В началото на инвазията шансът бе на страната на Русия да победи украинските въоръжени сили, да завземе столицата и да установи проруско правителство. Руската армия многократно превъзхождаше украинската, военната ѝ технология беше по-модерна.

Брутният вътрешен продукт на Русия е почти десет пъти по-голям от украинската икономика, а населението й е около три пъти повече от това на съседката. Много анализатори прогнозираха, че след като бъдат до голяма степен окупирани, украинците ще започнат продължително въстание, което може в крайна сметка да изтласка руснаците. Но малцина вярваха, че Украйна може да се противопостави на инвазията при конвенционална война.

И все пак Украйна удържа. Нападението на Русия срещу Киев бе спряно в рамките на един месец. Москва не свали украинското правителство и нейната инвазия беше спряна не само около столицата, но и по югозападното крайбрежие. Русия изтегли разбитите си сили от околностите на Киев и от огромни части на Североизточна Украйна, прикривайки поражението си с уверението, че просто пренасочва усилията си към Донбас. Руските войски постигнаха по-голям напредък в този регион, но бавно и с цената на много жертви. Руската инвазия продължава, но Киев и други части на Украйна ще бъдат свободни, когато всичко приключи.

Нахлуването на Русия се оказа неуспешно по много причини. Украинският героизъм и забележително интелигентните и адаптивни бойни техники изиграха основна роля. Провалът на Русия да се подготви за сериозна украинска съпротива и следователно да разработи системи за снабдяване, които биха могли да поддържат продължително нападение срещу Северна Украйна, е друга причина. Но фундаменталният проблем пред Русия бе, че самият план за инвазия бе шокиращо лош.

Успешните военни кампании обикновено следват няколко основни принципа. Военните лидери избират най-важната цел и след това определят правилното количество и подходящия вид военни сили, за да гарантират нейното постигане. Вместо да се опитват да направят всичко наведнъж, те приоритизират и подреждат операциите, за да имат по-голям шанс да постигнат целите си. Те внимателно организират кампаниите си, за да се уверят, че ще разполагат с необходимата бойна мощ до последната битка във войната.

Русия познава тези принципи добре. Всъщност, Съветският съюз усъвършенства много от тях в продължение на десетилетия, а постсъветските руски военни наследиха и доразвиха тези доктрини за водене на широкомащабна механизирана война. Но в Украйна Русия наруши всяка една от тях.

Инвазията бе мащабна и разконцентрирана, а не последователна и преднамерена. Русия не съгласува задачите си с войските и предостави на защитниците на Украйна ясни начини за реагиране. Всъщност, организацията на инвазията беше толкова лоша, че тя вероятно щеше да се провали, дори ако веригите за доставки бяха устойчиви.

Всичко, навсякъде, наведнъж

Първоначалната руска цел беше да превземе Киев и други големи украински градове, да свали сегашното украинско правителство и да наложи нов режим, подчинен на Москва. В такъв случай, основната мисия на Русия трябваше да бъде завземането на столицата. Изготвянето на добър план на кампанията щеше да приоритизира офанзивата срещу столицата и да ограничи действията в останалите части на Украйна. Крахът на украинското правителство и унищожаването на украинските военни сили, които го защитават, вероятно биха омаломощили защитниците в останалата част от страната и биха улеснили значително завладяването на Източна и Южна Украйна.

Но не това направи Русия. Руската армия действително насочи големи сили на юг от Беларус и от собствената си територия към Киев. Но също така изпрати солиден контингент към Харков, още един бе насочен към Мариупол, руски части бяха пуснати да вилнеят из Донецк и Лугансл, а значително количество сили бяха концентрирани в Херсон и Миколаив (с идеята, след това да превземат Одеса). И всичко това по едно и също време.

Накратко, руснаците допуснаха грешка, като се опитаха едновременно да завладеят всичко, което искаха в Украйна.

