Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Българите, румънците и другите мигранти от Източна Европа вършат черната работа на богатите западноевропейци, които обаче смятат, че им вземаме хляба.

Това сподели през Клуб Z Нели Дончева от София, която работи като мениджър човешки ресурси.

Тя бе на първия Граждански съвет по Конференцията за бъдещето на Европа. Форумът се състоя в Европейския парламент в Страсбург с участието на 200 представители на всички страни членки на Съюза. На последната сесия една от ключовите теми бе миглацията.

Нели Дончева предложила миграцията да бъде разделена на два вида - трудова (т.е. от други страни членки на ЕС) и принудителна (от страни, където има военни действия).

„Те, богатите от Западна Европа, не правят раздлика между тези два типа миграция. И имат доста негативно отношение към нас като трудови мигранти. Едва ли не ние им вземаме хляба. Отрицателно са настроени и към изнасянето на техните производства и бизнес към нашите страни. С риск да се засегнат им казах, че те всъщност печелят от нас, като изнасят производството. Те казва, че у нас работят за малко пари. Така е ако за тях 500 евро са малки пари, у нас минималната заплата е 320 евро. Хората в България биха се втурнали да работят за 500-600 евро“, заяви мениджърката.

И изтъкна, че себестойността на западния продукт става много по-малка, като се изнесе производството. По тази причина те трябва да се сърдят не на нас, а на техните работодатели и бизнесмени, които плащат данъците в техните си страни, а ползват нашата работна ръка.

„Изненадах се, че на Запад гледат на българите с по-лошо око, отколкото на мигрантите от Афганистан, на арабите. Особено изненадващо е, че така мислят млади хора“, каза Дончева.

Там вече въвели термина „страни от Черноморието“. Той постоянно бил използван от един италиански участник.

„Но вижте какво стана след „Брекзит“ - британците останаха точно без тези хора, които им трябваха като обслужващ персонал“, смята сънародничката ни.

Същевременно някои по-възрастни участници в Конференцията споделили, че не спали, цяла нощ, след като разбрали, че у нас хората работят, само за да живеят, а не за да подобрят своя живот. 

Колкото до създадените стереотипи у младите, Нели Дончева смята, че те са лошо информирани и не знаят елементарни неща за нас. Докато ние знаем всичко за тях. И затова според нея  ЕС трябва да увеличи информацията за новите страни членки.

Превежда ли се „слободия“?

Европа трябва да инвестира в страни като Сирия и Афганистан, където има огнища на насилие, смята художникът Любомир Георгиев, живеещ във Варна.

„Така жителите на тези държави няма да идват при нас. Защото те не искат да стоят в България или Румъния. В момента, в който в тези страни им откажат, те тръгват към Германия, Франция, Нидерландия, за да вземат там по 3000 евро. И така автоматично се превръщат в икономически мигранти. За мен това не са бежанци от война“, категоричен е той.

От дискусията Георгиев останал с впечатлението, че по този въпрос в 27 страни от ЕС има 270 различни мнения.

Любомир Георгиев и Нели Дончева бяха сред най-активните участници в дискусията за миграцията.

Един нидерландски участник направил изказване, че ще ги приемем каза, че ще ги риемем, защото сме хора.

„Отговорих му, че сме хора, но християни. Не знам дали си дават сметка, че до 2050 г. ние в ЕС може да сложим шамии и шалвари. И дали тогава тези, които ще бъдат мнозинство, ще бъдат такива либерални демократи, както сме ние в момента? Не  е ли време вече към либерализма да се сложи малко консерватизъм? И да стане либерален консевратизъм, а не тази либералщина, която вече е прекалена. Не можах да им обясня какво означава слободия. Не можаха да преведат тази дума“, заяви художникът.

Българите несъгласни, че на Европа й трябват мигранти

По време на дискусията са представени заключения на експерти от Европейската комисия, че Европа се нуждае от мигранти, тъй като населението й е застаряващо.

Българските участници обаче не споделят това мнение, изтъкна Красимир Златинов – най-младият представител от страната ни на Конференцията. По професия той е банкер и работи в София.

„За съжаление обаче, по-големите страни вероятно печелят от това“, констатира Златинов.

За него най-тревожният симптом е случилото се в новогодишната нощ на 2015 срещу 2016 г. в Кьолн. Тогава стотици жени са били насилвани от развилнели се кандидати сза убежище.

„Притеснява ме и вярата, която изповядват съответните мигранти. Тези, които очакваме, пристигат от Афганистан. Този проблем също е силно засегнат тук, в ЕС. И отчитат като грешка, че не са се справили по отношение на тази страна“, каза още банкерът.

Според него може би правилните мерки са настаняването на мигранти в бежански центрове. А след това, когато свърши съответният конфликт, би трябвало да ги връщат в страните им.

Красимир Златинов.

Красимир Златинов е имал допир с кюрди в софийския квартал „Люлин“, където работи:

„Те също са по един или друг начин бежанци. Но това, което виждам, е, че са едни нормално работещи хора, развиващи бизнес. Може би трябва да отсяваме хората, които влизат в страната ни – така, както правят например САЩ и Канада“, смята той.

Какво мислят в други страни от ЕС

ЕС трябва да спре нелегалната миграция. Същевременно не бива на пристигналите да се казва, че не могат да останат тук.

Такова мнение изрази италианката София Беноци от Торино.

Тя обаче уточни, че въпросът с миграцията на Апенините е по-сложен на юг, отколкото на север. В Северна Италия мигрантите са по-добре приети от населението и съответно по-добре интегрирани. Има работа, която те лесно могат да получат, а децата им ходят на училище.

София Беноци.

Но на север е индустрията. В Торино например се произвеждат автомобилите ФИАТ. А на юг не винаги има работа.

„Трябва да гарантираме на тези хора безопасно влизане в страната ни, да ги интегрираме. Но също така трябва да направим така, че нашите ценности и права да бъдат зачитани от тяхна страна. Да бъде направено по такъв начин, че те да повярват, че животът им ще се промени към по-добро“, смята Беноци.

ЕС трябва да се намеси и да помогне на малка страна като Малта, където положението е бедствено, смята Клаудия Финокиаро от средиземноморската островна държава.

„При нас редовно акостират лодки, пълни с нелегални мигранти от Либия и други държави в Африка. Но ние сме много малка страна и не можем да издържим на такъм наплив. Те идват при нас, защото сме първият остров по пътя. И остават в лагери при доста лоши условия, работят нелегално. Но така не допринасят с нищо за обществото“, изтъкна тя.

Според малтийката страни като Германия, Франция и Испания трябва да помогнат финансово на Малта да интегрира част от мигрантите, да намерят на някои работа в други страни, тъй като в островната държава няма достатъчно работни места.

Коментари

....

В Западна Европа не знаят какво значи "османско присъствие" 5 века (само донякъде Испания, макар че тамошните араби са били по-различни, ерго по-развити, отколкото тукашните турци). Навремето хан Тервел, с помощта на Византия, е спрял първата вълна. Втората спира при Виена. Сега е третата и ми се струва, че тя може да е последна и Европа окончателно да се лиши от християнското си наследство, ценности и норми. Ориана Фалачи предупреждваше за това, но и до днес, както е видно, има объркани европейци по темата. Всеки ще си носи последствията от глупостта. Само ще напомня, че основна цел на исляма е световно господство. Иначе браво на нашите участници в дебата - разсъждават много трезво и правилно. Само се чудя, при този ярко изразен негативизъм към нас, българите, в западните общества, какъв живот живеят нашите емигранти и гастарбайтери там?

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.