Забелязали ли сте какво правят политиците, когато ги попитат какво предлагат да се направи сега, насред поредната ескалация на COVID кризата?

Има два типа реакции – сред основните претенденти за парламента настава едно заекване, шикалкавене, говорене с условности, хлъзгаво отбягване на темата, хъмкане, покашляне, даже изчервяване. Въобще притесняват се видимо. Напрягат се.

Те не са против, но…Подкрепят, но не сега… Мерките са закъснели или избързали, но моментът не е нацелен… Тежестта им също не е такава, каквото трябва… Учениците трябва да останат в училище, ама по принцип… Те са за ваксините, но всеки трябва да бъде оставен да прави своя избор… Локдаун не е добре, нито зелен сертификат, поне не сега, ужасно е да има толкова много жертви, но здравната система си е в лошо състояние по принцип... Хората да се ваксинират, но да са премислили… И да, поне тестът за антитела да се признава.

Другият тип реакции е при антиваксърските партии (някои съвсем маргинални, но шумни) , които шестват усилено из предизборното медийно пространство. Те се гордеят, парадират с възгледите си, размахват ги, натрапват ги и ги пропагандират с широко вдигната глава, понякога даже с пяна на уста.

Дори и само от двата типа невербално поведение обърканият от разнопосочни послания т. нар. среден гражданин какъв извод може да си направи – едните сякаш се срамуват, другите са напълно уверени.

Лешоядски подход

Какво се случва в ситуация на криза с политическо водачество? Със заемането на твърда, дори и непопулярна позиция, въпреки преобладаващите нагласи? Политическото лидерство по принцип трудно се практикува в България, а насред поредни избори въобще никой не се и пробва – време е за сметки и за снишаване.

Да, насред COVID кризата всички основни политически играчи, които след около две седмици ще влязат в парламента, не казват какво ще направят в тази ситуация. Всички бягат от отговорност. Чакат и увъртат. Може пък случайно дотогава вълната да е отминала. А в това време се упражняват по най-лесната мишена – здравния министър, който е оставен да се спасява, както може.

Служебният премиер Стефан Янев отдавна каза, че Кацаров сам си действа, на самотек. Президентът и  кандидат за нов мандат Румен Радев също се правеше, че няма общо с решенията на правителството, докато не го извика миналата неделя, за да обяви, че хем поема отговорността, хем не съвсем, щото колко много неща трябва да се направят по друг начин. С една дума направи среща, за са си поизмие публичното ръцете. Изчакването му преди това също не е в негова полза. Едва към 28 октомври Радев вече започна да говори малко по-категорично – или зелен сертификат, или локдаун. (За разлика от него опонентите му в президентската битка не могат да бъдат оценявани за действия или бездействия в кризата, но отново посланията на основни кандидати като проф. Анастас Герджиков и Лозан Панов са в стил „както си решите“ и повтаряне на критики-клишета за зеления сертификат, без директни отговори.)

Радев не даде личен пример с публично ваксиниране (съвсем междудругото каза, че се имунизирал), явно за да не засегне чувствителните гласоподаватели, които "още мислят". По същия начин и премиерът Янев. Едва днес той, при това на изричен въпрос, „призна“, че се е имунизирал още през май, но не искал да го огласява, за да не е като форма на натиск, защото „ваксинацията е доброволна“.

Грешките на здравното министерство са ужасно много – да, зеленият сертификат беше въведен некадърно, късно и по кофти начин. Да, има доста странности в решенията и заповедите на министъра. Да, с ваксинацията също не се действаше решително и беше почти замряла. Да, обявяват се като свършен факт неща, които още даже не са стартирали и се създават грешни очаквания. И какво ли още не. Но към всички обективни трудности и субективни грешки, пред които са изправени здравните власти, се прибавя и фактът, че партиите ги използват да си правят кампанията на техен гръб. Доста лешоядски подход.

Поведението на политическите играчи в сегашната ситуация може да се определи с две думи – безобразно и страхливо. Обединение, национално отговорно поведение, пример, завладяващо послание, готовност за поемане на отговорност? Тинтири-минтири. Важен е 14 ноември.

Какво се случи след въвеждането на зеления сертификат?