При добре замислена кампания руските сили отново биха атакували на юг и изток. Но тогава тези войски щяха да се фокусират върху това да задържат украинците и да им попречат да се втурнат в отбрана на Киев. В първоначалните си атаки на юг и изток Москва трябваше да използва много по-малки сили и да преследва много по-ограничени териториални цели. Това щеше да позволи на руските военни да съсредоточат най-добрите си войски и най-голямата си бойна мощ върху трудната задача по завземане на столицата. Вместо това Русия назначи своите най-добри части – 1-ва гвардейска танкова армия, която е оптимизирана за бързо настъпление с танкове и бронетранспортьори – да атакуват източния град Суми, намиращ се на около 470 километра от Киев. Превземането на Киев пък бе поверено на войските от Източния военен окръг - този с най-слабо обучените и най-зле оборудвани механизирани сили.

Русия все пак можеше да превземе Киев, ако беше в състояние да подсили Източния военен окръг с добри войски. Една добре проектирана кампания (съответстваща на съветската и руската военна теория) би запазила някои сили в резерв точно за такава цел. Но руските военни ангажираха всичките си налични части, опитвайки се да постигнат всичките си цели едновременно. Когато движението към Киев бе спряно, руснаците панически започнаха да хвърлят подкрепления. Така проблемите им се усложниха, защото новите формирвания се втурваха на парче в битката, вместо да бъдат спрени и обединени в ефективни групи. Това доведе до окончателното поражение на Русия край столицата.

Руските операции на други места в Украйна страдаха от идентични недостатъци. Силите на Южния военен окръг в Крим атакуваха едновременно по три разминаващи се оси — на запад към Херсон и Миколаив; на изток към Мариупол; и на север към Запорожие. Разделянето на трите оси ги лиши от необходимата военна мощ от силата, за да постигнат победи. Руските войски превзеха Херсон сравнително бързо, но бяха спрени преди Миколаив. Настъплението към Запорожие бе прекратено на около 70 километра южно от града. В крайна сметка Русия завзе по-голямата част от Мариупол, но на ужасяваща цена. Ако Южният военен окръг се бе фокусирал върху всяка кампания последователно, можеше да постигне много по-бърз и значителен напредък.

Провален дизайн

Русия обяви нова фаза на войната. Фокусът вече е върху превземането на Източна Украйна, като същевременно се задържат превзетите части в Южна Украйна и Харковската област. Москва е съсредоточила останалите си сили по четири основни оси в Донбас — от Изюм на югоизток; от района около Рубежне на запад; от Попасна на запад; и от Донецк на север. Русия вече обяви победа в Мариупол и макар боевете да продължават, някои от позиционираните сили в града вече са започнали да се придвижват на север, за да се присъединят към битката в западната част на Донбас.

Но засега дизайнът на тази кампания изглежда споделя значими недостатъци с първоначалната операция на Русия. От една страна, тя отново се стреми да постигне всички цели едновременно: завземане на Донецка и Луганска области, както и останалата част от Мариупол през следващите няколко седмици. От друга страна, Русия действа по множество оси, които не се подкрепят взаимно. И накрая - руснаците ангажират всички налични сили. Изглежда, че те не запазват мобилни резерви, за да подсилят своя напредък.

Тази руска кампания наистина има важни предимства пред първоначалната инвазия. Провежда се на по-малка територия, което позволява на Русия да се бие срещу част от украинската армия, вместо да насочва войските си срещу всички украински въоръжени сили. При победи на фронта може да се види в перспектива съединение на четирите основни оси на настъпление.

Но остава неясно дали руските военни забелязват тези позитиви, дали се опитват да ги използват и най-важното - дали въобще могат да ги използват. Русия може и да не е в състояние да коригира грешките в планирането на кампанията си: фактът, че руснаците се опитват да отстранят критичните си недостатъци в логистиката, например, не означава, че ще успеят. Има много други фактори, които също ще окажат въздействие върху изхода от войната - например потока от западно оборудване към Украйна и способността на изтощените защитници да продължат да се съпротивляват на руския напредък.

Но засега настоящият план на руската кампания е микрокосмос на първоначалния план и вероятно ще страда от подобни проблеми. Това предполага, че руснаците наистина са забравили всичко, което те и техните съветски предшественици са знаели за това как да водят механизирана война в голям мащаб. А това означава, че въпреки че са многократно превъзхождани, украинците имат реален шанс да победят.

---

Фредерик У. Кейган е старши сътрудник и директор на Проекта за критични заплахи към "Американския институт за предприемачество". Коментарът му е публикуван във "Форин Ъфеърс". Преводът е на Клуб Z.