- Г-н Кънев, какво според вас успяхте и какво не успяхте да свършите лично вие като евродепутат за последните пет години?

- Понеже сме към края на мандата, първо, задължително ще направя своя отчет в близките седмици. И, второ, може би по-важно, човек трябва да даде някаква оценка на себе си.

Ще се върна към изявлението, с което влязох в кампания през 2019 г. Може би част от читателите ви помнят, че бях номиниран доста кризисно в последния момент, броени дни преди началото на кампанията. И имах буквално часове, в които да представя платформа преди кандидатурата ми за водач на листата на „Демократична България“ (ДБ) да бъде обявена. Сега, като погледна тази платформа, написана доста спонтанно, истината е, че учудващо много неща са изпълнени или най-малкото съм положил успешни усилия българската позиция по тях да напредне.

Виждам, че тогава основните ми приоритети са ангажирането на ЕС с проблематиката на върховенството на правото в България. На второ място, засилване на общата външна политика и политиката на сигурност (ОВППС) на Съюза. Основно внимание съм отделил на общата енергийна политика и възстановяването на работата по енергийния съюз, който бе приоритет на ЕС през 2014 и 2015 г., а после заглъхна, но сега, в контекста на Зелената сделка и руската агресия в Украйна, отново е първостепенна тема за работата на Съюза. 

Специален акцент имаше в цялата ни програма и особено в моето послание върху политиките в защита на околната среда и особено чистотата на въздуха. Нямаше как през 2019 г. дори да предположа, че Директивата за емисиите от промишлеността ще бъде предложена за ревизия, камо ли че аз ще бъде основен докладчик по нея в Европейския парламент. Но това е директивата, която дава обща европейска рамка за намаляване на замърсяването на въздуха, водата и почвата. Така че се оказа, че по един от основните ангажименти на кампанията ни всъщност съм бил на възможно най-високата позиция в ЕП. И сега сме на прага на приключването на работата. На 11 януари т.г. одобрихме споразумението между ЕП и националните правителства в парламентарната Комисия по околна среда. Това стана с много голямо мнозинство, което включва голяма част от консерваторите, зелените и дори голяма част от крайно-десните и крайно-левите. Това е един наистина уникален консенсус на фона на поляризацията по доста други екологични досиета. Не на последно място се сещам за т.нар. слоган, за мотото на кампанията ми през 2019 г. - „България може много повече в силна Европа“.

Мисля, че наистина в рамките на 5 години с работата си тук показах, че България може да бъде много по-активна във формирането на европейските политики. И че в работата си следвам поетите ангажименти: 

Да започнем с изключително тежкия сблъсък през есента на 2020 г., когато предизвиках нарочен парламентарен дебат за кризата на правовата държава в България.  За първи път в пленарна зала на ЕП се разглеждаше върховенството на правото в България и имаше резолюция по този въпрос. 

Тук искам да отбележа, че аз правя пряка връзка между този дебат, тази резолюция и отстраняването на Иван Гешев. Беше изключително тежко гласуване вътре в ЕНП. От ГЕРБ тогава защитаваха Гешев, те положиха всички усилия ЕНП категорично и единно да гласува „против“. В рамките на ЕНП имахме тежки сблъсъци, в които бях сам срещу много хора. Крайният резултат, ако си спомняте, беше, че 23-ма депутати от ЕНП не се противопоставиха на резолюцията. Те гласуваха „за“ или „въздържал се“ въпреки категоричния натиск на ръководството на групата всички единно да гласуват „против“. Това отчитам като голям личен успех, със значителни положителни последици за България – отстраняването на Гешев, свалянето на мониторинга върху правосъдието ни, частичният напредък за Шенген. 

От гледна точка на ръководството на ЕНП не съм бил от най-дисциплинираните депутати в групата. Често съм се опитвал да бъда коректив по отношение на политически решения на ръководството, поведението на групата по отношение на България, посоката на зелените политики и т.н.. Но днес смятам, че по много теми бях чут и се чувствам пълноценен член на ЕНП. Този риск си струваше. 