ГЕРБ, БСП, ВМРО изскочиха с „оригиналното искане“ за оставка на министъра, от ДБ даже ги задминаха по оригиналост – Радев да свика КСНС (в смисъл да има говорилня на високо ниво. В най-новата ни история от КНСН никога нищо смислено не е произлязло и се помнят само онези съвети, на които е имало скандал – Сидеров си тръгва демонстративно, например). А Мая Манолова тръгна да дава сертификата на съд.

То не беше политически говорене за дискриминация, за отнети свободи, за потъпкани права....

Новите кандидати за добро представяне и влизане в парламента от „Продължаваме промяната“ също влязоха в зоната на и така, и иначе, ако може всички да са доволни. В тв изявите си един от съпредседателите Кирил Петков формулира нещо като подкрепа, ама пак с популистки елемент – добре е да се въведат и тестовете за антитела.

Първа политическа сила в последния парламент – ИТН, продължи да се държи като почти антиваксърска партия. Тя си има телевизия, от която сее съмнителни тези.

ДПС също бяга от теми като зелен сертификат и пандемия, а правителството, назначено от Радев по принцип се проваля, според партията, но оттам поне не излъчват двусмислени послания за ваксинацията.

А какво прави ГЕРБ – партията, която с променлив успех управляваше пандемията през предишните вълни? За нея се предполага, че има натрупан опит, знае колко е трудно и може да даде ценни насоки как да не се повтарят стари фатални грешки.           

Бившите управляващи и вероятни водачи на предстоящите избори, които обичат да изтъкват колко много са направили и как подкрепят ваксинацията, са заети основно с предизборните си мантри, насочени на персонално ниво срещу Кацаров и Радев. С какво допринасят за доверието към институциите и оттам към ваксинацията, към мерките и въобще към управлението на пандемията, твърденията, че министърът е антиваксър, или че ваксините са с изтекъл срок на годност? Пример за “вдъхновяващо“ „лидерско“ поведение ли е меренето на починалите – кога са били повече или по-малко?

Същевременно на въпрос какво трябва да се направи конкретно в момента здравният министър в последното правителство на ГЕРБ Костадин Ангелов няма предложения за политики, а изброява къде няма респиратори или ремдесивир (в дебати по Нова тв).

Реакциите и посланията на БСП, която може и да си върне второто място в този парламент, са още по-отчайващи – соцпартията много внимава да не засегне чувствата на антиваксърите, там се стъпва на пръсти и „всеки сам си преценя“. Иначе трябва да има социални мерки и учениците да са в училище, но това очевидно трябва да се случи след чудо, без лични усилия и ангажимент.

БСП иска и национално епидемиологично изследване, обясни в същите дебати по Нова тв (заедно с Ангелов) проф. Георги Михайлов.

„Няколко стотин милиона души са заразени официално в света, смъртността е 2.048%. Всички епидемиолози знаят, че това е само върха  на айсберга. Болните са 10 пъти повече и смъртността е съизмерима с грип“,  това е мотивацията на соцпартията по думите на професора.

Още примери

Всички оплакват клетите ученици, които отново първи се оказаха в локдауна на дистанционното обучение, но дръзна ли някой да предложи, да натисне служебното правителство да мисли за въвеждане на тестове още от 15 септември? Тогава щеше да има смисъл и щеше да е мярка за контрол на заболеваемостта, докато тя още беше на приемливо ниско ниво. Някоя политическа сила излезе ли и каза ли в прав текст – трябва да се действа решително, за да се ваксинират учителите. Не, говоренето беше пожелателно- да се убеждават, колебливи послания – да има ли маски, да няма ли, има ли смисъл от тестовете в училище, но ако родителите не искат, какво да се прави…

А сега си представете, ако се стигне до локдаун заради колапс на здравната система? Смее ли някой дори да изрече тая дума на глас?

Добре, поведението и публичните послания на очакваните парламентарно представени сили е страхливо и вредно. Но може би имат някаква ясна идея и визия какво ще правят, обаче предпочитат да не се афишират,  докато мине 14 ноември.

Какво предлагат партиите в предизборните си програми за COVID кризата?

Такива предложения няма. Има някои за следCOVID периода.

