През последните дни се наслушахме на много дискусии за това как Путин може да бъде свален чрез дворцов преврат или народна революция. Нека да анализираме това предположение.

Русия/СССР няма много убедителни резултати, когато става въпрос за свалянето на лидера. Помислете за Сталин. Той отприщи кървави бани, каквито Русия никога не бе виждала, тероризира дори и най-близките си другари. Те обаче не посмяха да се обединят срещу него.

Някои ще кажат: има слухове, че е бил отровен. Никога не съм виждал убедителни доказателства в подкрепа на тази теория. Фактите говорят, че той умира от инсулт през март 1953 г.

Същата година имаше успешна маневра против Берия, който беше арестуван по време на заседание на президиума и по-късно екзекутиран. Но Берия, колкото и ужасяващ да беше, не беше "номер 1" през 1953 г. Обърнете внимание, че участието на Георги Жуков (и на военните) беше от решаващо значение, за да се случи това.

След това дойде Хрушчов. Имаше опит за преврат през 1957 г., в който участваха Маленков, Молотов и Каганович. Последните двама бяха твърдолинейни сталинисти. Този преврат е по-разумно да се тълкува като чиста борба за власт. Хрушчов беше достатъчно съобразителен, за да подкопае опонентите си (с помощта на Жуков) и се задържа на власт. В крайна сметка Хрушчов бе свален през 1964 г., когато протежетата му (особено Леонид Брежнев) се обединиха срещу него, докато той бе на почивка в Абхазия.

Брежнев управлява дълго време, бе лидер по време съветските нашествия в Чехословакия и Афганистан и умря спокойно в съня си. Нямаше опити за преврат и срещу неговите наследници Андропов и Черненко.

Но, разбира се, имаше опит за преврат срещу Горбачов през август 1991 г. Тогава, също както при Хрушчов, Горбачов беше в отпуск. Заговорниците (КГБ, министерството на отбраната и други) влязоха в историята като най-некомпетентния отбор от превратаджии в историята. Той се провали след 3 дни.

След това наблюдавахме Елцин и неговата борба за надмощие с руския парламент през 1993 г. Спомнете си как завърши: Елцин нареди танкове да стрелят по парламента. Царят оцеля. Опозицията беше арестувана.

Във всеки случай опитът с дворцовите преврати не е обнадеждаващ. Само един успешен преврат през миналия век (1964 г.)

Няма причина да разчитаме и на народната революция. Руснаците са прочути с високоинтелигентните си дисиденти, които са достатъчно смели да говорят истината, въпреки репресиите на властта. Но "масите" никога не са били фактор при смяната на управляващите. Въпреки че видяхме улични демонстрации в Русия през 1990-91 г., това се случи само защото преди това Горбачов прие мерки, с които критикуването на властта стана по-безопасно.

Путин върви в обратната посока.

Това не означава, че няма да го видим свален, както Хрушчов. Просто няма основания да разчитаме на това.

---

Сергей Радченко е професор по история в "Джон Хопкинс" и в Университета на Кардиф. Коментарът му е публикуван в Туитър. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.