснение, че на теория Тръмп все още не е спечелил републиканската номинация.

"Мога само да предупредя срещу започването на подобна дискусия с такава небрежност само защото Доналд Тръмп, който дори не е кандидат за президент, прави подобни изявления", посочи Писториус.

Победата на Тръмп, отвъд форсмажорни обстоятелства, е само въпрос на време. Той печели с убедителна преднина всички първични избори пред единствения останал кандидат на Републиканската партия - Ники Хейли. След няколко седмици бизнесменът ще се сдобие с необходимия брой делегати, за да обезсмисли участието на бившата губернаторка на Южна Каролина в надпреварата и да грабне номинацията на републиканците за генералните избори на 5 ноември.

Друг представител на Социалдемократическата партия, Ралф Стегнер, описа пред "Тагесшпигел" стремежа към общи европейски ядрени оръжия като "изключително опасна ескалация".

"Няма нужда от европейска ядрена сила – това би било обратното на европейска сигурност".

Обединеното кралство пък твърди, че неговите ядрени оръжия са налични за използване по искане на върховния главнокомандващ на НАТО в Европа - генерал Крис Каволи, и че те ще бъдат вкарани в действие само "при екстремни обстоятелства на самозащита, включително защитата на нашите съюзници в НАТО". Това уверение обаче беше направено в контекста на ядреното присъствие на САЩ в Европа, което би могло да бъде поставено под въпрос, ако Тръмп стане президент.

Лейбъристката партия, която се очаква в следващата една година да се върне на власт (парламентарните избори трябва да се проведат не по-късно от 28 януари 2025 г.) обеща да засили сътрудничеството в областта на отбраната с Европа. Министърът на отбраната в сянка Джон Хийли се ангажира да постигне споразумение в сферата на отбраната с Германия през първите шест месеца от встъпването си в длъжност. Но в това обещание не бе засегната темата за изграждането на британски "ядрен чадър".