Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

През последното десетилетие сред учените и политиците се развихри дебат относно това какво влияние оказва базираният на правила международен ред, който бе наложен след Втората световна война.

Руската инвазия в Украйна и последвалата реакция на света поставиха тези дискусии на пауза - дори и пред най-мощните страни има ограничения в поведението си. Но войната разкри две потенциално фатални слабости на сегашния ред: прекомерната амбиция от страна на доминиращите сили и склонността към "хеджиране" на средните сили.

Тези слабости може да поставят следвоенния ред и легитимността на американското надмощие в по-голяма опасност, отколкото когато и да било от 1990 г. насам. 

Повече от мит

Международният ред не е нищо повече от преобладаващият модел на взаимодействия в световната политика. В различните епохи възникват разнообразни системи от правила. Те не се основават на алтруизъм или идеали за наднационално управление. Обикновено най-мощните действащи лица от епохата, често участващи в ръководството на една или няколко водещи сили, постигат консенсус за определени изрични или имплицитни норми, чрез които насърчават собствените си интереси. 

Воденият от САЩ международен ред след 1945 г. е най-институционализираният, базиран на правила ред досега. Той се основава на системата на ООН, но включва регионални организации като НАТО и Европейския съюз, както и глобални икономически институции, публично-частни партньорства и неправителствени организации, които определят хилядите специфични правила и стандарти.

Редът олицетворява норми, които не са напълно спазвани, но широко споделяни. Те насърчават интересите на участващите страни, като териториалната сигурност и относително отворения икономически обмен.

Икономическото групиране на мощните държави например даде възможност на тези страни да определят стандарти – във върховенството на закона, финансовата и паричната политика, оперативната съвместимост на технологиите и много други области – и след това да привлекат нови привърженици, желаещи да се възползват от получилата се координация.

Държавите, които са в бизнеса с авангардни технологии, извършват преки чуждестранни инвестиции или са подкрепяни от международни финансови организации, се оказват поне частично ограничени от правилата и нормите на установения ред. Изключването от икономическия ред би могло да бъде фатално за тях. По този начин може да се гарантира, че огромното мнозинство държави ще коригират поведението си, поне до известна степен, за да останат част от международната система.

Следвоенният ред често се смята за сбор от институционалните си части, но неговият по-широк гравитационен ефект е истинският източник на мощта му. Нормите и институциите на реда произтичат от една по-съществена основна сила – интересите на критична маса от световната общност и произтичащото глобално влияние на този блок.

Десетки водещи икономически и военни сили започнаха да разглеждат следвоенния ред като съществен за създаването на условия, чрез които може да се гарантира икономическата и териториалната сигурност за тях самите. С течение на времето към държавите, участващи в международния ред, се присъединиха мощни недържавни субекти: неправителствени организации, бизнеси, политически партии и движения. Те вече играят важна роля в прилагането на правилата на реда. Обуславяйки пълното участие в икономически, политически и дори културни мрежи с тези правила, държавите и недържавните участници в основата на реда създават мощен "ехо" ефект върху световната политика.

След нахлуването на Русия в Украйна цялата мощ на този ред беше отприщена върху Москва. Основна група от водещи демокрации и недържавни участници се обединиха в защита на системата, използвайки компоненти на реда – от ООН, през икономически институции и мрежи, до Международния наказателен съд. Така те заплашват или наказват онези, които нарушават правилата.

Тези действия доказват, че следвоенният ред е много повече от продукт на силата на САЩ. Независимо от американските цели, тези страни и недържавни актьори защитават системата по собствена воля и в преследване на собствените си интереси.

Хленч, а не взрив

Ако глобалната реакция срещу руската агресия демонстрира, че следвоенният ред е много повече от мит, тя също така показа колко уязвим е той.

Директното нападение от страна на ревизионистки сили често е представяно като най-голямата заплаха пред всяка международна система. Както обаче разкри кризата в Украйна, колкото по-яростно ревизионистите атакуват даден установен ред, толкова по-мощно отвръщат неговите защитници.

Фронталните атаки срещу съществуващите структури са склонни да консолидират възприеманите интереси и ценности – урок, който Китай също научи покрай своята все по-агресивна дипломация. Освен това очевидното пренебрегване на правилата вреди на способността на ревизионистите да привличат подкрепа за действията си, дори от страни, които също са против съществуващата система.

Следователно следвоенният ред е по-малко уязвим от ударите на ревизионистките сили, отколкото към две други уязвимости, разкрити от настоящата криза, като и двете имат потенциала да подкопаят консенсуса около следвоенните норми и принципи.

