Харолд е объркан юноша, който посещава погребения за забавление и често инсценира смъртта си по най-неочаквани начини. Мод е почти 80-годишна, обича да краде автомобили и да прави полицията за смях. Ексцентризмът на тези двама герои, които съдбата среща, ги превръща в култови образи. Те са увековечени във филма „Харолд и Мод" от 1971-ва, в много театрални постановки, включително и у нас, а сега за първи път на български се публикува и едноименният роман.

Авторът Колин Хигинс (1941 – 1988) е американски сценарист, продуцент и режисьор. Първият му проект „Харолд и Мод" е започнат под формата на сценарий за магистърския му труд, след което паралелно е доразвит в книга и филм. Хигинс има номинации за „Еми" и „Златен глобус", но името му остава завинаги свързано най-вече с „Харолд и Мод". 

„Харолд и Мод" излезе по книжарниците на 31 януари със знака на издателство „Кръг", в превода на Владимир Германов и с красива корица от Виктория Видевска.

Възможно ли е деветнайсетгодишният Харолд, който обикаля из града с личната си катафалка, да се научи да живее пълнокръвно от щурата Мод, или ситуациите, в които младите попиват мъдростта на старите, си остават просто клише? Възможно ли е между двамата герои да се изгради приятелство, което да прерасне дори в нещо повече? Отговорът е положителен, щом става дума за Мод, която разбива всички стереотипи на пух и прах. Мод често припомня на околните, че нищо не е вечно – нито вещите, нито дните ни на този свят. „Не можеш да позволиш светът да те съди толкова строго", казва тя на своя млад приятел. И още: „Най-добре е да не си прекалено морален. Самозалъгваме се и губим твърде много от живота си. Цели се над морала". Или: „Светът няма нужда от още стени. Всички трябва да излезем и да строим мостове!".

И така, докато Мод отваря очите на Харолд за всички възможности на живота, младежът се кани да отпразнува с нея осемдесетия ѝ рожден ден. Всеки е подготвил изненада за другия, но изходът от едната е особено труден.

Вълнуващ, забавен и необикновен, романът „Харолд и Мод" бързо печели симпатиите на читатели по цял свят. Едноименният филм с носителката на „Оскар" Рут Гордън, е награден с две статуетки „Златен глобус". Спектакли по пиесата и до днес се играят на театрална сцена по цял свят – от „Бродуей" до България. Незабравима остава телевизионната постановка на Хачо Бояджиев от 1978-а със Стефан Данаилов като Харолд и Леда Тасева като Мод. Всички нейни почитатели несъмнено ще харесат и романа, в който се разказва цялата история на любимите герои.

* * *

ИЗ "ХАРОЛД И МОД" НА КОЛИН ХИГИНС

"Харолд и Мод". Снимка "Кръг"

– Вече имахме няколко сеанса, Харолд – каза доктор Харли, – но не мисля, че уверено можем да твърдим, че сме постигнали го­лям напредък. Съгласен ли си?

Харолд, легнал на кушетката и загледан в тавана, кимна одобрително.

– И защо е така?

Харолд се замисли за момент.

– Не знам – рече.

Доктор Харли отиде до прозореца.

– Мисля, че причината е нежеланието ти да говориш и да се задълбочиш. Трябва да об­щуваме, Харолд. Иначе няма как да разбера. Така. Нека обсъдим още веднъж тези твои престорени самоубийства. След последния ни сеанс майка ти ми съобщи за още три. По мои изчисления това прави общо петнай­сет. Нали така?

Харолд погледна съсредоточено към та­вана.

– Да – съгласи се той замислено, – ако не броим първото и когато бомбата в оранже­рията избухна през нощта.

Доктор Харли прокара ръка по оредява­щата си коса.

– Петнайсет – повтори той. – И всички­те бяха посветени на майка ти?

Харолд се замисли за момент.

– Не бих казал „посветени“ – заключи на­края.

– Не – кимна доктор Харли, – предпола­гам, че не. – Той седна зад бюрото си. – Но целта на всичките е била да предизвикат определена реакция от страна на майка ти, нали? Например инцидентът с разбития че­реп, за който говорихме миналия път. Сло­жил си манекена с пъпеша зад задната гума на колата ù, така че когато потегли, да помисли, че ти е премазала главата. Значи истерията, която е проявила майка ти то­гава, е нещото, което си искал да предизви­каш в последните три случая. Нали така?

– Ами – отговори Харолд – онова беше един от първите ми опити. Тогава беше много по-лесно.

– Хм, да – съгласи се доктор Харли и се об­легна на стола си. – Разкажи ми за инциден­та в банята снощи.

– Какво искате да знаете?

– Според теб беше ли успешен?

Харолд се замисли над въпроса.

– Това бе най-добрата реакция, която ус­пях да предизвикам през последните някол­ко седмици – отговори той.

– Остави ли прощално писмо?

– Не. Обаче написах „Сбогом“ с кръв на ог­ледалото. Не мисля, че го видя.

– Остави ли прощално писмо за обесване­то в кабинета?

– Да. Оставих го на бюрото. Тя дори не го взе.

– Значи обесването е било провал?

– Може би заради реквизита – предполо­жи Харолд. – Може би трябваше да използ­вам различна система за окачване.

– Изглежда, използваш много сложни рек­визити за тези, хм, изпълнения. Басейнът например. Сигурно е било много трудно.

Харолд въздъхна дълбоко.

– Да – отговори той с лека усмивка на за­доволство. – Беше. Трябваше да направя по­плавъци за обувките и костюма. Наложи се дори да измисля малко кислородно устройство, което позволява да дишаш под вода. Добре се справих.

– Но не си успял. Поне ако съдя по думите на майка ти.

Харолд вдигна очи към психиатъра.

– Какво каза тя?

– Каза, че те е видяла да се носиш по по­върхността на басейна с лице надолу, на­пълно облечен и с надпис „Сбогом, свят“ на гърба. Поискала е прислужницата да ти даде топло какао на обяд, защото не е искала да се простудиш.

Харолд отново погледна към тавана. Мина доста време, преди да отговори.

– Отне ми три дни, за да подготвя всич­ко – поклати тъжно глава.

Доктор Харли се наклони напред, без да става от стола си.

– Кажи ми, Харолд – реши да смени тема­та, – с какво си запълваш времето?

– Имате предвид, когато не правя крое­жи как да...

– Да. Какво правиш през деня? Ти не хо­диш на училище.

– Не.

– И не работиш.

– Не.

– Тогава как преминава един твой ден?

Харолд се замисли.

– Посещавам гробища за автомобили.

– И с каква цел?

Харолд пак се замисли за момент.

– Отпадъците – отговори той. – Обичам да ги гледам.

– Разбирам. Какво друго правиш?

– Обичам да наблюдавам пресата за ав­томобили в депото за скрап.

– И какво още?

– Обичам срутванията.

– Имаш предвид събарянето на стари сгради и други подобни?

– Да. Особено ми харесва голямата желяз­на топка.

– Това е много показателно, Харолд, и спо­ред мен открива няколко възможни подхода за следващия ни сеанс. Времето ти за днес изтече. Поздрави майка си. Мисля, че ще я видя в началото на следващата седмица.

Харолд стана от кушетката и си взе до­виждане.

– В гробище за автомобили ли отиваш сега? – попита доктор Харли учтиво.

– Не – отговори Харолд. – В истинско.

Психиатърът се сепна.

– О... извинявай! Да не би някой от семейството...?

– Не – отвърна Харолд и отвори врата­та. – Просто обичам да ходя на погребе­ния.