По отношение на енергийната политика също срещнах огромни предизвикателства, но от различен характер: През 2019 г. в България нямаше осъзнаване на степента, в която климатичната политика е приоритет в Западна Европа. Съответно нямаше очакване за подобно мащабно законодателство, каквото представлява Зелената сделка. Едно от най-трудните неща за комуникация с българското общество е дори въпросът колко законопроекта има Зелената сделка. Броя между 15 и 19. Чак не е ясно кое е вътре в този пакет, кое не е. Да не говорим за основния елемент – пакета „Подготвени за цел 55“. Това е едно чудовищно по мащабите и ефектите си законодателство, за което България беше напълно неподготвена. Работата ми по това законодателство беше изключително активна. Успях да работя практически по всичките му елементи, дори по тези, по които Комисията по околна среда не беше водеща. Само по пакета „Подготвени за цел 55“ внесох над 500 изменения в различни законодателни актове, немалко от тях се превърнаха в част от окончателните законодателни текстове. Например по мое предложение новите въглеродни емисии върху транспорт и отопление (т.нар. СТЕ-2) ще имат таван на цената, няма да има как да водят до рязко поскъпване, няма да имат изразен проинфлационен характер. 

И все пак, българските граждани все още не знаят за какво става дума - нито за предимствата, нито за недостатъците. В България в момента Зелената сделка е преди всичко обект на фалшиви новини и враждебна пропаганда. Тя се разглежда без всякаква дълбочина, без разбиране на това какви законодателства, ефекти, рискове и потенциал предлага. Само отделни бизнеси в България са наясно с възможностите за нас, а те са много. 

- На какво според вас се дължи този неуспех?

- За мен основната причина е, че европейската климатична политика никога не беше обяснявана в своята сложност и дълбочина от момента на влизането ни в ЕС, че дори от преди него – от момента на преговорите за влизане. Слушам в момента какви дивотии се говорят в българските медии, например за търговията с въглеродни емисии. Човек ще остане с впечатление, че това е някаква нова политика от 2019 или може би 2021 г. А всъщност това е заварено законодателство, в сила от 2005 г. - две години, преди да влезем в ЕС. Ние влизаме в тази търговия, влизайки в ЕС. И си давам сметка колко малко българските правителства, а и българските представители в Европейския парламент, са разбирали или са казвали на обществото за един 10-годишен период от време. А когато тази политика със Зелената сделка се засили, ние изпаднахме в серия от външни и вътрешни кризи, които направиха качествената комуникация между българските правителства и българските граждани невъзможна. Първо беше COVID-19. През лятото на 2021 г. започна първата инфлационна вълна. После, в началото на 2022 г., - руската агресия в Украйна.

Успоредно с това у нас се провеждаха избори през няколко месеца, сменяха се правителства, нямаше работещ парламент. Това е една от причините да бъда противник на тази политическа нестабилност, на разпадането на последователни парламенти. Защото виждах колко важни законодателства и какви огромни финансови пакети се разиграват на европейско ниво, докато България не може да състави достатъчно стабилно управление, дори за да реагира.

Тук ще кажа нещо, което не е свързано пряко с моята работа и с работата на никой евродепутат. Това е дълбоката неяснота в българското общество за факта, че българското правителство е законодател в ЕС. Че ЕС има двама законодатели – Европейският парламент и Съветът (съставен от правителствата на страните членки – б.р.), където заседават нашите демократично избрани правителства. И дори, че в общия случай Съветът има малко по-голяма тежест, даже в немалко случаи – доста по-голяма от ЕП. 

Българските правителства през годините не обсъждаха европейските теми с гражданите. Държаха се не като законодатели, а като получатели на законодателство, като жертви на законодателство, а не като негови създатели. Може би това тръгна от Бойко Борисов и неговото прочуто „Брюксел казà това, Брюксел казà онова“. Тук българските граждани не са виновни. Те не са длъжни да знаят, че „Брюксел“ нищо не казва. Че това е един законодателен процес, в който на всяко ниво, на всеки етап участват български представители със значително право на глас и отговорност.

- Ще се опитате ли да поправите този пропуск в следващия Европейски парламент?

- Аз се опитвам активно да поправям това в последните 4 години чрез непрекъсната комуникация с правителствата у нас, включително с правителства, с които моята политическа сила няма добри отношения, които аз не подкрепям – и последния кабинет на Борисов, и поредицата от служебни кабинети, с които имах много различни виждания. Винаги съм търсил интензивно общуване по важните европейски въпроси. Също и с българските евродепутати, независимо от коя политическа сила са, сме полагали усилия да имаме обща консолидирана българска позиция. Тези усилия в повечето случаи бяха успешни.

Сега, естествено, с правителството на академик Денков, което е подкрепено от “Демократична България”, комуникацията е по-лесна. Съгласуваме всеки въпрос на европейското законодателство предварително, полагам усилия да осигуря сътрудничество между кабинета и останалите ни евродепутати.

