По Коледа стават чудеса! Я банани ще ни пуснат в магазина, я Пеевски в парламента... 

Тия дни Делян се появи неколкократно в Народното събрание и даже успя да бъде заснет по телевизията как говори. Не питайте какво говори, важното е, че все пак говори.

Винаги съм мислила, че Пеевски е холограма. И изведнъж – от плът и кръв, ходи, че даже отговаря на въпроси. Питат го дали ще може да си получава заплатата по банков път, защото е санкциониран от закона „Магнитски“, а той казва: „На въпроси на олигарха Прокопиев не отговарям“. После други неща се опитаха да го питат и той пак повтаря: „На въпроси на олигарха Прокопиев не отговарям“. Значи, ако това все пак е холограма, може би е добре да го програмират и с малко повечко реплики. Например да казва: „Заплата не ми трябва, аз работя за благото на човека“. И после да отива да стикова бизнес-делата си с въпросния човек. А още по-весело ще е, ако го запишат и да пее нещо.  Нещо коледно. Примерно „I’m driving home for Christmas“ на Крис Риа. Или защо не и оная вечната, на Марая Кери? „All I want for Christmas is you“. Ето това вече ще е истинско шоу. А пък, ако успеят да го хванат за въпроси заедно с президента Радев и бившия премиер Борисов, могат даже един коледен бенд да направят. Те двамата с китарките, а Пеевски на микрофона. Даже и барабанче могат да включат, Волен Сидеров отдавна е доказал, че добре се справя. Мисля, че тогава вече България може да обяви преходът за приключил.

Но да се върна на въпроса за заплатата. Един колега ми е разказвал за полицията в някои южноамерикански села. Там местният блюстител на реда не получавал заплата, а фуражка. Слага в пазарния ден полицейската фуражка и минава бавно покрай сергиите. А хората му се отблагодаряват за труда с кой каквото има – банани, портокали, прасенце... Така че колегите нека не се притесняват за господин Пеевски, мисля, че той отдавна е нахлупил правилната фуражка и не чака на едната месечна заплата. Минава бавно покрай сергиите на българския бизнес и в кошничката му ваялт заводи, банки, вестници, телевизии, певици... Всичко, от което един преуспяващ млад мъж има нужда в днешно време.

Разбира се, успешният бизнес на новия-стар депутат, предизвиква не само възхищение, но и завист. Дори и аз понякога се улавям, че се чудя какво ли е да си Пеевски за един ден. Имаше един чудесен филм с Джон Малкович „Да бъдеш Джон Малкович“. В него главният герой намери една тайна вратичка, през която се озоваваше в главата на великия актьор и преживяваше деня му заедно с него. Даже направи от това бизнес и продаваше билети на желаещи – 200 долара и изкарваш един ден в главата на Малкович, сякаш си самият Малкович.

Ей това бих го пробвала аз с Пеевски. И съм сигурна, че ще се извие опашка от желаещи да се поразходят из главата му и да видят как е интериорът в хотел „Берлин“, топло ли е в Дубай и има ли коледни намаления във Виена. А и други разни работи – специално за тях на министър Рашков ще му направя намаление.

Даже съм склонна да вярвам, че с информацията, която има Пеевски по най-тайните въпроси в държавата, разходката из главата му ще се превърне не само в полицейски, а и в исторически хайлайт. А защо не и в туристическа сензация? Сигурна съм, че дори в Южна Америка ще се намерят достатъчно хора, които има какво да научат от него и ще поискат да попият всички трикове и хватки от първа ръка. Така, развивайки тази идея, започвам дори да с еубеждавам, че Пеевски може да се превърне в национално богатство и благодарение на него бюджетът да се препълни. Което, строго погледнато, е и в негов интерес. С едната ръка пълни, с другата празни – перпетуум мобиле. Докато ни пее коледни песнички в парламента, кошничката му ще се препълва, но никой ням ад ас ечувства измамен. Поне за ден всеки от нас ще е бил Пеевски. По Коледа понякога стават чудеса.