Раса Юкнявичиене е литовска евродепутатка от Европейската народна партия (ЕНП). Била е министър на отбраната на Литва през 2008-2012 г. Оглавявала е Парламентарната асамблея на НАТО през 2018 г. Тя председателства Групата за европейска памет в Европейския парламент, бореща се за почит към жертвите на тоталитарните режими. Преди два дни Юкнявичиене участва в конференция на тема „Дезинформация и пропаганда срещу ЕС. Ролята на бившите комунистически тайни служби в Централна и Източна Европа“. Събитието бе организирано от българските й съпартийци Асим Адемов и Александър Йорданов.

- Г-жо Юкнявичиене, виждате ли разлика в руската пропаганда в Литва и в България и ако да, в какво се изразява тя?

- Смятам, че Русия проучва много внимателно обществата, като взема определени сегменти, към които иска да подходи. Не знам за България, но в Литва се насочват към по-ниско образованите или такива, които не са постигнали особени успехи в живота. Никога обаче не се тръгва открито с послания срещу НАТО и ЕС, защото са наясно, че по-голямата част от обществото подкрепя членството в тях. Нито срещу САЩ, тъй като до голяма степен сме проамериканска нация. Правят това обаче някак индиректно. Последният пример беше за т.нар. семейни ценности, и по-точно ЛГБТ общностите, тъй като нашият парламент започна дебати по проектозакона за партньорството. Понеже вероятно много хора са против това и имат друго мнение, проруските групи бяха много активни в опитите си да раздухат този въпрос.

Ситуацията след 24 февруари обаче е коренно различна. Сега те са по-мълчаливи и дори проруските медии не говорят открито, тъй като в момента Владимир Путин е много непопулярен, а подкрепата за Украйна – твърде голяма. Преди това обаче като че ли имаше сходство в темите във всички страни. Например в енергетиката - чрез енергийните компании и т.нар. енергийни инвестиции. В това се изливаха много пари. Плащаше се на политици и журналисти. Това беше важно на бойното поле за енергетиката и за влияние в страната ни.

- Има ли в Литва проруска партия, която се опитва да обърква хората?

- Никога не сме имали пропутински или проруски партии в парламента. Отделни политици, но не и цяла политическа партия изразяваха открито проруска ориентация. След обявяването на независимостта през 1990 г. моята партия се очерта като прозападна и беше силно атакувана от Кремъл с лъжи, фалшиви наративи, лични атаки срещу политиците, например Витаутас Ландсбергис (първият постсъветски ръководител на Литва – б.р.). Други са изразявали различен подход към т. нар. приятелство с Русия. Те твърдят, че трябва да сме в добри отношения, защото сме съседи, и подкрепят общи енергийни проекти. Никой обаче не е застанал открито на проруски позиции по простата причина, че няма да влезе в парламента с тях.

- Същевременно е известно, че Литва няма същите проблеми с руското малцинство като Латвия и Естония. Защо?

- Защото в Литва няма голяма миграция от останалата част на СССР. Някои историци и експерти твърдят, че литовската съпротива срещу съветската окупация е продължила повече от 10 години след Втората световна война. Освен това индустриализацията не беше толкова голяма както в Латвия и Естония. Ние бяхме предимно селскостопанска страна. Т.е. тук не идваха руски специалисти, за да работят.

- Руското малцинство в Литва влияе ли се от пропагандата на Путин в момента?

- Да, но то няма влияние в политиката, защото е едва 5 на сто от населението, а и е разделено. Много от руснаците у нас просто правят бизнес и не се интересуват от политика. Извън тях има и такива, които са за Путин, и ги виждаме на 9 май. Те дойдоха като окупатори навремето, така че децата, внуците и роднините им са граждани на Литва.

- Опитват ли се да сеят раздор след началото на войната?

- Не, руското малцинство в Литва изобщо не е проблем - нито преди, нито след войната. По-скоро полското малцинство у нас е повече съветизирано. Звучи интересно, но е факт. Поляците живеят около Вилнюс (от 1919 до 1939 г. литовската столица е анексирана от Полша – б.р.) и са по-малко свързани с полската гледна точка, отколкото със съветската или руската. Партньорите ни от Варшава се опитват да направят повече, за да променят мнението им.

- Вие подготвяте резолюция за депортираните съветски граждани от различни националности по времето на Сталин, включително българи. Докъде стигна работата по нея?

- За съжаление, тя не беше приета от Конференцията на председателите на политическите групи в Европейския парламент. Миналата година в много пространна резолюция ние (Групата за европейска памет – б.р.) почетохме 80-годишнината от депортациите, които в Литва започнаха през 1941 г. Майка ми, която тогава е била на 9 години, е сред депортираните, както и семейството й. Но не е само то, има и много други. Сега отново ще направим възпоменание, както на 14 юни миналата година. Тогава тук, пред Европейския парламент, прочетохме имената на всички депортирани.

- Кой точно отхвърли резолюцията?

- Мисля, социалистите, левите, зелените, също и либералите. При либералите я отхвърли ръководството. Говорихме с колегите от Румъния и други страни, те се обявиха в подкрепа на документа. Но не и тяхното ръководство. Така той изобщо не беше включен в дневния ред. Може би сега ще изготвим нова резолюция, защото искаме в четенето на имената през юни да включим и украинци, сред които има депортирани и сега. Миналата година не очаквахме, че депортациите ще бъдат възобновени. Може би над половин милиона украинци вече са депортирани в Руската федерация. Иначе разпратихме покана до всички посолства. Така че ако от българското ни изпратят имена, ще прочетем и тях.

- Пред какви нови заплахи очаквате да бъде изправена Литва?

- Разбира се, ние сме във война и всички последици от нея са заплаха за страните ни. Но трябва да кажа, че днес се чувствам далеч по-сигурна в страната си, отколкото преди 2014 г.. Тогава ситуацията бе много тежка, особено у нас, защото Русия започна да струпва военно оборудване до границата ни през 2009 г. и имаше огромно количество военни сили, а НАТО я нямаше никаква. Нашето членство в организацията беше просто на хартия - никакви подкрепления, никакви учения. И ако през 2014 г. не се беше случил Майданът в Киев, сигурно Русия щеше да удари по-малките страни членки на пакта, за да го пробва чрез тях. А НАТО не беше готова изобщо да даде отговор. Сега обаче тя е и при вас, и в Румъния - с много повече подкрепления и самолети. НАТО ще се разшири с Финландия и Швеция, а в нашия регион сигурността тотално ще се промени. Балтийско море ще бъде обградено изцяло, без анклава Калининград.

Сега е важно Черно море. Ако Русия завземе още части от него, то ще се превърне в едно от най-опасните места в Европа. Затова трябва да победим Путин. И трябва да помогнем на Украйна не само да спечели войната и да защити територията си, а и за да разгроми тази агресивна Русия. Затова в документ на ЕНП за настоящата политическа ситуация се казва, че санкциите няма да бъзат премахнати, докато и последният окупатор не напусне територията на Украйна.