Този месец за пореден път ми се случи да се озова в 5 различни държави в разстояние само на два дни.

Пътувах от Белгия през Люксембург за Франция. Границите се преминават със скорост 120 километра в час и дори не навсякъде има табелки, показващи края на една държава и началото на друга.

Във Франция ми хрумна да пия бира в Германия. Няма нищо по-лесно на света – трамваят от Страсбург ме отвежда дотам по моста над Рейн на цената на едно пътуване с градския транспорт. На връщане се разминах с препълнени трамваи с германци, решили да се повеселят по-дълго време от другата страна на великата река, тъй като в родината им затварят заведенията по-рано.

По друг повод се разходих и до Нидерландия.

И петте страни са основатели на Европейската общност за въглища и стомана, прераснала днес в ЕС. Четири от тях са били окупирани от Германия по време на Втората световна война. Съответно са пострадали от нацистката напаст.

За случилото се с Франция са изписани вагони с книги. Ще изтъкна само, че днес в градския транспорт в Париж спирките се съобщават освен на френски, също така на английски и на... немски език. Нищо, че Вермахтът е преминал на парад по „Шан-з-Елизе“ при капитулацията на Франция. Въпреки това сражавалият се в две световни войни срещу Германия Шарл дьо Гол протяга ръка за приятелство с някогашния окупатор и застава заедно с него срещу съюзника Великобритания.

От Нидерландия нацистите депортират над 100 000 евреи, което е унищожило търговията в Амстердам А за довиждане сриват Ротердам и още няколко града по морето. Символ на омразата към Германия са сълзите и псувните на нидерландския футболист Вим ван Ханегем след финала на световното първенство през 1974 г., загубен от неговия отбор с 1:2 срещу ФРГ. Баща му, сестра му и двама от братята му загиват при бомбардировките. Днес обаче огромна част от жителите на Ниската земя знаят и говорят немски.

Нацистите успешно настройват валонци срещу фламандци в Белгия, депортират за принудителен труд в Германия близо 200 000 души, за да работят като роби срещу мизерно заплащане. За два дни през 1940 г. германците извършват клането в градчето Винкт, при което са убити около 140 души. Днес обаче немската общност в Белгия (80 000 души) се ползва с голяма почит.

Колкото до Люксембург, той е анексиран от Германия и жителите му са обявени за германци. Приложено е нещо като нашия „възродителен процес“. Френските собствени имена са заменени с немските им еквиваленти. Така напирмер всеки Пиер става Петер и всеки Жан – Йохан или Ханс. Преведени са дори фамилиите, като например Дюпон става Брюкнер. Отделно няколко хиляди младежи от Великото херцогство са мобилизирани във Вермахта и изпратени да се сражават на източния фронт. Малцина остават живи.

Как да не мразиш Германия след всичко това?

Да, ама не, казваше покойният Петко Бочаров. Днес ЕС едва ли би съществувал без Германия. Тя е първа икономическа сила и най-голям вносител в хазната на Съюза. Тя е и пръв икономически партньор и инвеститор на съседите си, които някога е прегазила. Влиянието й е многократно по-голямо от това на някогашната нацистка държава. И всички – или поне повечето – обичат съвременна Германия.

Всичко това се дължи на факта, че Германия е преживяла своя катарзис, а отказът от нацисткото минало е официална държавна политика. Никой не говори за връщане на Елзас и Лотарингия в лоното на историческата родина. Който желае да ги посети, се качва на кола, на влак или на трамвай и минава границата без никаква проверка. А може и пеша.

След капитулацията на Франция през 1940 г.  Хитлер посещава Париж и позира пред Айфеловата кула.

 

Русия очевидно не желае тази Европа. Така, както не я желаеше и предшественикът й СССР.

Почитан като освободител на Европа от нацистката чума, много бързо след края й СССР си печели репутацията на подтисник и окупатор на страни, дръзнали да мечтаят за европейско бъдеще. Констатира го още през 1968 г. не друг, а големият поет Александър Твардовски, създал образа на Василий Тьоркин - символ на воина освободител. Но този път Твардовски сравнява в едно четиристишие възторженото посрещане на Червената армия в Прага през 1945 г. и народното негодувание от нея в същата тази Прага само 23 години по-късно.

Днес Русия продължава твърде успешно по този наклон. Европейският модел е враг номер 1 на режима на Владимир Путин. В Кремъл повече от всичко ненавиждат демокрацията, сменяемостта в управлението, ограниченията на президентските мандати, контрола върху властта. Те стряскат режима дори когато са в близост до страната му. И това е главната причина за войната срещу Украйна.

Граници не се местят, а се премахват. Това е един от основните принципи на днешна Европа. Така са сведени почти до нула последиците от факта, че след Втората световна война 6 държави отнемат територии от Германия. (Това може би не важи единствено за преминалия към Русия анклав Калининград.)

Казано накратко, окупаторът стана желан партньор, а освободителят - агресор.

Управниците на Русия не могат да приемат, че някой от бившия СССР и социалистическия лагер днес смее да не иска да живее под тяхно влияние. В Кремъл са най-добрите, мислят само за доброто на народите, които други, злонамерени държави насъскват срещу тях.

Премахнатите граници са всъщност ликвидиране на националния суверенитет. Нали тази стъпка предвижда частичен отказ от него? В ЕС дори не го крият – написано е черно на бяло.

Ама то и самият Европейски съюз е нацистки проект. И такава опорка има. Според нея, когато германците разбрали, че губят войната, им щукнало да направят Европейски съюз, за да владеят отново Европа. С едничката цел да навредят на Русия.

Все другите са виновни.

Няма нужда в Москва да откриват топлата вода. В Берлин са го направили преди 7 десетилетия. И затова огромна част от населението на прегазения някога Бенелюкс днес говори немски.

И в Балтика биха могли да говорят руски, който и без това мнозина знаят добре. Също и в Полша. Но за целта московският съсед не трябва постоянно да надува мускули и да омаловажава сталинските престъпления. Нито да обявява за нацистки държавите, в които президентите и управляващите партии постоянно се сменят. (В Украйна от 1991 г. досега на власт е седми поред държавен глава срещу само трима в Русия за същия период.) А да се покае за причинените злини, както направи Германия.

И тогава могат да паднат и границите, които Русия сама издигна и с които днес все повече се изолира от Европа.

„Представи си, че няма държави. Не е трудно да го направиш“, пееше Джон Леннън в знаменитата си песен Imagine.

Наистина не е трудно. Трябва само воля.