В програмата на БСП коронакриза даже не присъства. Там има известните намаление на ДДС на лекарствата, има безплатни лекарства до 14 години, има електронно здравно досие, има централизиран търг на лекарствата.

ДПС също не се занимава с COVID.

В програмата на „Демократична България“ има подробно разработени предложения с различни акценти като детското здравеопазване и изграждането най-накрая на националната детска болница, подобряване на финансирането и администрирането на настоящия модел за лечение на деца в чужбина, подобряване на функционирането на НЗОК без представител на МЗ там – сега зам.-министър обикновено е начело на надзорния съвет, централизиране на търгове за лекарства, изнасяне на част от болничните дейности в извънболничната помощ, разширяване на обхвата на ваксинации и т. н. По-близък план за справяне и въобще за действия в коронакриза и тук няма. 

В програмата на „Има такъв народ“ има цели с голям размах – цялостна реформа на системата на здравеопазване. Тук има демонополизация на НЗОК, премахване на клиничните пътеки, приемане на диагностично свързаните групи, лекарствена политика с генерични форми и т. н. За коронакриза и как се действа при нея или при подобни – нищо.

Вероятно защото е писана по-скоро, а не просто пренасяна от избори в избори програмата на „Продължаваме промяната“ звучи поне по-актуално, макар и пак не конкретно. Поне има споменаване на COVID.

„Интензивна кампания за информиране на последствията от преболедуване на COVID-19 с цел вземане на информирано решение за ваксинация (без да е задължителна)“, пише там с много уговорки.

Иначе в програмата има пожелания за нулева корупция. А целите са с размах – намаляване на предотвратимата смъртност, повишаване на продължителността на живота, достъп до качествено здравеопазване и здравно досие на пациентите.

Най-конкретното е, свързано с отколешната мечта на държавата членка на ЕС – за притежание на медицински хеликоптер/и - осигуряване на бърз достъп (60 минути) до качествени болнични услуги из страната: осигуряване на необходимата техника (линейки, хеликоптери), парамедици и телемедицина. В малките населени места да работят квалифицирани лекари с висококачествена апарaтура, четем още в програмата.

В програмата на ГЕРБ COVID е споменат 34 пъти в различни контексти под общия знак как пандемията променя „радикално жизнения, политическия и икономическия дневен ред в световен мащаб“.

Ето и какво се предлага:

„Пандемията от COVID-19 постави здравната система в нова, изключително трудна и непозната ситуация. Бяха предприети мерки за осигуряване на достатъчно болнични легла и спешно бяха изготвени протоколи за лечение в съответствие с европейските и световни стандарти. Мерките постигнаха резултат, днес здравната система успешно се справя с всекидневните предизвикателства на вируса. Лекарите придобиват все повече знания и умения за лечението. Дейностите по овладяване и проследяване на пандемията остават приоритет. Ще се стремим към:

• по-нататъшно укрепване на здравната система и разширяване възможностите й за работа в пандемията;

• подготовка на системата за реакция при кризи с правила и протоколи за лечение, защита, наблюдение, и взаимодействие с останалите институции;

• проследяване на постваксиналния имунен отговор;

• продължаване на програмата за преболедували пациенти - консултиране, продължително лечение и рехабилитация;

• оптимизиране работата на държавните лечебни заведения за рехабилитация, които участват в лечението на пациенти с остатъчни здравословни проблеми след прекарана инфекция;

• дистанционно проследяване на пациентите чрез телемедицина“

В програмата има споменаване като на профилактика, повишаване на възнагражденията в сектора на здравеопазването, съотношение на възнагражденията лекар, професионалист по здравни грижи и санитар/болногледач 3:2:1; хеликоптер, преодоляване на регионални дисбаланси, стимули младите лекари да работят в малки и отдалечени места,продължаване на изграждането на Националната здравно-информационна система като в нея се включат и т. нар. медицинска експертиза. И т. н.

Няма и дума за кампания за ваксинация, антикризисен план и въобще как ще се действа при сегашната обстановка.

Така че партиите пазят в дълбока тайна намеренията си, ако въобще ги имат. Или са убедени, че когато (ако) дойдат на власт, COVID вече няма да има. Или ще се крият зад обществени нагласи - така искат, не искат хората. Или ще търсят някъде другаде виновника. Все рецепти за "политическо лидерство".