Съединените щати навлизат в период на нарастващо напрежение на финансовите пазари, като лихвите по държавния дълг се покачват, а това допълнително натоварва икономиката и създава нови политически рискове за президента Доналд Тръмп преди междинните избори през ноември, съобщава Асошиейтед прес.

Лихвата по 10-годишните американски държавни облигации вече надхвърля 4,44%, спрямо 3,95% преди началото на войната с Иран в края на февруари. Средните ипотечни лихви са на най-високото си ниво от девет месеца, а продажбите на автомобили спадат.

Според AП проблемът е глобален – лихвите растат в много държави заради по-висока инфлация, съмнения в устойчивостта на държавните дългове, масивни инвестиции в изкуствен интелект.

Тръмп уверява американците, че има план за намаляване на бюджетния дефицит. Той посочва приходи от мита, „златни визи“, съкращения в администрацията и по-бърз растеж. Последно заяви, че работата на антикорупционната група, ръководена от вицепрезидента Джей Ди Ванс, ще донесе „огромни спестявания“.

„Ако се справи наистина добре, ще имаме балансиран бюджет, без да правим нищо“, каза Тръмп.

Икономистите смятат, че това е нереалистично. Експерти, цитирани от AП, смятат, че тези обещания са малко вероятно да се изпълнят.

Публичният дълг на САЩ в момента е около 39,2 трилиона долара, според последните данни на Министерството на финансите на САЩ (Treasury Fiscal Data), актуализирани към юни 2026 г. . Дългът нараства с приблизително 4,6 млрд. долара на ден, а съотношението дълг/БВП достига 138%, което означава, че задълженията вече надвишават годишния икономически продукт на страната.

Федералният дефицит за текущата фискална година е около 1,9 трилиона долара, според последната прогноза на Конгресното бюджетно управление от февруари 2026 г. . Това представлява приблизително 5,8% от БВП.

Джесика Рийдъл от института „Брукингс“ отбелязва, че разходите за обслужване на дълга са утроени от 2021 г. и вече надхвърлят 1 трилион долара годишно.

Тя подчертава, че подписаният от Тръмп закон за данъчни облекчения вероятно ще добави 5 трилиона долара към дефицита за десет години, докато митата компенсират само малка част от това.

Прогнозите показват, че дефицитът може да надхвърли 4 трилиона долара годишно в рамките на десетилетие, тъй като разходите за социални програми растат по-бързо от приходите.

Според анализа на Кент Сметърс от модела Penn Wharton Budget Model 60% от ръста на доходността (тоест лихвата) по 30-годишните облигации се дължи на очаквания за продължаващо масово заемане, 40% – на инфлацията, породена от войната с Иран и тарифите на Тръмп.

Бившият съветник в Белия дом Глен Хъбард предупреждава, че САЩ може вече да нямат капацитета да реагират на нова икономическа криза, както през 2008 или 2020 г.

„Не мисля, че имаме същото пространство, което имахме тогава“, казва той.

Растящите лихви дават нов аргумент на демократите в битката за контрол над Конгреса.

В Колорадо кандидатката Джесика Килин твърди, че високите лихви правят по-трудно купуването на дом, кола или обслужването на кредитни карти.

„Вече всичко е скъпо. А цената на заемите само влошава положението“, казва тя.

Друг кандидат, Джо Рейгън, подчертава, че всеки долар за лихви е долар, който не отива за инфраструктура, образование или услуги за ветерани.

Двамата оспорват мястото на републиканеца Джеф Кранк, като Килин заявява, че дефицитът е пример за това как „Тръмп казва едно, а прави друго“.

Министърът на финансите Скот Бесънт твърди, че администрацията може да намали дефицита чрез ограничаване на измамите в държавните разходи. Той цитира доклад, според който измамите може да достигат до 500 млрд. долара годишно.

Но AП отбелязва, че тези оценки включват и периода на пандемията, когато държавата масово увеличи разходите си.

Бесънт обвинява администрацията на Джо Байдън, че е оставила „най-лошия дефицит в историята“ в мирно време.

Инвеститорите продължават да купуват американски дългови книжа, което показва доверие в икономическия потенциал на страната. Но растящите лихви подсказват, че пазарите виждат дълга като уязвимост.

Според икономисти именно финансовите пазари – а не избирателите – може да принудят политиците да се заемат с проблема.

Хъбард обобщава:

„Дългът е въпрос на доверие: вярвам, че ще ми върнеш парите. Това работи… докато не престане.“