Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

По стар вестникарски обичай  в последните дни на всяка година се прави някаква равносметка - лична, национална или глобална. И върху нея се градят плановете за следващите 365 дни. 

Оглеждането на 360 градуса в повечето случаи е полезно, но не винаги е приятно. Особено ако задълбаем...

Достатъчно е да погледнем кои са днешните водачи на "стадото", което търси своя имунитет от нови вируси, стари обществени болести и вечни тревоги, свързани със самото съществуване на човека, окачествяван като "венец на природата", често изплетен от тръни.

В такива случаи мъдреците от Моисей насам подсказват, че извеждането на племето от пустинята е работа предимно на смели, предвидливи и сравнително скромни мъже, а в случаи като  Жана д' Арк и на жени. Именно скромност. И поне елементарен морал.

Водачът на племето не винаги е отпред. При вълчата глутница той често е отзад, за да може да защити слабите, изоставащите и дезориентираните. При много от днешните ни водачи "лидерът" може е скрит в обществените шубраци, откъдето умело дърпа конците на своите заместници и марионетки. В случай на успех, лидерът обира овациите на племето. При провал някой от заместник-лидерите обира негативите и отива посланик или поне консул в слънчева средиземноморска страна.

Моисей е имал няколко преимущества в сравнение  с много от днешните претенденти за водачи. Освен географски компас за извеждане на племето от пустинята,  той е имал и морален компас. Десетте Божи заповеди, които Йехова му предал в чукарите на Синай съдържат и до днес вероятно 90 процента от вечните предписания как да бъдеш горе-долу почтен човек. Моисей се възползвал от този морален компас, получен даром. И започнал да учи израилтяните как да се държат почтено. Включително и да не крадат. (В случая  последното решение на израелското правителство да разшири строителството на селища в окупираните след 1967 Голански възвишения е малко деликатно. Но да не задълбаваме в този местен архитектурен план, за който може би и Моисей ще си затвори временно едното око).

Съмърсет Моъм, един от най-брилянтните английски писатели и автор на великолепната му (и последна) книга "Равносметката", казва, че "Лицемерието е най-трудният и изморителен порок от всички, на които човек се поддава. Той изисква постоянна бдителност и рядка целеустременост."

Нямаме данни колко от днешните национални, регионални или световни лидери са общували със Съмърсет Моъм или поне с табличките от Синайските чукари.  Имаме обаче усещането, както казваше бившата ни звезда на дипломацията, че мисловните импулси на мнозина от водачите са се корумпирали в процеса на реализирането на предизборните им обещания. Тези деликатни  "усещания" се виждат ясно, когато човек започва да броди из дебрите на историята, търсейки лидери, които като Моисей са имали и морален компас.

След дълго и щателно търсене из скрижалите, изпъкват имената на само няколко неоспорими народни пастири, за които лицемерието е било проклятие, а алчността - синоним на духовна мизерия. 

Махатма Ганди е един от тези светци, проповядващ ненасилието, но освободил от "английско присъствие" днес най-многобройната демокрация в света. С кръгли очилца, бяло наметалце и сандалки на босите крака, с пословичнаста си скромност и почтеност, Ганди е един от малцината, които служат и до днес за компас на също  малцина световни лидери . Не случайно англичаните са му поставили паметник в един от централните райони на Лондон, вероятно да напомнят на Борис Джонсън, Тони Блеър, "певеца на Брекзит" Найджъл Фараж и Дейвид Камерън, че поне понякога може и без двуличие, въпреки максимата на Лорд Палмърстън, че Островът нямал постоянни приятели, а имал само  постоянни интереси. Красива улица с неговото име минава близо край сградата на нашето Постоянно представителство към ЕС в Брюксел. Вероятно за да ни напомня за трезвите думи на Лорда.

Нелсън Мандела, Мартин Лутър Кинг и наскоро починалият  англикански архиепископ на Кейптаун Дезмънд Туту допълват списъка на водачите, за които думите и делата са означавали едно и също.

В нашата дълга, но (предимно) тъжна история, единствен Дякон Левски е неоспоримо вътре в този списък. С желязната си логика и детайлна отчетност в малкото тефтерче, този светец показва на много от днешните ни "елити", че са сбъркали посоката при преминаването на границата със Сърбия без морален GPS в лизинговия джип.

Ако някой мастит политолог направи списък на "артистично мислещите и действащи" вождове през последните десетилетия, ще види, че планираното лутане между параграфите на политическата практика и нейните придобивки вкарва в този списък имена като тези на един бивш германски президент с вкус към нисколихвени жилищни заеми, на един бивш американски президент със загадъчни данъчни практики, на друг един пак оттам, чийто палав син допринесе много за източването на украинската нефтена индустрия, един бивш нашенски елитен политик с изтънчен вкус към красива архитектура и външни асансьори и т.н., и т.н. Да не говорим за богатите традиции на различни африкански и азиатски вождове от Бейби Док и Имелда Маркос насам та чак до възхитително практичните руски олигарси със сибирско-патриотични корени и с глобален яхтен обхват.
 
Още звучи в ушите ни като "Ода на радостта" самохвалството на един от "елитните символи" на нашенска етническа партия, че тя донесла демокрацията в България преди трийсетина години. Аферим, ефендилер, както би казал Захарий от котленското село Медвен.  И сигурно би допълнил, че някои от "строителите на Нова България" от тази партия успешно се вписаха в архитектурния пейзаж край морето и в медийно-банковата система, издигайки този майсторлък до олимпийски върхове. Дори и законът "Магнитски" не може да спре устрема им към съвършенство.

Преди горните лидери да ни поднесат демокрацията на тепсия в 1989, основно се ядосвахме на Кремъл за лошото възпитание на някои от каскетите, които ни управляваха. Сега Захарий казва, че лидери и лидерчета на партии и партийки са откърмени или от "Мути", или от Путин. Кое е вярно и кое не, "иди му търси края", както казват в добруджанското село Карапелит...

Апропо, така и не разбрах дали медвенският устатник Захарий, в онези години най-добрият ни публицист и даже кореспондент на лондонския гръмовержец "Таймс", се е познавал с Дикенс, начинаещ романист, но опитен репортер в лондонския "Морнинг Кроникъл". И двамата великани на перото  са творили почти по едно и също време, само заплатите им били различни. Но това е между другото.  

Така бавно и полека успяхме да въведем щадящи ваксини за децата, но нямаме такива против пандемия от морално-обеднели и материално забогатели пастири. И те са с нежни души и трябва да ги пазим.  

Разбирам, че подобна история не звучи като прочутата Ода на Бетовен в края на годината и в сезона на равносметките. Но Съмърсет Моъм ще ни извини, че го цитираме в областта на двуличието и ориентирането без морален компас в сложни житейски ситуации.  

Махатма Ганди може да си ходи горе на небето със скромните сандалки, а до него Мартин Лутър Кинг, Нелсън Мандела и Дезмънд Туту да му пригласят на многострунна арфа, докато  Нобеловите им медали за мир елейно звънят.

Тук долу, на Земята, започва новата 2022, с нови лидери у нас и нови, големи надежди, както би казал Чарлз Дикенс. Може би и с нов морален компас, за да не се лутаме и ние още 40 години в нашата Синайска пустиня.

Дано и те не ни разочароват. 

Наздраве! 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.