Няма съмнение - председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова и съдия Борислав Белазелков ще са следващите конституционни съдии от парламентарната квота. Очаква се да бъдат избрани в спешен порядък, макар Народното събрание отдавна да трябваше да попълни два изтекли мандата във висшия орган. Така и Атанасова, и Белазелков ще се озоват в Конституционният съд в момента, в който той реши да образува две дела за установяване на противоконституционност на прясно приетите изменения в основния закон. Едното - след като КС бе сезиран от президента Румен Радев в понеделник, второто - след сезиране от 48 опозиционни депутати, образувано в четвъртък.

Ако Белазелков е магистрат, макар и предложен от авторите на конституционата реформа "Демократична България" и "Продължаваме промяната", то Атанасова е политическо лице, депутат, вносител на проекта за промени в основния закон като част от мнозинството ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, гласувал със "за" за тях.

Въпросът сега е ще си направи ли Атанасова отвод от делата по оспоране на новите конституционни текстове заради своеобразен конфликт на интереси?

КС има практика по подобни казуси.

Съвпадение

Може да се спекулира с това дали процедурата по избора на парламентарната квота в КС умишлено е трябвало да съвпадне с конституционните изменения и предизвестеното сезиране на съда по тях. Предизвестено, защото и Румен Радев, и опозицията отдавна се обявиха против промените. Но е факт, че съвпадение има.

От квотата на Народното събрание трябваше да се излъчат двама съдии в КС на местата на Анастас Анастасов и Гроздан Илиев - първият с мандат, изтекъл през 2021 г., вторият - през 2022 г. От КС напомняха на всяко ново Народно събрание за това му задължение, но съдът все така продължаваше да функционира в намален състав заради политическата нестабилност през изминалите няколко години, довела до цикъл от предсрочни избори и служебни правителства. Така че бе в реда на нещата 49-ото НС, разполагащо със стабилно мнозинство, да отвори процедурата.

Направи го в края на миналата година, като буквално я форсира. На 12 декември прие първо в комисия, а после и извънредно в зала, процедурните правила. Разписа 11 януари 2024 г. като краен срок за номинации - първият работен ден на народните представители след коледно-новогодишната им ваканция (от 22 декември до 10 януари, включително). На 11 януари партиите направиха номинациите си (освен Атанасова и Белазелков, такава има и "Възраждане" - на депутатката си Цвета Рангелова). На 12-и конституционната комисия се събра извънредно - бе обявено, че документалната проверка вече е извършена и другия четвъртък (18 януари) предстои изслушване на кандидатите, след което се изготвя доклад, който трябва да бъде предоставен на депутатите 72-часа преди гласуването. 

Конституционните промени бяха приети окончателно на 20 декември м.г.

Как се прави отвод

Конституционният съд се състои от 12 съдии, заседава, когато присъстват най-малко 2/3 от тях. Решенията и определенията се вземат с мнозинство повече от половината от всички съдии (т.е. 7). Не се допуска въздържане от гласуване. При 6 на 6 - решение няма.

В закона за КС не е описан ред, по който съдиите може да си направят отвод, нито дали заинтересована страна може да поиска такъв. Практиката обаче е съдиите, които считат, че са в конфликт на интереси, без да оповестяват "отвод", или да излизат в болничен, или просто да не участват в заседанията по съответния казус, да не дават становища, да не участват в гласуванията.

Един пресен такъв случай е Янаки Стоилов. Стоилов бе служебен министър на правосъдието, който попита КС може ли министърът да иска "импийчмънт" на главния прокурор (Иван Гешев към онзи момент). Впоследствие стана конституционен съдия, т.е. изпадна в конфликт на интереси спрямо собственото си питане. Без много шум Стоилов се отведе от казуса и не участва в заседанията, в т.ч. в гласуването (видно и от решението).

Такава е неофициалната практика. Има обаче прецедент, който датира от 1995 г. Тогава председателят на Народното събрание Благовест Сендов изпраща до КС искане за отвод на двама конституционни съдии - Георги Марков и Станислав Димитров. 

