„Владимир Путин е лъжец, на когото не трябва да се вярва, но чиито думи трябва да бъдат слушани“, казва френският журналист и специалист по руските въпроси Бернар Льоконт. През цялата си история Русия е била част от великите сили, фактор с влияние върху целия свят. Но днес повече от всякога политически анализатори и историци се опитват да стигнат до първопричината за руския империализъм – вроден или придобит, приемлив или достоен за презрение?

Отговори на тези загадки търси и Бернар Льоконт в своя труд „Тайните на Кремъл. От Распутин до Путин“. Книгата излезе на 28 април с логото на издателство „Кръг“.

Изследването на Льоконт се фокусира върху режима, установен след ноември 1917 г. в Русия и превърнал дори името на страната в акроним, със значението на политически терор и множество разбити надежди. В основата на тази система, която разтърсва света, е Кремъл – московската крепост и център на властта (където се помещава и настоящият президент Путин), която все още не е разкрила всичките си тайни.

Смъртта на Распутин и екзекуцията на Романови, Голямата чистка на Сталин, Катинското клане, аферата „Феъруел“ и пучът срещу Горбачов – всичко това намира място в „Тайните на Кремъл“. „Тайните на Кремъл“ обаче не се ограничава само до скандалите и кошмарите от живота на съветските диктатори. Льоконт дава отговор на въпроса защо се появи Владимир Путин.

Представяме ви откъс:

Предговор

От Распутин до Путин

Русия е загадка, обвита в мистерия, скрита в енигма.

Чърчил

Точно преди сто години, през 1917-а1, избухва едно от най-важните събития на съвремието – Октомврийската революция. Превземането на Зимния дворец в Петроград от болшевиките слага началото на век, изпълнен с ярост, насилие, страдание, смелост, лудост, викове, лъжи и сълзи. Все още се чудим как шепа „професионални революционери“ – по израза на Ленин – успява за няколко часа да завладее една империя, която не се е съвзела от абдикацията на своя цар и е дестабилизирана от безкрайна война.

Подобно на нацизма и фашизма, комунизмът се ражда върху тлеещата жарава на първия световен конфликт, но оцелява много по-дълго и наистина обикаля света. Защото се основава на доктрина – марксизма, – и модел – Френската революция, което го прави по-ефективен от идеологиите, основани на раса или нация. Но най-вече защото е носител на безгранична надежда: надежда за по-добър живот на тази земя, надежда за победа на „експлоатираните“ над „експлоататорите“, надежда за светло бъдеще, в което всеки ще живее според нуждите и възможностите си...

Тази луда надежда се ражда в Северна Русия през 1917 г. На всеобщото отчаяние, обхванало през тази година европейското население след сраженията за Дарданелите и Марна, отговаря ентусиазираният вик на „пролетариите“, които са свалили една особено несправедлива имперска диктатура и са решили да изградят свят без социални класи. Няма значение дали светлината, която озарява Изтока, е мираж, или пожарище: на Изток има нещо ново! Ще са нужни години, дори десетилетия, за да излезе наяве истината, не без трудности, сред частичните и тенденциозни новини от родината на комунизма, която един от бившите му глашатаи – Антон Цилига, някога нарече „страната на голямата лъжа“.

Всъщност от Распутин до Путин историята на Съветска Русия е преди всичко поредица от лъжи, мистерии, подмени, цензура, признания, разкрития и тайни. От тях изникват повече или по-малко романтични, повече или по-малко авантюристични, повече или по-малко ужасяващи персонажи, които историците все още не престават да проучват, да спорят помежду си, да отделят истинското от фалшивото.

В това отношение историята на СССР не може да се сравнява с миналото на Англия, Италия или Испания. Зад своите стени от червени тухли Кремъл пази – и още дълго ще пази – скрити, слабо познати или напълно изопачени епизоди, които дават обилна храна за изследователи, историци, дипломати, журналисти и читатели, които се интересуват от съвременната история: как са умрели Распутин, Николай II, Троцки и дори Сталин? Как се стига до Катинското клане, до германско-съветския пакт, до пуча срещу Горбачов? Как излизат от анонимност дезертьорът Кравченко, Юрий Андропов и самият Владимир Путин?

Тази книга, разбира се, няма за цел да хвърли светлина върху всички престъпления, конспирации и превратности, белязали историята на съветския комунизъм от падането на царизма до наши дни. Целта на автора е да очертае възможно най-близо до историческата истина най-емблематичните епизоди от тази невероятна политическа, идеологическа, социална и културна сага, която, ако се вгледаме внимателно, съвсем не е приключила.

Авторът не се заема с това начинание без солидни аргументи. Като журналист, специализиран в СССР и страните от Източна Европа, той отразява края на европейския комунизъм, падането на Берлинската стена, френско-съветските отношения и разпадането на марксистко-ленинската империя.2

Запознат с коридорите на Кремъл, той е запазил от този наситен със събития период, освен владеенето на руски език, добри познания по съветска история, богата лична документация и някои ценни информатори в Москва и в съответните дипломатически кръгове.

Актуалните събития придават на това потапяне в историята на СССР жива острота. В много отношения Русия на Владимир Путин все още е белязана от бруталното си и грандиозно съветско минало, до степен да изпитва истинска носталгия по някогашната мощ и уважението, което останалата част от света дълго време ù е оказвал волю-неволю. Как може да се обясни фактът, че в тази огромна страна, толкова непроницаема за западните разузнавания, има толкова много привърженици на завръщането към сталинизма?

Символът на това отминало величие, доминиращ над Москва, е внушителната крепост3 с непробиваеми стени, тайнствени дворци, великолепни църкви и кули, най-величествената от които гледа към Червения площад. Кремъл. Театър на сенките, в който дебнат силуетите на Ленин, Троцки, Сталин и други по-малко известни, но също толкова страховити герои. Място на власт, което все още не е разкрило всичките си тайни.