Aнна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

4 януари 2024 година

– Тази седмица не ни носи бонбони и кафе, сега на момчетата им трябват лимони и джинджифил, че боледуват, – казва ми Паша.

Към тях се добавя мед, всичко се смила с блендер и се получава ефикасна витаминизирана добавка към чая. Паша и неговите момчета готвят неуморно, всеки ден. В кратките почивки плетат мрежи за маскиране.

Ами какво да ви кажа – изкупих в супермаркета всички лимони и джинджифил – почти четирийсет килограма, стоварих ги в колата и пътувам към военната болница. Хектор възмутено пуфка на задната седалка. По муцуната му личи – песът съжалява, че тази витаминизирана добавка не се прави от сланина, например.

Пътуваме. По средата на пътя извиха сирените. Мисля си: ей сегичка като ни прасне, простете, ще умра красиво: цялата в джинджифил и лимони…

И сама си мърморя под носа: „ама че съм глупачка, що за мисли?“.

Спирам на светофара, по пешеходната пътека вървят момче и момиче. Той нежно така отърсва снега от яката й, изведнъж рязко я привлича към себе си и целува.

И цялото движение изведнъж замръзва за миг. Ето вече и зеленият светна, но никой не свири, представяте ли си? И това е в Харкив. :)

Картинката наистина е невероятно трогателна – смрачава се, бавно пада снегът, в светлината на фаровете под оглушаващия вой на въздушната сирената двама се целуват.

Ето, това е истинската красота: Животът.

А смъртта, дори и сред лимоните, винаги е безобразна.

Благодаря ви, влюбените, че ми напомнихте за това.

P.S. Хайде да се държим, да не забравяме да се целуваме и да правим буркани с витамини за нашите момчета.

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. 

Превод Валентина Ярмилко