По въпроса дали аз съм кандидат на следващите избори за Европейски парламент: Това е решение на лидерите на “Демократична България” и “Продължаваме промяната”. Първо – дали ще се явим заедно в коалицията ПП-ДБ. И второ – как ще изглежда листата за ЕП. Това не е отговор, който аз мога да дам. 

Имам амбицията да продължа работата си в ЕП, нещо повече – да постигна много повече, вече не сам, а като част от силна политическа група. За да осигурим по-голямо влияние на България, на българите с демократични и реформаторски възгледи, трябва да сме по-силни от 2019г. 

Убеден съм, че имам подкрепата на единствената партия в която съм членувал – ДСБ. Надявам се скоро да бъде взето решение от коалиционния формат „Продължаваме промяната“-„Демократична България“ (ПП-ДБ) и ще се съобразя с него. Ако коалицията иска да продължа работата си в ЕП, ще се боря за това в кампанията. Ако реши, че в България ще съм по-полезен, ще помагам с целия си опит в европейските избори. 

Но първо спешно трябва да решим дали ПП и ДБ ще се явим заедно.

- Не изглежда ли естествено - след парламентарните и местните избори?

- Да, тази политическа сила, която се яви заедно на парламентарни и местни избори, трябва да се яви единна и на европейския вот. Защото това е единственият наистина силен европейски глас в българската политика – напълно искрен, без всякакви резерви. И това е единствената политическа общност, която разбира, че България трябва да влияе на европейската политика. Искам това да е първата по брой група български депутати в ЕП, която осъзнава, че да бъдеш европеец означава да се бориш в Брюксел. Да участваш активно във всеки един етап от законодателния процес, във всеки един парламентарен дебат, да бъдеш пълноценна част от всички преговори на всички нива – официални и неофициални, а не да си послушен или да си мрънкаш в ъгъла, което сме видели през годините предостатъчно.

Много добре работя с колегите от ГЕРБ в Европейския парламент в рамките на Европейската народна партия (ЕНП), но моето впечатление от политиката на ГЕРБ през последните 15 години – и то се дължи не на тях, а на лидера им – е, че основното качество на ГЕРБ в семейството на ЕНП е послушанието. Борисов се научи да търгува безконтролност у дома срещу послушание в Брюксел. Същото прави и ДПС в либералната група. А това е вредно за България и българското общество.

Последната година разликата между ГЕРБ и ДПС толкова се разми, че аз ги разглеждам като крила на една и съща политическа сила с различна електорална база.

Остават крайните националисти, които винаги са имали представители в ЕП. В момента това са представителите на ВМРО.

- Наистина ли ги смятате за крайни националисти?

- Добре, да кажем, че са националисти, да не ги определяме като крайни. Тяхната политическа линия трайно – не конкретно на двамата български представители сега (Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков – б.р.), а на политическото пространство, в което в миналото и „Атака“ имаше своите евродепутати, е да не се участва в законодателния процес, да не се влияе върху него, а да се трупат точки от мрънкане и оплаквания колко е лош онзи Брюксел, дето „казà“. Това е изключително безплодна позиция, от която България няма ползи.

- Според вас ПП ли ще напусне редиците на либералите или ДБ ще излезе от ЕНП?

- Умишлено не казах „една парламентарна група“, а казах „група представители“. Напълно възможно е след изборите ДБ и ПП да изберат различни групи в ЕП. Такива примери има много. 

Например полската опозиция, която вече не е опозиция, а е на власт. През 2019 г. тя имаше единна листа, която излъчи и към „зелените“, и към либералите, и към социалистите, и към ЕНП – към 4 групи. Словаците пък излъчиха от своята листа към ЕНП и "Обнови Европа" (ОЕ). Има и други примери с широки коалиции.

Но аз не казвам, че това е вярното решение. То е в ръцете на политическите лидери.  Бих казал, че то е въпрос и на умни преговори след изборния ден. Защото преговорите за позицията на България в следващия Европейски парламент, в комисиите, които са ключови за нашия интерес, започват на 10 юни. Ние трябва да бъдем активна част в този процес от изборния ден до деня през юли, в който ЕП се конституира и комисиите бъдат избрани.

- Все пак според вас кой е по-добрият вариант? ПП и ДБ да бъдат в една политическа група или всеки в своята група?

