Европейската комисия извършва днес първо плащане на безвъзмездни средства в размер на 1,37 милиарда евро за България.

Страната ни е изпълнила 22 ключови етапа и цели, свързани с Националния план за възстановяване и устойчивост. Те обхващат важни първи стъпки в реформите и инвестициите за декарбонизация на енергийния сектор, широкомащабното внедряване на цифрова инфраструктура, реформиране на съдебната система, укрепване на рамката за борба с прането на пари, цифровизиране на публичния сектор, подобряване на съответствието и обхвата на схемата за минимален доход.

Включени са и мерки, за да бъде гарантирано, че системата за одит и контрол за прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) отговаря на европейските стандарти.

МВУ е главният инструмент на „ЕС от следващо поколение“ – фонда за възстановяване на ЕС от пандемията от коронавирус в размер на общо 750 милиарда евро. Плащанията по Механизма се основават на резултати и зависят от осъществяването на инвестициите и реформите в България, описани в националния план.

На 31 август т.г. страната ни представи на Комисията първо искане за плащане на 1,37 милиарда евро по МВУ, обхващащо 22 ключови етапи и цели. На 7 ноември ЕК прие положителна предварителна оценка на искането. Последва положителното становище на Икономическия и финансов комитет на Съвета на ЕС. И след това Брюксел прие окончателно решение за изплащането на средствата днес.

Като цяло планът за възстановяване и устойчивост на България се очаква да бъде финансиран с 5,69 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства.

Ето какво съобщиха по повода от пресслужбата на Министерския съвет:

България получи първия транш от безвъзмездната подкрепа по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на близо 2,7 млрд. лева. Това съобщи на брифинг в Министерския съвет вицепремиерът по управление на европейските средства Атанас Пеканов.

Получаването на финансирането беше фокус на работата на служебния кабинет от началото на този мандат, посочи Пеканов.

„Тази добра новина за България днес е факт, въпреки съмненията и спекулациите, че парите няма да дойдат в рамките на годината. Получаването на транша се реализира и благодарение на работата, която служебното правителство свърши ударно в първите седмици на своя мандат. Тогава бяха изчистени някои завещани проблеми, които не позволяваха страната ни да получи плащането”, подчерта вицепремиерът.

Европейската комисия даде „зелена светлина“ за изплащането на средствата със своята предварителна оценка на първия транш на 7 ноември 2022, която беше подкрепена и от Икономическия и финансов комитет, за задоволителното изпълнение на всички 22 ключови етапа и цели, включени в първото искане за плащане. Получаването на първия транш демонстрира доверието на службите на Комисията и страните членки в капацитета на страната ни да провежда реформи и представлява важен тест за функционирането на системата ни за управление и контрол на средствата от плана. България подаде първото искане за плащане на 31 август 2022 г., като за 2 месеца и половина успя да получи предварително одобрение от ЕК.

Средствата ще се използват за проекти, чиято реализация вече е започнала - например проекта за модернизация и дигитализация на малки и средни предприятия, обявени от Министерството на иновациите и растежа, към който имаше огромен интерес, обясни Пеканов. Други такива проекти са строежът на Софийското метро и проектът за ТЕТРА системата на МВР. Средствата ще бъдат използвани и за проекти, които ще започнат в идните седмици - например енергийната ефективност на жилищен и нежилищен сграден фонд, проектите за ВЕИ на покривите на жилищата, средствата за външно изкуствено осветление на общините. „Всички инвестиционни проекти имат ясно зададени срокове и ние трябва да работим активно, за да ги спазваме”, подчерта Атанас Пеканов.