Първата е прекомерната амбиция: архитектите на следвоенната система рискуват да прокарат целите си твърде далеч и да предизвикат бурна реакция. Концепцията за либерален интервенционизъм помогна да се оправдаят поредицата от интервенции, от Ирак до Либия, които нанесоха много щети върху доверието на САЩ. Заради абсолютистките цели на Вашингтон да се спазва всяка една възможна норма от следвоенния ред бяха изоставени работещи (макар и несъвършени) договори като ядреното споразумение с Иран от 2015 г. Настояването за безусловното и безкомпромисно прилагане на правилата не е устойчив подход.

Втората уязвимост на следвоенния ред е нарастващото влияние на това, което може да наречем "хеджираща среда" в световната политика – държави, които предпочитат да не заемат страна в американско-китайското и американско-руското съперничество и следователно се колебаят да наложат нормите на реда.

Тези страни – включително Бразилия, Египет, Индия, Индонезия, Саудитска Арабия, Южна Африка и Турция – обикновено зачитат нормите на реда. Някои от тях предстои да се превърнат в големи икономически и военни играчи. И все пак, ако повечето от тях възприемат китайско-руската ос като полезна противотежест срещу господството на САЩ и Запада и въз основа на заключението си се отклонят от ръководените от Америка институции, в следвоенния ред ще възникнат дълбоки проблеми.

Тази динамика вече е забележима в международната реакция срещу войната. Макар и да изглежда впечатляваща, глобалният отговор е по-предпазлив, отколкото мнозина осъзнават. По-малко от две дузини държави са изцяло ангажирани с налагането на икономически санкции срещу Москва, а много от средните, участващи в "хеджирането", изрично отхвърлиха подобни мерки.

Политически лидери, учени и експерти в много развиващи се страни отхвърлиха наратива на САЩ и Европа за Украйна и поставиха под въпрос легитимността на американското лидерство. Тези разделения могат да се задълбочат през следващите седмици, ако например Русия призове за прекратяване на огъня, за да консолидира своите териториални придобивки. Тогава Москва и Пекин може да започнат да активизират подкрепа от "хеджиращите" страни.

Следвоенният ред може да загине не с взрив на директна ревизионистка атака, а с хленч, ако средните сили постепенно започнат да се отдалечават от водещите институции, отказват да налагат нормите и се присъединяват към Китай и дори Русия в усилията им да формулират многополярна световна система.

Подобен процес вероятно ще се разиграе в десетки институции и проблемни сфери, той може да фрагментира търговията, инвестициите и информационните потоци. Така би могъл да се ускори възходът на гневния национализъм в много страни.

Тези две уязвимости на международния ред са преплетени. Когато прекомерната амбиция поражда кризи – независимо дали заради Иран, Северна Корея или Украйна – "хеджиращите страни" са поставени в най-неудобното положение. Събитията изискват те да изберат лагер. Като не го направят, изглежда сякаш уронват устоите на реда – въпреки че може и да нямат желание да подкрепят нарушителите на правилата и че самите те като цяло подкрепят установните норми.

Огъване без пропукване

Тази динамика сочи към една неудобна истина. За да запази следвоенния международен ред, Вашингтон ще трябва да смекчи и ограничи популяризирането на нормите на реда и прилагането на неговите правила. Твърдият и безкомпромисен подход ще предизвика ненужна реакция от "хеджиращите" страни и в крайна сметка ще застраши консенсуса в основата на реда. Това може да е най-важният урок от последните събития в Европа и извън нея: Съединените щати трябва да възприемат практичен и устойчив, а не негъвкав и абсолютистки подход към базирания на правила ред.

Такъв подход трябва да се съсредоточи върху няколко норми, които не подлежат на обсъждане: ограничения на физическата и кибер-агресия, сътрудничество в борбата против изменението на климата и за насърчаването на устойчивата глобална търговска и финансова система. Такъв подход ще признае необходимостта от съвместната работа на демократичните и недемократичните режими. Той активно би насърчавал свободните общества, но ще го направи като подпомага установените и нововъзникващите демокрации, вместо да налага промяна при недемократичните. Такъв подход би приел несъвършени, но ефективни сделки за контрол на въоръженията.

В момент, в който голяма част от света е настроена срещу руската агресия, може да изглежда контраинтуитивно да се предполага, че Вашингтон трябва да намали интензивността на своята защита и насърчаване на базирания на правила ред. В крайна сметка този ред даде на Съединените щати огромно конкурентно предимство и помогна за стабилизирането на световната политика. Но войната в Украйна разкри крехкостта на системата.

И ако Съединените щати не предприемат по-прагматичен и гъвкав подход за поддържането му, следвоенният ред може да рухне в нова ера на конфликт.

---

Коментарът на Майкъл Мазар е публикуван във "Форин Афеърс". Преводът е на Клуб Z.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.