Представете си, че сте застаряващ диктатор с имперски претенции и вечно вперен поглед зад гърба в очакване на вражеска или "приятелска" кама. Колкото и да са дебели стените на бункерите ви, колкото и артистични да са клетите ви клонинги - вие най-ясно осъзнавате, че с всяка изминала година вероятността да се превърнете в класически персонаж на Шекспир неимоверно нараства. 

Защото така както вие мачкате гражданите на империята си, така времето и премеждията ви в качеството ви на доживотен монарх дъвчат старите ви кокали. И най-лошото - този естествен процес не остава тайна за никого... в т.нар. изборна година.

Разбира се, има начини да смутите "хейтърите", да накарате масите да се замислят:

"Ех, тоя Вова, старичък е, но още го държат краката!".

Например - като поканите в двореца безгръбначен американски журналист, който ще ви даде трибуна пред многомилионната си/ви аудитория. Не само да защитите жестоката си война, но и да го шашардисате с авторитетния тембър на гласа си и несломимия си интелект. Да се замисли два пъти следващият претендент за престола, преди да ви мушне отзад.

Познатите опорки политат и кацат на началните страници на повечето големи медии по света. Къде дословно, къде критично. Всичко е точно, монтажистите ви изглежда са си свършили работата. После обаче се оказва, че са пропуснали нещо важно. 

Докато най-спокойно аргументирате геноцида над един народ, лявото ви стъпало рязко се повдига с намерение вероятно да заиграе ирландски "степ". Със сетни сили хващате бедро с ръце и задушавате порива на вироглавия крайник. 

Но вече е късно. 

Светът получава още едно доказателство, че не сте безсмъртен.