- Моето мнение е, че има предимства да бъдат в една група. Както казах вече, бях сам като представител на ДБ и, независимо от всички усилия и успехи, идва моментът, в който, ако си сам, удряш тавана. Защото не носиш гласове зад себе си. А тук има изключително много преговори, които в България бихме определили дори като пазарлъци, при които гласовете тежат изключително много. И една голяма делегация има тежест, която не може да бъде компенсирана от лична активност или качества.

- И тази група е...?

- Лидерско решение, на което далеч не е дошло времето. Както казах, решение може да се вземе след 10 юни, на база преговори. Естествено, че моето сърце е за ЕНП. Аз съм в ЕНП от 2004 г., отпреди създаването на ГЕРБ. Не разглеждам ЕНП и ГЕРБ като идентични понятия. Познавам добре ЕНП и знам, че това е една демократична сила, в която има всичко – от десни либерали, през аграрни партии, които в България повече приличат на БЗНС като политическа традиция, през традиционни консерватори, та до националконсерватори. Не случайно ЕНП се нарича „народна партия“, а не консервативна.

През годините забелязах изключителна близост в позициите на ДБ и полската „Гражданска платформа“ на Доналд Туск, чешката ТОП 09 на покойния вече Карел Шварценберг, словашката десница, която също има ясен генезис и развитие на демократична градска десница, това са само примери. Може би партията, която ми прави най-силно впечатление като позиции, влияние, сила и същевременно има изключителен баланс в поведението си, е шведската Умерена коалиционна партия, която днес контролира правителството в Стокхолм. С тези хора работих забележително добре по множество различни досиета и в комисията по заетост, и в тази по околна среда. И заедно защитавахме един по-пазарен, по-десен икономически модел от този, който мнозинството в този ЕП налага. 

- Повечето прогнози сочат сериозно поражение за либералите. От тази гледна точка не би ли било рисковано ПП-ДБ да се присъедини към тяхната група? 

- Вече казах, че моето предпочитание, вярвам и на цялата коалиция “Демократична България”, е да търсим представителство в ЕНП. Още веднъж казвам, че всичко в Европейския парламент е въпрос на преговори.  

Трябва обаче да се отбележи нещо, което в България много слабо се знае. Защото напоследък в публичното пространство „либерал“ се използва като някаква обида за краен левичар. Ако се вгледаме по-внимателно в групата на ОЕ, ще видим партии, които стоят дори вдясно от някои членки на ЕНП. Например германската партия „Свободни избиратели“, които са отцепници от Християндемократическия съюз (ХДС) и стоят вдясно от него. В момента те имат двама евродепутати, а очакват след изборите четирима. Икономически вдясно от ХДС стои и основната германска либерална партия – „Свободни демократи“. Нидерландските либерали на Марк Рюте са откровено дясноцентристка, а икономически, бих казал, крайно дясна формация. Така че либералната група е доста разнородна.

Можем да дадем примери и за това, което в България наричат „розови либерали“, woke-либерали. Но повечето от тях са при социалистите и „зелените“.

- Ако надделее решението да преминете към либералите, вие лично готови ли сте да го направите? Нали сърцето ви е в ЕНП?

- Ако бъда кандидат, ако бъда избран, ще участвам активно в дебата за това решение. И ще се съобразя с всяко политическо решение на коалицията си, което не нарушава базовите демократични принципи и възможността за следване на разумна дясна икономическа политика, на което също държа.

- Да поговорим малко и за ситуацията в България. Смятате ли, че явяването в единна листа на ПП и ДБ ще бъде успех за сглобката? Ще просъществува ли според вас това правителство до края на мандата си?

- Краят на мандата му никой не знае кога е. Не е договарян. А и не мога да правя прогнози за 4 години напред. Изобщо не бих искал да правя прогнози. Работата на политиците не е да анализираме, а да полагаме осмислени усилия в определена посока. Моите усилия са в посока ротацията да се случи. Това, което е договорено, обещано на българските граждани, да бъде направено. Т.е. през март да има нов състав на правителството с премиер Мария Габриел, а министри да бъдат сменяни единствено по нейно и на Николай Денков съгласие. Това са ясни поети публично обещания.

Тази формула е прецедент за българската демокрация. Нейната успешна реализация, като е пределно ясно, че тя няма е лесна, е успех сам по себе си.  Няма как всичко да спира, защото не знаем как да формираме общи действия, поради политическо късогледство. Имаме да извървим огромен път като общество, и това го казвам точно на база на наученото в Европейския парламент, за да можем да продължим напред в ситуации, в които донякъде интересите ни съвпадат и, едновременно с това, се разминават другаде.