"Според подателя на искането, участието на Г. Марков като народен представител в 36-то Народно събрание и изразеното от Ст. Димитров като министър на земеделието становище по отмяната на тогава действащия чл. 9 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) пораждат "основателни съмнения за безпристрастността на двамата конституционни съдии при решаване на делата".

Искането за отвод се обосновава с "правния принцип, според който лице, за което съществуват основателни съмнения в неговата безпристрастност, не може да участва във вземането на решение по спора",четем в последвалото определение на съда.

Тоест, по това време КС е гледал дело по изменения в закона за земеделските земи, като обаче Марков е бил депутат, а Димитров земеделски министър - и двамата с отношение към въпросния закон преди да станат конституционни съдии.

В мотивите си председателят на парламента се позовава и на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК), който указва при какви обстоятелства съдия трябва да се отведе от дело. И тъй като, както стана ясно, в Закона за КС (ЗКС) няма текстове за отвод, се позовава на чл. 25 от него, който касае снемането имунитета на съдия от КС: "На съдията се дава възможност да даде лично обяснение пред съда. Той не участва в гласуването".

"Като допълнителен аргумент се сочат "изискванията на морала", който също не допуска едно лице да преценява само и налага на останалите правомерността на собствените си постъпки и правомерността на реакцията на останалите по повод на тези постъпки" - е допълнил Сендов в мотивите си за искането.

Определението

По това искане КС излиза с определение. Отчита, че "възможността за отвод на конституционен съдия е уредена изключително пестеливо в българския конституционен процес". Посочва също така, че позоваването на текста, касаещ снемането имунитета на съдия от КС не е релевантен в случая. "Съществува празнота, която не може да бъде запълнена чрез аналогия на закона въз основа на чл. 25, ал. 2 ЗКС", пише съдът.

"Основателното съмнение в безпристрастността на съдията като основание за отвод е условно по своя характер. То подлежи на доказване и преценка във всеки конкретен случай.

Конституционният съд не е част от съдебната система на страната и неговият състав, организация и дейност се определят по специален ред.

Нито Конституцията, нито ЗКС предвиждат като основание за отвод предхождащо делото участие в законодателния процес по приемането на атакувания акт" - четем още.

С други думи КС казва, че има законодателен луфт, ГПК е неприложим в случая, защото КС не е обикновен съд, а дали съдията е безпристрастен подлежи на доказване.

Що се отнася до "изискванията на морала", КС пише:

"Не съществува нравствена норма, която да създава презумпция за неморалност на съдията поради участието му в законодателния процес по приемането на атакувания акт. Такава презумпция е изключена и от действащата правна уредба. В Конституцията и ЗКС не съществува забрана да бъдат избирани за конституционни съдии лица, които са били народни представители, заемали са длъжности в съдебната система или в изпълнителната власт. Гаранциите за тяхната безпристрастност при разглеждането на делата се определят от чл. 147, ал. 3 от Конституцията (За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж) и от чл. 6, ал. 1 ЗКС ( Съдиите от Конституционния съд встъпват в длъжност след полагане на следната клетва: "Като встъпвам в длъжността съдия в Конституционния съд, заклевам се да спазвам добросъвестно задълженията си, възложени с Конституцията и Закона за Конституционния съд. Заклех се)".

С тези мотиви КС отхвърля през 1995 г. искането на председателя на 37-то Народно събрание за отвод на двамата конституционни съдии.

Или обратно в 2024 г. - Десислава Атанасова, която с вероятност над 100 процента ще стане конституционен съдия до дни, няма законово задължение да си направи отвод по делата за конституционните изменения, които е предлагала и гласувала като депутат (макар "случайно" да не бе сред вносителите на поправките между четенията). По силата на "изискванията на морала" може обаче сама да реши да не участва в заседанията и гласуванията.

Клуб Z отправи питане до нея. Засега без отговор.