• Facebook се превръща в ключов инструмент на предизборната кампания, чрез политическа реклама и създаване на съдържание.
  • Политическите партии използват Facebook за увеличаване на влиянието си, като разпространяват популярни (дезинформационни) послания, свързани най-вече с пандемията от COVID-19 и геополитическата ориентация на България.
  • Най-големите политически партии държат основния дял от интеракциите в социалните медии. В същото време, някои по-малки политически групи със силни проруски и екстремистки възгледи значително увеличават своята активност през март 2021 г.
  • Интеракциите (харесвания, споделяния, коментари, кликове) под Facebook постовете на проруски страници и групи, разпространяващи дезинформационно съдържание относно COVID-19 достигат повече от 170 000 през март 2021 г.
  • Друг основен наратив е, че Европейският зелен пакт е утопичен идеал, който ще навреди на българската икономика и бъдещото развитие.
  • Националистическите партии се съсредоточават върху анти-ЕС послания на тема джендър нормите и противопоставянето на либералните ценности.
  • Разпространението на антидемократична антидемократична пропаганда в завладяната българска медийна среда допринася за продължаващото влошаване на медийната свобода и журналистическите стандарти.

Това са основните изводи в проучване на Центъра за изследване на демокрацията, посветено на разпространението на дезинформационни послания онлайн в предизборната кампания за парламентарния вот на 4 април 2021 г.  Проучването е на база анализ на съдържанието на 756 публични фейсбук страници и групи, които са наблюдавани за период от три седмици (между 1 и 22 март 2021 г.). Включени са мейнстрийм медии и инфлуенсъри, страници с проруска пропаганда, страници, разпространяващи ксенофобски, расистки, хомофобски и антилиберални послания, както и страниците на всички основни политически партии и най- влиятелните политически личности.

При анализа фейсбук общностите са разгледани в три групи: политически партии и лидери, проруски и/или антилиберални и мейнстрийм медии, включително обществени телевизии и радиа. Изследвана е специална група от страници, посветени на обсъждането на темата COVID-19, с цел да се оцени начинът, по който политическите участници използват различни дезинформационни послания относно коронавируса (включително конспиративни теории), за да увеличат популярността си сред българските избиратели, обясняват от ЦИД. 

Четири са основните посоки на дезинформационни послания. А именно:

  • COVID-19 е измама, или поне преувеличена заплаха, което означава, че не са необходими мерки за ограничаване на заразата, а ваксините са опасни и могат да бъдат по-вредни от самата болест.
  • Руските енергийни проекти трябва да бъдат подкрепени, тъй като спомагат за енергийната сигурност на България, подобряват отношенията ни с Русия и осигуряват икономическо развитие. ЕС не може да си позволи да прекрати „Северен поток 2“ и „Турски поток“, а САЩ егоистично се намесва във вътрешните решения на държавите – членки на ЕС.
  • Европейският зелен пакт вреди на българската икономика, причинявайки масова безработица във въглищните региони. Тя е продукт на либералните заблуди на ЕС, които пренебрегват липсата на устойчивост на тази стратегия и прекомерните разходи за инвестиции в зелена енергия.
    Европейският съюз проявява лицемерие в изискванията си за демокрация и прозрачност и толерира оцеляването на корумпираното управление в България. ЕС насърчава либералните за сметка на традиционните и консервативни ценности.
  • Европейският съюз проявява лицемерие в изискванията си за демокрация и прозрачност и толерира оцеляването на корумпираното управление в България. ЕС насърчава либералните за сметка на традиционните и консервативни ценности.

По темата с коронавируса изследователите са открили 727 публикации с подвеждащо съдържание в изследваните страници в социалните мрежи, като те са постигнали над 170 000 реакции от потребители на мрежата. Използван е инструментът CrowdTangle за проверката. 

Общият брой интеракции и постове, критични към ЕС заради "разрушаване на традиционните ценности", споделяни от политическите партии и лидери, проруските информационни канали и мейнстрийм медии, са 60 и са постигнали над 10 000 реакции от потребителите на социални мрежи. 

Публикациите, посветени на руските енертийни проекти в България - като "Турски поток" (наричан от властта "Балкански поток", а водещ се по документи разширение на газопреносната мрежа - б.р.) са били общо 71. Най-голям брой интеракции са отбелязани на 22 март, а друг малък скок между 11 и 12 март, показват данните. Двете най-големи партии в страната са най-активни по темата, като са на една и съща позиция - "за" тези проекти с твърдения за "енергийна независимост", като и по-малки проруски като ориентация партии също участват в тази част от онлайн разговора. 

По отношение на Зеления пакт публикациите са били 130 в периода на изследването - март месец - а постигнатите реакции по тях са над 20 000. Тук най-активни против политиките и целите на ЕС са били националистическите формации.

Данните от анализа на ЦИД обобщи експертът от организацията Мартин Владимиров.

Оказва се, че партиите безкритично, а често и целенасочено, разпространяват дезинформация онлайн, което засилва липсата на разбиране на същността на демократичното управление от страна на обществото, уязвимо на тези послания. Ролята на гражданското общество в партньорство с държавните институции е ключова, за да се разработи модел за наблюдение и противопоставяне на дезинформацията при създаването на медийно съдържание за политически цели. Необходимо е още да се създаде канал за комуникация със социалните медии, за да може да се проверяват и блокират публикации и съдържание, които провокират разделение в обществото, гласи обобщението. 

Според ЦИД тражданското общество и държавните институции следва да разработят модел на публично-частно партньорство, което да се справи със злоупотребите при създаване на медийно съдържание за политически цели. Нужно е и разработване на мерки за прозрачност на финансирането на политически кампании онлайн, така че информацията за техните разходи за реклама и разпространение да е публично достъпна.
 
Пълния текст на доклада на ЦИД можете да прочетете ТУК.