- Министърът на здравеопазването Христо Хинков вече каза, че няма да остане след ротацията – не усеща подкрепа от своите...

- Той има пълното право да вземе това решение. Същевременно това е решение, за което аз много дълбоко съжалявам и се надявам, че не е окончателно. За много кратък период – само за половин година, Христо Хинков успя да наложи решения, които бяха отлагани десетилетия и които са изключително важни. Разбирам, че се усети без политическа подкрепа, а той е човек с голям опит, знае колко трудно се правят реформи без силен гръб.

Той удвои бюджета за превантивна медицина, за профилактика вместо за лечение. С което бръкна много дълбоко в интересите на медицинската и фармацевтичната мафия. Но направи нещо страшно важно за българските граждани, особено за следващите поколения. Той въведе за първи път клинична пътека за психиатрична помощ. Всички знаем колко е занемарена психиатрията в България, колко тежки състояния са напълно пренебрегнати. Мога да дам още доста примери.  

- В момента в България има прозападно правителство, очевидно и парламент с прозападен уклон и не толкова прозападен президент. ПП-ДБ няма ли някаква вина този президент да кара втори мандат?

- Дали има вина – не мога да кажа, защото, предполагам, че Румен Радев щеше да бъде преизбран през 2021 г. и без подкрепата на ПП и известно примирение на ДБ. Но че имаме политически грях – тук няма никакво съмнение. Подценихме опасността Радев да злоупотреби с властта си, и то в опасна геополитическа посока. 

Всички носим политическа отговорност, макар и за различни решения. Ако не за факта, че Радев има втори мандат – тук потвърждавам мнението си, че той така и така щеше да го спечели – то най-малкото за факта, че спечели толкова убедително този втори мандат. И това му даде самочувствието да се държи като глава на президентска република, а не като президент по българската конституция.

- Какво е мнението ви за конституционните промени в България, които орязаха президентските правомощия?

- Положително и в тази част, и в по-важната част – относно реформата на българското правосъдие. Не бих казал „орязване на правомощията“. Това беше коригиране на рискове, които конституционният законодател през 1991 г. изобщо не си е представял. При създаването на служебния кабинет тази воля е напълно ясна. Тя е едно току-що свалено правителство да не злоупотребява с изборния процес, както в повечето демократични държави. И парламентът, който е разпуснат преди изборите, да не се използва за предизборна трибуна. Не сме си представяли тогава в един де факто двуполюсен модел между БСП и СДС възможността България в продължение на две години да бъде неуправляема и да се установи едноличен режим, в който президентът назначава правителство, а то не се контролира от действащ парламент.

Тези проблеми, които видяхме, са в голяма степен коригирани с доста умерените предложения в конституционните промени. Защото имаше по-радикални предложения и те не са обсъждани от вчера. Например институтът на служебното правителство да бъде ликвидиран, да бъде премахнат от конституцията – така, както го няма в 90 на сто от европейските конституции. И никой не е умрял от това. Така че тук виждам едно много умерено, спокойно решение в посока корекция на очевидни, проявили се вече в реалността недъзи на досегашния конституционен текст. 

- Какъв сигнал изпрати ПП-ДБ към избирателите си като не само гласува, но и номинира председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова за конституционен съдия? Имат ли компромисите праг на търпимост?

- Лош. С една дума. С малко повече думи - ясни са правилата на парламентарната демокрация. За да се изберат двама конституционни съдии, са нужни гласове и от ГЕРБ, и от ПП-ДБ. И всеки има своето предложение, доста различни по профил. Общото издигане остана необяснимо.

- ГЕРБ и ДПС ли следват дневния ред на обединението или обратното? И изобщо: защо ПП-ДБ продължава да легитимира участието на Движението при взимането на решения, като т.нар. некоалиция има мнозинство и без групата на Пеевски?

- Ако гледаме решенията в законодателния и управленския процес, ПП-ДБ удържа и приоритетите си, и договорената програма. Но публичното усещане е различно, и то се дължи именно на факта, че ГЕРБ успешно интегрира ДПС в мнозинството. Това руши доверието, бездруго крехко и условно, в цялата конфигурация. И мисля, че е време ПП-ДБ доста по-ясно да се разграничи от връзката между ГЕРБ и ДПС. Процесът на консолидация между ДСБ и "Да, България" може да е едно от решенията в тази посока. И на комуникационно, и на политическо ниво.